Астрономът Робърт Кършнър се занимава с едни от най-големите въпроси на Вселената: Какво се случва, когато звезда избухне? Разширява ли се все още Вселената?

Наскоро той добавя още една мистерия в списъка си: „Дали Китай тихомълком не строи най-големия телескоп в света?“. Това е въпрос, който го вълнува особено, тъй като ръководи конкурентен телескопен проект в САЩ.

Има следи. През януари държавната компания Nanjing Astronomical Instruments обявява в социалните мрежи, че е спечелила поръчка за 22 млн. долара за изграждането на купол за телескоп с диаметър около 15 метра.

През април студенти, посетили научен институт, споделят, че са видели демонстрации на огледални системи за такъв телескоп. А водещ китайски астроном казва пред държавни медии, че иска да завърши телескопа преди да се пенсионира.

И все пак китайските власти не признават официално съществуването на обсерваторията, която би могла да подкопае технологичното лидерство на САЩ и да осигури военно предимство на Пекин.

„Обикновено човек би очаквал да има малко самохвалство“, казва Кършнър, почетен професор в Харвард, пред The Wall Street Journal.

Ако Китай наистина строи такъв телескоп, възниква въпросът: „За какво, по дяволите, го правят?“. Тази мисъл тормози Мат Маунтин, ръководител на организацията, управляваща обсерватории и космическите телескопи Hubble и James Webb за NASA.

Маунтин има две хипотези. Първата: напредъкът в астрономията има и научни, и военни приложения - както посочва и Нийл Деграс Тайсън в книгата си Accessory to War. Огромни телескопи могат да наблюдават не само звезди, но и военни сателити.

Втората: Пекин инвестира в астрономията, за да вдъхнови децата към науката и да изпревари САЩ след десетилетия.

„Астрономията е като предразполагаща дрога към науката, технологиите, инженерството и математиката“, казва Маунтин.

По думите на Кършнър, САЩ са като „Ню Йорк Янкис“ на съвременната астрономия - 18 от 23 носители на Нобелова награда в астрофизиката през последните 50 години са работили в Америка.

Наземните телескопи все още са важни. Те са по-лесни за обслужване и могат да бъдат много по-големи от космическите, компенсирайки атмосферните изкривявания с мащаб и чувствителност.

Огледалата на телескопите Hubble и James Webb са с диаметър съответно около 2.4 и 6.4 метра. Най-големите четири на Земята са с диаметър около 10 метра. Китайският телескоп с 14.6-метрово огледало би станал най-големият в света - ако не бъде изпреварен от отложения европейски проект в Чили с диаметър от цели 39 метра.

Проектът на Кършнър – Thirty Meter Telescope (TMT) – е международна инициатива с участието на институции от САЩ, Канада, Индия и Япония за изграждането на телескоп с диаметър 30 метра (около 98 фута) на Хаваите. Вместо едно гигантско огледало, което би било логистичен кошмар за транспортиране и производство, конструкцията ще се състои от 492 шестоъгълни сегмента с ширина 1,4 метра всеки.

Такива проекти струват между 1 и 2 милиарда долара, а цената расте с размера. Изграждането им отнема години.

Кършнър осъзнава, че политически аргумент в полза на финансирането на телескопи в САЩ би бил силен, ако може да докаже, че Китай прави същото. Според негови китайскоговорящи колеги, се строи обсерватория на Тибетското плато, а други астрономи казват, че Китай проучва възможност за обсерватория и в Чили.

Въпреки усилията, Кършнър се сблъсква със стена през май, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага бюджетът на Националната научна фондация (NSF) да бъде намален от 9 на 4 милиарда долара, под претекста, че „повече пари не значат повече научен напредък“.