„Най-важно е здравето“ – вероятно най-повтаряната фраза някога.

„Бъди жив и здрав“ – пожеланието, с което започва всяка картичка за рожден ден, годишнина или сватба.

Но въпреки дълбоко вкоренената употреба на думата здраве не само в езика, но и сякаш в самата ни нагласа към живота, българите не се грижат за него. За най-важното.

Това показва най-мащабното здравно проучване в Европа – STADA Health Report 2025, проведено сред над 27 000 души в 22 държави между февруари и март тази година.

„Ние, като повечето европейци, намираме за важно да живеем здравословно, да имаме ценно време за почивка, разчитаме на близките и семейството си, но всъщност полагаме много малко грижи за себе си“, казва в ефира на bTV клиничният психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика д-р Велислава Донкина.

По думите ѝ в обществото ни се наблюдава и друг феномен – хем вярваме на лекарите си, хем не ходим на профилактични прегледи. „Много малко се вслушваме в техните съвети. Имаме една резистентност“, допълва тя.

Тоест здравето е важно, но не ходя на лекар, не спя достатъчно, не спортувам. Боря стреса с кафе, цигари и алкохол.

Дълголетието е новата религия, а нейните апостоли са хора, които се подлагат на ежедневни експерименти. Предприемачи като Брайън Джонсън и Питър Тийл се превръщат в новия елит, който ще води човечеството по пътя към вечния живот

Дълголетието - новата религия, новият бизнес

Българската реалност под лупа

Данните от проучването илюстрират именно тази реалност – само 40% от българите водят здравословен начин на живот, при средно 51% за Европа. Позитивното е, че тези, които го правят, се радват на по-добро психично и физическо състояние – 94% от тях казват, че се чувстват психически добре, а 88% – физически.

Но когато стане дума за профилактика, ентусиазмът рязко спада. Само 19% от хората у нас посещават всички профилактични прегледи, а над една трета изобщо ги пропускат.

Най-честите оправдания – липса на време или пари. Всъщност „За какво ми е? Нали съм здрав“ може би обобщава най-добре ситуацията.

„34% от българите смятат, че нямат нужда от тях, а 29% – че не знаят какви прегледи трябва да си направят“, сочи проучването.

„За съжаление, не сме изненадани от резултатите от това проучване. Това показва липса на адекватна самооценка от страна на българските пациенти, липса на здравна култура и липса на достатъчно профилактика като осъзната потребност – както от страна на медицината, така и от страна на самите пациенти,“ отбелязва проф. Иван Груев, кардиолог и бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в ефира на NOVA NEWS. 

Проф. Георги Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, вижда корена на проблема в липсата на здравна култура и семейно възпитание.

„Най-важното е да повишим здравната култура на българина, да го мотивираме да ходи на профилактични прегледи. Много е важно тази култура да се пренесе в семейството – децата да имат добра здравна култура, да разбират, че здравето е ценност.“

„Добре съм“

По отношение на психичното здраве проучването очертава един още по-любопитен парадокс. Според резултатите, 80% от българите се определят в добро психично здраве, при средно за Европа 64%. В същото време, 59% от българите заявяват, че сега или в миналото са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в момент на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото). Само един от 10 българи търси подкрепа за психичното си здраве.

Но ключовите са тези 80% в „отлично“ психическо състояние. Групи подрастващи тормозят по-малки деца, възрастни или хора в неравностойно положение. 15-годишен наръга до смърт свой връстник. Войната по пътищата. Политическата несигурност и възхода на популизма. Световните конфликти и непрекъснатите заглавия: "Започва ли Трета световна война?"

И въпреки всичко българинът е „добре“. Д-р Донкина обяснява, че в психологията разминаването между „това, което правим и това, което очевидно чувстваме“ се нарича липса на критичност. „Когато се мине един определен праг на разминаване между нашия субективен свят и реалността, това се нарича лудост“ , подчертава тя. 

Изглежда, че да. Терапията може да помогне и при други подобни състояния

Може ли ярката светлина да прогони зимната депресия?

Още един пласт към всички тези противоречия прибавя друго скорошно проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа", посветено на нагласите към свръхестествени явления и конспиративни теории. Според него 38% или малко над 2 млн. от българите признават, че са посещавали гледачка или ясновидка, а 14% – астролог. 

Повече от половината българи (58%) вярват, че има хора със свръхестествени способности, докато 30% не споделят това мнение. Подобен дял (56%) вярва в проклятия и урочасвания.

 Почти всеки втори българин (47%) е на мнение, че съществуват тайни общества, които управляват света, докато 36% са на противоположното мнение.

Разбира се, за скептичния ум всичко това са просто данни, които в никакъв случай не носят по-дълбоко прозрение за обществото ни, като например, че сме несигурни. Търсим всякакъв вид обяснение на заобикалящия ни свят. Неслучайно именно в такива времена просъществуват всякакъв вид ереси и конспиративни теории, които просто дават лесни отговори на крайно трудни въпроси. 

А междувременно –  бъдете здрави.

Но не обръщайте внимание на здравето си.

И в никакъв случай не казвайте, че имате нужда от психолог.

Все пак сте „добре“.