Химическата промишленост в Европа се разпада под натиска на вълна от затваряния на заводи след години на загуби и бързо разширяване на глобалния капацитет, водено от Китай.

Високите производствени разходи и остаряващите заводи поставят европейските производители в затруднено положение, което прави региона все по-зависим от вноса на основни химикали като етилен и пропилен - основни съставки за производството на пластмаси, фармацевтични продукти и безброй други промишлени стоки.

„Докато останалата част от света строи над 20 нови крекинг инсталации, Европа сънливо се приближава към индустриален упадък“, предупреждава пред Reuters Джим Ратклиф, основател на INEOS.

Той е натрупал богатството си, купувайки нефтохимически заводи от BP и други водещи компании, и е един от многото лидери в индустрията, които критикуват липсата на политически действия.

Европейската комисия отговори този месец с обещание да подкрепи местното производство на химикали, считани за стратегически за индустриите ѝ, като етилен и пропилен. Тя планира да разшири държавната помощ за модернизиране на заводите и да изисква публичните търгове да дават предимство на стоки, произведени в Европа – подобно на законодателството на ЕС от 2023 г. за метали и минерали.

Но тази стъпка може да се окаже твърде закъсняла, за да поправи щетите.

„Това е като да си на „Титаник“ – не можеш да останеш в отричане. Трябва да отидеш и да намериш спасителна лодка“, казва Джузепе Ричи, ръководител на отдела за индустриална трансформация в италианската енергийна група Eni.

Новото нормално в Европа? Скъпа енергия, слаба индустрия и само един шанс това да се промени

Химическият бизнес на Eni - Versalis, е натрупал загуби в размер на над 3 милиарда евро през последните пет години, разкрива Ричи, тъй като компанията затваря последните две парови крекинг инсталации в Италия и инвестира 2 милиарда евро в биорафинерии и химическо рециклиране.

Други глобални групи като Dow, ExxonMobil, TotalEnergies и Shell също затварят или преразглеждат своите европейски химически активи. Повечето от планираните закривания са насочени към крекинг инсталации – съоръжения, които превръщат въглеводородите в етилен, пропилен или други основни химически материали.

В документ за нефтохимическите продукти, издаден от осем страни от ЕС през март, се посочва, че 50 000 работни места могат да бъдат застрашени поради потенциалното закриване на още крекинг инсталации в Европа до 2035 г.

Заводите в ЕС са предимно малки и средни и работят със средна степен на използване под 80% - ниво, което се счита за нерентабилно. До 40% от капацитета на ЕС за производство на етилен – който възлиза на 24,5 милиона тона – е изложен на висок или среден риск от затваряне, според консултантската компания Wood Mackenzie.

„Делът на европейските крекинг инсталации, изложени на риск, е много по-висок, отколкото в други региони“, казва Робърт Гилфилан, ръководител на отдела за пластмаси и рециклиране в Wood Mackenzie.

Докато по-старите европейски заводи използват нафта като суровина, САЩ и Близкият изток използват по-евтини суровини като етан – страничен продукт от шистовия газ.

Катерина Райхе: Без тежка индустрия Германия губи независимост, а Европа – сила

Нова зависимост

Капацитетът на етилена в Северна Америка ще нарасне до 58 милиона тона до 2030 г. от 54 милиона в момента, според консултантската компания ADI Analytics.

Междувременно Китай ще увеличава капацитета си за производство на етилен с 6,5% годишно между 2025 и 2030 г., когато ще произвежда близо 87 милиона тона годишно, разкрива през май изпълнителният директор на Китайския национален център за химическа информация Хуан Ингуо.

Това е повече от три пъти над настоящия капацитет на ЕС.

Китайските производители също така изграждат предни постове в Югоизточна Азия, за да изнасят за Европа и Северна Америка, за да заобиколят въглеродните данъци и западните мита върху стоките, произведени в Китай.

Японските и южнокорейските компании, които не могат да се конкурират, поддържат ниски нива на използване от 2023 г. насам, сочат доклади на органите на нефтохимическата промишленост на двете страни.

Европейските политици сега са изправени пред труден избор: да се намесят решително или да наблюдават как химическата индустрия на континента се разпада.

В своя документ от март страни като Франция, Италия и Испания призовават за „Закон за критичните химикали“, тъй като най-новите данни на ЕС показват, че регионът е бил нетен вносител на етилен и пропилен всяка година в периода 2019-2023 г. Европейският комисар по промишлеността Стефан Сежурне казва пред Reuters, че Брюксел ще определи стратегическите доставки и производствени обекти.

„На първо място, става въпрос за суверенитет – да запазим нашите парови крекинг инсталации“, обяснява той.

Косвени жертви: Търговската война между Вашингтон и Пекин удря автомобилната индустрия в Европа

Но суверенитетът има своята цена. Повечето европейски крекинг инсталации са на възраст над 40 години, в сравнение с едва 11 години в Китай, според анализатора от Citi Себастиан Сац. А производството на етилен в Европа с използване на нафта струва 800 долара за тон, в сравнение с по-малко от 400 долара за тон в САЩ, ако се използва етан, и около 200 долара за тон в Близкия изток с етан.

Въпрос на оцеляване

Някои компании залагат много на оцеляването.

INEOS, която управлява едно от най-модерните нефтохимически съоръжения в Европа в Кьолн, строи етанова крекинг инсталация за 4 милиарда евро в Антверпен – първата нова крекинг инсталация в Европа от около 30 години, с производствен капацитет от 1,45 милиона тона годишно. Заводът, който трябва да започне да функционира през 2026 г., има за цел да се конкурира с китайското производство и да задоволи местното търсене с по-ниски въглеродни емисии.

Междувременно в Близкия изток консолидацията създава нови глобални гиганти. Сливането на стойност 60 милиарда долара между Abu Dhabi National Oil Company и австрийската OMV ще създаде Borouge Group, четвъртия по големина производител на полиолефини в света. Компанията планира да изнася полимери за Европа, като ще се конкурира директно с американски и азиатски доставчици.

Анализаторите все пак казват, че производството на химикали в Европа няма да изчезне напълно, но ще се превърне в домейн на няколко доминиращи играчи.

„Само големите европейски компании с пазарен дял, който им позволява да определят конкурентни цени, ще продължат да произвеждат етилен“, казва Енцо Баглиери, професор по оперативно и технологично управление в SDA Bocconi School of Management в Милано.