Под звездното небе на Kимолοc, в сърцето на лятото, обгърнато от уханията на острова, върху скалите и пясъка, се случват и преживявания, носещи културен заряд.

Става дума за Cine Kalisperitis - лятно кино на открито, кръстено на местното име за вечерната звезда.

Kимолοc е вулканично зрънце от западните Циклади - до голяма степен пoдценявана (но и пазена ревниво от местните) дестинaция. Това го прави чудесно място за бягащите от масoвия туристически поток. Официалният брой на населението е малко над 800 души, като спада до около 350 през зимата.

Там няма летище – мястото може да бъде достигнато само по вода: с деветчасов бавен преход с ферибот от Атина, с риск от морска болест с петчасов катамаран, или със самолет до Милос, откъдето се взима такси до Полоня и после - с пътуващ 30 минути ферибот до пристанището на малкия остров Псати.

Фотис Маринакис, който работи на Осия Методия - малкия ферибот, прекосяващ пролива между Милос и Кимолос – е ангажиран и с друга мисия освен с транспортните разписания. Той е основател на проекта Cine Kalisperitis.

Киното му набира все повече популярност, откакто през 2014 г. Маринакис решава да прожектира няколко филма върху стената на училищния двор. „Следващото лято бях малко по-смел. Помислих си: защо пък да не прожектираме филм на плажа? Затова взех трактор назаем, изкопахме няколко дупки в пясъка на плажа Псати и импровизирахме екран“, разказва той пред Financial Times.

Оттогава насам, Маринакис и малък екип от местни доброволци, събират средства за купуване на два преносими екрана и организират прожекции на все по-драматични локации из целия Кимолос и околните острови, включително в светлосините заливи на Полиегос - най-голямото необитаемо кътче в Егейско море.

www.kimolistes.com

Ако вятърът надвиши три по скалата на Бофорт, прожекциите се провеждат в рушащото се средновековно Кастро - сърцето на единственото село на острова, Хорио, където Маринакис е направил седалки от дървени палети, покрити с черги.

Повечето места са достъпни само пеша или с лодка, като местният автобус осигурява транспорт до началото на пътеката. Прожекциите винаги са безплатни и отворени за всички.

„Винаги се опитваме да съчетаем филма с мястото. Мислим много за програмата, дори когато ни се налага да правим промени в последния момент заради времето“, казва основателят на откритото кино.

www.kimolistes.com

„Когато отидеш на прожекция на Cine Kalisperitis, не гледаш просто филм. Гледаш звездите, пейзажа, самия остров. Всеки ъгъл на Кимолос е като снимачна площадка“, изтъква пред FT кметът на острова Константинос Вентоурис.

Да намира начини да подкрепя постоянното население и да насърчава младите хора да живеят целогодишно на Кимолос е една от най-големите му цели. Освен редките минерали и кредата (включително бентонит, каолин, зеолит и пуцолан), които се добиват на Кимолос още от античността, този суров и скалист остров разполага с ограничени ресурси.

И все пак икономиката е относително самодостатъчна: няколко фермерски магазинчета предлагат кисело мляко, сирена, ръчно събрани каперси, морски див копър (резене) и дребни, солени маслинки. Две обезсолителни станции, захранвани предимно със слънчева енергия, осигуряват устойчив водоснабдителен източник.

Местните месарници са заредени с козе и агнешко месо от острова, а петима рибари снабдяват семейните таверни.

Стаите под наем, управлявани от местни домакини, предлагат закуска с домашни баници, конфитюри и яйца от собствени кокошки. „Селското ни стопанство поддържа туризма, а туризмът - земеделието“, казва Вентоурис. „Но не произвеждаме достатъчно за огромен поток от туристи.“

Докато за посетителите всичко е слънце и парти, за персонала в огромните комплекси животът прилича на летен лагер и на моменти се чувстват „заклещени“ на малко парче земя, обградено от вода

От Бали до Малдивите: Разликите в това да си турист и да работиш на райски остров

Въпреки че Кимолос никога не е разчитал изцяло на туризма, нарастващата популярност на по-големия и по-шумен съсед - Милос - предизвиква тревога. „Не искаме да се превърнем в остров за масов туризъм“, категоричен е кметът. „Икономиката ни се крепи на малките, местно притежавани бизнеси, а не на големите хотели, които внасят сезонни работници и стоки. Колкото повече места за престой се вдигнат, толкова повече хора ще дойдат. Ние не искаме да отговаряме на търсенето - искаме да определяме собствените си граници.“

Засега животът на Кимолос продължава успокояващо бавно. В криволичещите улички на Хорио все още се усеща истинска интимност - трябва да се навеждаш под простряно спално бельо, да заобикаляш възрастни мъже на стари мотопеди с щайги, пълни с дини или инструменти, привързани отзад. По калдъръмените улички са изрисувани усмихнати слънца. Всеки има време да спре за разговор.

www.kimolistes.com

Сред местните главни герои е рибарят Бабис Сардис, който със съпругата си Електра преобразява дома, наследен от родителите му, в малка къща за гости - Monachofolitses. На Кимолос няма големи курортни хотели - само няколко семейни къщи за гости, частни вили и няколко Airbnb апартамента. И местните искат това да остане така. „Това, което можем да 'продаваме', е недокоснатата природна красота на Кимолос“, казва Сардис. „Много малко човешка намеса има в пейзажа, и всичко, което сме правили тук, винаги е било в хармония с природата - за оцеляване, не за печалба.“

www.kimolistes.com

Най-необичайните места за настаняване са преустроените лодкостоянки, изкопани в порестия туф по бреговата линия на острова. Известни на Кимолос като magazia, тези конструкции са построени като гаражи за дървени рибарски лодки през зимата.

През лятото семействата на рибарите ги превръщат в плажни колиби, където пекат прясно уловена риба на скара или си вземат следобедна дрямка след сутрешна разходка сред скалите. Тъй като строителството по крайбрежието е забранено от гръцкия закон, много от тези места нямат нотариални актове, макар да са принадлежали на едни и същи семейства от поколения. Понякога над тях се добавя и втори етаж със спалня, като тези допълнения все по-често се преустройват във ваканционни квартири. Няма как да не са желани - дървените врати на тези скромни „пещерни“ къщи се отварят право към морето.

www.kimolistes.com

На този фон откритото лятно кино на Маринакис чудесно допълва романтичната атмосфера на острова с по една или две прожекции от юни до септември (в зависимост от метеорологичните условия). Само не се интересувайте от програмата предварително. „Елементът на изненадата е част от романтиката“, казва Маринакис.

Проектът му Cine Kalisperitis има няколко награди, сред които второ място на BEST CITY AWARDS 2023 в категорията Култура и устойчиво развитие.

През 2022 г. изпъква на BRAVO Sustainability Dialogue & Awards в категория Посланик на устойчивото развитие в Гърция.

Година по-рано печели 1-во място на ECTN AWARD в категория Културни и творчески индустрии в подкрепа на развитието на културен и креативен туризъм.