Астрономът Робърт Кършнър се занимава с едни от най-големите въпроси на Вселената: Какво се случва, когато звезда избухне? Разширява ли се все още Вселената?

Наскоро той добавя още една мистерия в списъка си: „Дали Китай тихомълком не строи най-големия телескоп в света?“. Това е въпрос, който го вълнува особено, тъй като ръководи конкурентен телескопен проект в САЩ.

Има следи. През януари държавната компания Nanjing Astronomical Instruments обявява в социалните мрежи, че е спечелила поръчка за 22 млн. долара за изграждането на купол за телескоп с диаметър около 15 метра.

През април студенти, посетили научен институт, споделят, че са видели демонстрации на огледални системи за такъв телескоп. А водещ китайски астроном казва пред държавни медии, че иска да завърши телескопа преди да се пенсионира.

И все пак китайските власти не признават официално съществуването на обсерваторията, която би могла да подкопае технологичното лидерство на САЩ и да осигури военно предимство на Пекин.

„Обикновено човек би очаквал да има малко самохвалство“, казва Кършнър, почетен професор в Харвард, пред The Wall Street Journal.

Властите залагат, че „икономиката на малките височини“ ще бъде следващият двигател на растежа

Китай е произвел милиони дронове. Сега трябва да намери какво да прави с тях

Ако Китай наистина строи такъв телескоп, възниква въпросът: „За какво, по дяволите, го правят?“. Тази мисъл тормози Мат Маунтин, ръководител на организацията, управляваща обсерватории и космическите телескопи Hubble и James Webb за NASA.

Маунтин има две хипотези. Първата: напредъкът в астрономията има и научни, и военни приложения - както посочва и Нийл Деграс Тайсън в книгата си Accessory to War. Огромни телескопи могат да наблюдават не само звезди, но и военни сателити.

Втората: Пекин инвестира в астрономията, за да вдъхнови децата към науката и да изпревари САЩ след десетилетия.

„Астрономията е като предразполагаща дрога към науката, технологиите, инженерството и математиката“, казва Маунтин.

Още през 2019 г. НАТО призна космоса за една от петте „оперативни“ области, което дава надежди на сектора, че към него ще потекат сериозни инвестиции

НАТО отвори портфейла си, космическите компании потриват ръце

По думите на Кършнър, САЩ са като „Ню Йорк Янкис“ на съвременната астрономия - 18 от 23 носители на Нобелова награда в астрофизиката през последните 50 години са работили в Америка.

Наземните телескопи все още са важни. Те са по-лесни за обслужване и могат да бъдат много по-големи от космическите, компенсирайки атмосферните изкривявания с мащаб и чувствителност.

Огледалата на телескопите Hubble и James Webb са с диаметър съответно около 2.4 и 6.4 метра. Най-големите четири на Земята са с диаметър около 10 метра. Китайският телескоп с 14.6-метрово огледало би станал най-големият в света - ако не бъде изпреварен от отложения европейски проект в Чили с диаметър от цели 39 метра.

Проектът на Кършнър – Thirty Meter Telescope (TMT) – е международна инициатива с участието на институции от САЩ, Канада, Индия и Япония за изграждането на телескоп с диаметър 30 метра (около 98 фута) на Хаваите. Вместо едно гигантско огледало, което би било логистичен кошмар за транспортиране и производство, конструкцията ще се състои от 492 шестоъгълни сегмента с ширина 1,4 метра всеки.

Такива проекти струват между 1 и 2 милиарда долара, а цената расте с размера. Изграждането им отнема години.

Кършнър осъзнава, че политически аргумент в полза на финансирането на телескопи в САЩ би бил силен, ако може да докаже, че Китай прави същото. Според негови китайскоговорящи колеги, се строи обсерватория на Тибетското плато, а други астрономи казват, че Китай проучва възможност за обсерватория и в Чили.

Въпреки усилията, Кършнър се сблъсква със стена през май, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага бюджетът на Националната научна фондация (NSF) да бъде намален от 9 на 4 милиарда долара, под претекста, че „повече пари не значат повече научен напредък“.