ЕС и Китай с обща декларация за климата, но без съществена стойност
Въпреки обявеното сътрудничество, между Пекин и Брюксел продължава да има неразбирателства
&format=webp)
Лидерите на Европейския съюз се завърнаха от Пекин в четвъртък с ценна и рядка победа – съвместно споразумение с Китай за борба с глобалното затопляне. Това е добра новина, защото останалата част от еднодневната среща на върха не е била толкова успешна, отбелязва POLITICO.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарича декларацията за климата „голяма крачка напред“.
„Нашето сътрудничество може да постави глобален стандарт“, допълва тя.
Но коментарите на Фон дер Лайен, които се фокусират много повече върху напрежението, провалило разговорите за икономическо сътрудничество и търговия, също така подчертават най-сериозната заплаха за климатичните цели.
Източникът на голяма част от неразбирателствата е лидерството на Китай в изграждането на чисти технологии, особено в слънчевите панели, батериите и електрическите автомобили, както и контролът му върху веригата за доставки на критичните минерали, необходими за производството на магнити за вятърни турбини.
Тези технологии са в основата на глобалните усилия за борба с климатичните промени. До голяма степен Китай предлага най-евтините и висококачествени продукти в много чисти сектори. Това е от полза за климата, като китайският износ е намалил глобалните емисии с около 1% през миналата година.
Длъжностните лица от ЕС обаче виждат субсидирания експортен модел на Китай като пряка заплаха за индустриалния гръбнак на Европа в химическата промишленост, специализираното производство и, разбира се, производството на автомобили.
В коментари, цитирани от държавната информационна агенция „Синхуа“, китайският президент Си Цзинпин призовава ЕС да осъзнае, че „сходните интереси не са заплаха“ и „засилването на конкурентоспособността не трябва да разчита на изграждането на стени или бариери“.
Досега усилията в областта на климата се разглеждаха като безопасно пространство за сътрудничество между ЕС и Китай, но вече и те са източник на катаклизми. „ Конкуренцията и съперничеството в сферата все повече се засилват“, казва Байфорд Цанг, старши политически сътрудник по азиатската програма в Европейския съвет по външни отношения.
В Пекин и ЕС, и Китай демонстрираха, че искат да се борят с климатичните промени, но същевременно не искат да правят компромиси.
Сега повече от всякога
Фактът, че изобщо е съставена декларация за климата, е истински повод за празнуване в Брюксел.
Сътрудничеството между ЕС и Китай по въпросите на изменението на климата придоби ново значение, откакто президентът Доналд Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение за климата от 2015 г. „Заедно Европейският съюз и Китай трябва да подкрепят Парижкото споразумение. Сега повече от всякога“, коментира Фон дер Лайен.
Посланието, че Китай и ЕС остават ангажирани както с международната дискусия, така и със собствените си вътрешни усилия, е „значителен политически сигнал в критичен момент“, твърди Белинда Шепе, анализатор на китайската политика в Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух, базиран във Финландия.
С привидно сътрудничество и без открита враждебност, Китай и ЕС печелят политическо влияние над САЩ, посочва Франсоа Шимиц, който управлява европейски проекти във френския институт „Монтен“. С тази декларация за климата „и двете страни се надяват, че това ще допринесе за тяхната позиция в преговорите с Вашингтон“.
Но що се отнася до съдържанието, то е лишено от съществена стойност. „Фактът, че е издадена декларация за климата, е новината, а не толкова какво пише в нея“, пояснява пред POLITICO Ли Шуо, директор на Китайския климатичен център в Института за азиатска обществена политика във Вашингтон.
Въпреки че думата „сътрудничество“ се появява пет пъти в документа от 452 думи, основното напрежение между ЕС и Китай е едва прикрито.
В един раздел от декларацията за климата Пекин и Брюксел се споразумяват да ускорят внедряването на възобновяема енергия и „да улеснят достъпа до качествени зелени технологии и продукти, така че те да бъдат достъпни, финансово приемливи и полезни за всички страни, включително развиващите се такива“.
Това може да се тълкува по два начина, отбелязва Цанг – Пекин и Брюксел искат да направят повече, за да помогнат за прехода към чиста енергия в по-бедните страни, или „гледната точка на Китай“, според която блокът трябва се отвори повече за китайските продукти. Последното би направило усилията в областта на климата значително по-евтини.
„В декларацията си личи влиянието на Китай“, обяснява Цанг. Нявсякъде например Китай е посочен преди ЕС. Има и изрази, типични за реториката на Китайската комунистическа партия, като: „Зеленото е определящият цвят на сътрудничеството между Китай и ЕС“.
Шимиц споделя мнението му: „Не струва много на европейците да приемат тази декларация, защото тя е само думи.“
„Освен това нашето настоящо и бъдещо производство в зелените индустрии ще бъде насочено само частично към развиващите се икономики, защото това ще бъдат продукти с висока добавена стойност“. Китай също произвежда такива, но се фокусира предимно върху продукти с по-ниска стойност, докато 85% от износа му на автомобили отива в развиващите се страни.
Глобалната експанзия на Китай в областта на електрическите превозни средства означава, че европейските автомобилни производители се борят да останат актуални на почти всеки пазар, включително на собствената си територия. Докато митата, наложени на произведените в Китай електромобили, ограничават китайския износ, вратичка в закона, позволява безмитния внос на хибриди. Именно това накара китайските автомобилни производители да се насочат към тези модели.
Пекин твърди, че скокът на износа е породен от вътрешна ценова война. В речта си Фон дер Лайен спомена, че Китай е съгласен да насърчава вътрешното потребление, вместо да залага изцяло на производството и износа.
Въпреки всички упреци от страна на китайските държавни медии, почти нищо не е направено за ограничаване на практиката и експертите не очакват това да се промени. „Тези сектори, изправени пред свръхкапацитет, са същите, които китайските власти насърчават. Пекин не може да си позволи да ги задуши в името на намаляване на производството“, коментира Мингда Киу, старши анализатор в консултантската фирма Eurasia Group.
За мнозина в ЕС идеята, че китайците ще могат да залеят световния пазар с по-евтини стоки, произведени отчасти в резултат на големи държавни субсидии, е неприемлива.
Към това се добавя и ограничаването на износа на критични минерали от Китай, което вреди на усилията за изграждане на чисти технологии по целия свят. По този въпрос Фон дер Лайен заяви пред пресата, че срещата е довела до „практически решения“ за бързо разрешаване на затрудненията.
Като се имат предвид други геополитически напрежения, като например мълчаливата подкрепа на Китай за войната на Русия в Украйна, някои поставят под въпрос доколко е разумно постигането на каквото и да е споразумение. „Става дума за държава, която подхранва войната в Европа. А тази война може да въвлече целия ЕС, а дори и НАТО“, казва бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис пред POLITICO’s Brussels Playbook. „И ние отиваме там, размахвайки бялото знаме и казвайки „добре, нека поговорим за климата“ – не изглежда сериозно и не мисля, че някой в Пекин ни приема на сериозно“.