Бурлеска е особена форма на изкуство, която съчетава винтидж блясък, кокетен стриптийз и закачливо общуване с публиката.

През последните десетилетия то преживява динамична поредица от спадове и върхове: през 90-те всички бяха луди по него, а след това изчезна от светлините на сцената.

„Когато е необходима като дискурсивна форма, бурлеска винаги се появява“, казва пред BBC Джаки Уилсън, доцент по пърформанс и полденс в университета в Лийдс.

И макар че през последните години, поне в Обединеното кралство, драг шоуто я измести като тенденция в кабарето, няколко нови представления показват, че бурлеската може би се завръща с цялата си атрактивност, пищност и чар.

„Смятам, че в момента бурлеската преживява истински ренесанс - в целия свят“, казва за BBC изпълнителката на бурлеска Тоска Ривола. Нейният спектакъл Diamonds and Dust с участието на Дита фон Тийз, беше открит наскоро в Лондон.

И макар че Фон Тийз може би е вечната кралица на тази форма на изкуство, дори тя се възползва от ефекта на Тейлър Суифт, като достигна до нова публика с участието във видеото към сингъла на певицата Bejeweled от 2022 г.

В Уест Енд скоро предстои и премиера на мюзикълъ „Бурлеска“ - сценична версия на филма от 2010 г. с Кристина Агилера и Шер, а на световноизвестния фестивал Fringe в Единбург това лято ще се проведе нов Международен фестивал на бурлеската в продължение на цял месец.

И ако през последните 15 години ултрабляскавата версия се е наложила повече в САЩ, отколкото в Обединеното кралство, там тя също се радва на своеобразен ренесанс. Тази година афтърпартито на Met Gala беше посветено именно на бурлеската, допълва BBC.

Кратка история

За да не потънем в многопластови хронологии, ето кратка история. Бурлеската води началото си от викторианска Великобритания: когато на почит са мюзикхола и водевила. Когато през 1868 г. трупата на Лидия Томпсън „Британски блондинки“ посещава Ню Йорк, комбинацията от пародия, хумор, пеене, танци и секси костюми предизвиква сензация.

„Бурлеската в основата си е феминистка революция - възвръщане на женската сексуалност“, казва Кей Сиблер, доцент в Университета на Небраска в Омаха, пред BBC.

„Коренът „бурле“ е италиански и означава сатира, а бурлеската първоначално е създадена от суфражистки, чиято цел е била да заемат публичното пространство и да не бъдат ограничавани от патриархалните идеи за това какво означава да си жена.“

Но американската бурлеска се развива различно, като акцентът постепенно се измества към стриптийз. Не може да се отрече и че съществува паралелна история за тази форма на изкуство в Европа, по-специално зараждането ѝ в кабаретните клубове на Париж и Берлин в края на 19 век.

Една тъжна танцьорка. В ролята е Памела Андерсън

През 90-те години на миналия век в САЩ се ражда необурлеската.

В средата на 20-те години, възродена от успеха на филми като „Мулен Руж“ и „Чикаго“, бурлеската спомага за по-широката тенденция за винтидж блясък и доминира на сцените на кабаретните клубове по целия свят - като форма на изкуство, създадена от жени за жени.

„През 90-те години на миналия век бях силно подвластна на хетеро-мъжкия поглед“, казва Фон Тийз пред BBC, докато размишлява върху кариерата си, започнала в стриптийз клубове.

„Но бих казала, че около 2002 г. базата ми от фенове се измести към много женска... Мисля, че бурлеската намери отклик у хората и те почувстваха, че имат някакво разрешение да се отдадат на блясък и да прегърнат чувствеността си.“

Има таен апартамент в парижкия Мулен Руж и Airbnb го отдава за 1 евро

Задължителни за онези времена са дълги нанизи от перли, мрежести чорапи, корсети и ленти от пера.

Колкото по-популярна става бурлеската, толкова по-внимателно се разглежда, като все повече се обсъжда въпросът дали тя наистина е форма на изкуство, или просто забавление. Някои задават въпроса дали жените, които излизат на сцената само по корсет и чорапогащи, не са просто бунт към патриархалните норми?

Тезата на Дит фон Тийз е, че необурлеската е създадена и изпълнявана от жени, за публика от жени и гейове; тя може да използвал езика на класическото хетеросексуално желание, но се е превърнала в безопасно пространство за предизвикване на страстите и чувствеността.

Носталгията по 90-те, която движи културната индустрия

Ново или добре забравено старо

През 2025 г. в крак с драг и куиър културата, и с по-широкото движение към разнообразие и приобщаване от последното десетилетие, бурлеската също е напът да се трансформира, но може би недостатъчно ясно. Изненадващо за някои от новите предложения е колко старомодни изглеждат те, допълва BBC.

Според доц. Сиблер „оригиналната бурлеска е социален отговор какво означава да бъдеш жена“. Тази красива, дразнеща женственост, е „патриархален сценарий, който жените са усвоили, за да кажат: моята власт е моята сексуална сила. Но колко ограничена е тази власт?“

Доц. Уилсън има различна гледна точка: предполага, че бурлеската далеч не се завръща сега, а продължава да се развива в ъндърграунд форма.

„Сега бурлеската включва куиър общността, по-възрастните жени, по-младите мъже, транссексуалните, жените от работническата класа. Тя включва различни хора, които искат да провокират другите какво означава сексуалност, какво означават тези стереотипи.“

Този вид бурлеска, изпълнявана от аматьори, е, разбира се, далеч от излъсканите, комерсиални представления, които според Уилсън отклоняват вниманието от по-радикалния потенциал на формата.

„Наистина виждам феминистката стойност на бурлеската. Това е изключително безопасно пространство за жените, в което те могат да преосмислят ззначението на телата си.“