Електрическите автомобили са навсякъде в Норвегия.

Богатата скандинавска страна, известна с огромните си запаси от нефт и газ в Северно море, отдавна е пионер в прехода от автомобили с двигатели с вътрешно горене (ДВГ).

Поредица от мерки в подкрепа на използването на електромобили - от данъчни облекчения до намалени данъци - сега поставят страната на прага на пълното премахване на бензиновите и дизеловите модели от пазара на нови автомобили.

От Норвежката асоциация за електромобили (NEVA), която представлява собствениците на електромобили в страната, казват пред CNBC в някои от големите градове около 30% от всички леки коли по пътищата са изцяло електрически. В столицата Осло този процент достига 40%.

Може би не е изненадващо, че да стоиш на пешеходна пътека в центъра на Осло означава да чакаш почти непрекъснат поток от изцяло електрически модели да спрат.

„Това е много видимо. И мисля, че някои хора дори не осъзнават колко е добре, защото се случи доста бързо“, казва Кристина Бу, генерален секретар на NEVA, в интервю за CNBC. „Въздухът е по-чист, по-тихо е и това е промяна, която всъщност не е струвала много на потребителите. Те наистина обичат да карат електромобили, които работят доста добре“.

Продажбите на електромобили в Норвегия са се увеличили от по-малко от 1% от общите продажби на автомобили през 2010 г. до 88,9% през миналата година – и тази тенденция не показва никакви признаци на забавяне. Данните, публикувани от Норвежката администрация за обществени пътища, която отговаря за националната пътна мрежа на страната, показват, че електромобилите съставляват повече от 93% от новите автомобили, продадени досега през 2025 г.

За сравнение, продажбите на електромобили съставляват 15,4% от общия пазарен дял на Европейския съюз през първите няколко месеца на 2025 г. Норвегия не е член на ЕС. В САЩ делът на продажбите на нови леки електромобили достига 10% през 2023 г., според Rocky Mountain Institute, което е увеличение от 1% през 2017 г.

Данъчни стимули и публична инфраструктура

Норвежкият държавен секретар в Министерството на транспорта Сесили Книбе Кроглунд коментира, че успехът на страната в прехода от автомобили с двигатели с вътрешно горене се дължи на дългосрочна и последователна политика.

„Имаме много данъчни стимули и стимули за потребителите, които са най-важните неща, и, разбира се, инфраструктура“, добавя Кроглунд.

Някои от стимулите за електромобили в Норвегия включват освобождаване от ДДС, отстъпки от пътни и паркинг такси и достъп до автобусни ленти. Правителството също така е инвестирало значително в публична инфраструктура за зареждане, а и много норвежки домакинства могат да зареждат автомобилите си у дома. Счита се, че липсата на лоби на автомобилните производители в Норвегия също е допринесла за високия процент на приемане на електромобилите в страната през годините.

Бу от NEVA казва, че страната с население от около 5,5 милиона души е постигнала нов електромобилен рекорд от 10 000 бързи зарядни станции в цялата страна. Разполагането им обаче не е равномерно, като в южната част на Норвегия са инсталирани много повече в сравнение с най-северната.

Въпреки това, постоянно нарастващият брой на станциите за бързо зареждане опровергава опасенията на критиците, които преди това предупреждават, че електропреносната мрежа може да не успее да се справи.

„Норвегия има силни политики от много години. Става въпрос не само за данъчни облекчения за електромобилите, но и за все по-високи данъци върху автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Така че през последните три години общите данъци върху покупките се удвоиха – а те и без това бяха много високи“, продължава Бу от NEVA „Автомобилите, които замърсяват околната среда, са изключени от пазара в Норвегия“.

Пътят на Норвегия към превръщането ѝ в световен лидер в приемането на електромобили обаче не е съвсем гладък. Има законодатели, които изразяват опасения относно справедливостта на стимулите за електромобили, като заявяват, че те могат да облагодетелстват непропорционално лицата с по-високи доходи и потенциално да бъдат за сметка на други, по-устойчиви варианти за транспорт, като ходенето пеша и колоезденето.

Норвегия, която се стреми към въглеродна неутралност до 2030 г., също така се сблъска с въпроси относно ролята си в борбата с климатичната криза. Икономиката на страната е силно зависима от приходите от изкопаеми горива, което създава противоречие с нейните заявени зелени амбиции. Изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ е основният фактор за климатичната криза.

Какво следва?

Гледайки напред, Кроглунд казва, че страната планира да премине изцяло към електрически градски автобуси през 2025 г. До края на десетилетието 75% от тежкотоварните превозни средства също ще бъдат на възобновяема енергия.

„Трябва да признаем, че транспортът има роля в климатичните промени. Мисля, че 30% от замърсяването идва от транспортния сектор, така че трябваше да направим нещо“, категоричен е Кроглунд. „Трябва да продължим напред и в други части на транспортния сектор, като градските автобуси. Имаме добри резултати и в тази област, но следващото ниво са тежкотоварните превозни средства“.