„Изпитвам страх, а работата ми показва именно това“, казва художничката Ема Талбот. Това изречение не просто маркира личната ѝ емоция, а превежда публиката през сърцевината на изкуството ѝ – визуално, дръзко, политическо, но преди всичко – уязвимо.

В момента Талбот изпълва европейските галерии с мащабни инсталации, изрисувани върху необичаен материал – коприна. Лека като въздуха, но в същото време натоварена с въпроси, от които трудно можеш да избягаш, за да си поемеш въздух: „Защо изобщо съществуват войните?“, „Какво разрешава войната?“, „Защо пълним бъдещето си със скръб и съжаление?“

Тези надписи се разгръщат върху The Tragedies – копринено платно, разпънато като театрална сцена, в която Талбот включва най-интимното си послание: образите на собствените си синове. И го прави, вдъхновена от митичната фигура на Медея – майката, която убива децата си.

„Те самите забелязаха приликата в образите. Казах им: "Да, това сте вие". Когато мисля за "синове", това са лицата, които изникват. Беше неизбежно“, споделя Талбот пред The Guardian.

Днес, когато Обединеното кралство обсъжда връщането на наборната военна служба, темата придобива съвсем нова тежест.

„Когато разбрах за това, веднага си помислих за децата си – и двамата са в средата на двайсетте си години. Това е лично. Това са моите синове, които биха изпратили на война.“

Тя е толкова известна, че в някои страни не може да се разхожда без охрна. Но ако не можете да се сетите коя е, припомнете си „Артистът присъства“, изложбата в която седи на стол в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк

Кръстницата на пърформанса Марина Абрамович за комунизма, кристалите и надеждите да доживее до 100

Постъпката на Медея: престъпление или „спасение“ от сигурната смърт?

„Престъплението ѝ е немислимо – но по-ужасно ли е от това да изпращаме децата си на сигурна смърт?“, пита художничката.

Произходът ѝ подсилва усещането за историческа тежест. Потомка на евреи, избягали от нацистка Германия, Талбот гледа с подозрение на всеки политически дискурс, който легитимира агресията.

„Казват: ‘Какво щеше да направиш при Хитлер или заради Украйна?’ Аз отговарям: ‘Ами ако системата не легитимираше агресия изобщо?’ Не можем дори да си представим подобен свят.“

Изкуството ѝ е съпротива чрез въпроси, а не чрез отговори. The Tragedies показва ръце, които се протягат навън – като античен трагичен хор, който предупреждава за наближаващата мъка. „Хората имат капацитета да мислят в сложни категории. Това ми дава надежда.“

Изборът на коприната не е случаен – Талбот харесва контраста между лекотата на материала и тежестта на разказваните от нея истории. Всеки един сантиметър от платната ѝ е изпълнен с образи, цветове и вътрешни монолози.

Нова изложба в Кралската академия по изкуства в Лондон проучва влиянието на твореца върху съвременния художник Анселм Кифер и разкрива какво са означавали слънчевите цветя и за двамата

Слънчогледите в творчеството на Ван Гог като огледало на човешкото

Проектът The Human Experience се разгръща върху две 11-метрови ивици коприна и проследява живота – от зачеването чак до смъртта – в един опасен и постоянно променящ се свят. Други произведения изследват скръбта, природата и дори „магическото мислене“ – начинът, по който умът се опитва да структурира хаоса.

„Всичко тръгна от загубата на съпруга ми“, казва тя. През 2006 г., когато умира скулпторът Пол Мейсън, двамата им синове са само на 6 и 7 години.

„Той беше човекът, с когото споделях историите си. Когато вече го нямаше, празнотата зейна. Започнах да я запълвам с рисунки – неща, които иначе щях да му разкажа.“

Първоначално тя се съмнява дали изобщо ще има смелостта да продължи напред.

„Плащах на детегледачка, отивах в ателието и си казвах: "Не мога повече. Може би не съм художник". Но малко по малко осъзнах, че имам свободата, която имах като дете.“

Преди това тя рисува основно по снимки, но след като преживява загубата, започва да работи върху коприна – без да има нужда от външно одобрение за проектите си.

„Разбрах, че откривам своето собствено ядро. Можех да се покажа напълно честно. Вече не делях изкуството и живота.“

Нова изложба разкрива истинската личност на известния попарт творец

Анди Уорхол – човекът зад мита

След като печели наградата Max Mara през 2019 г., Талбот прекарва време в Италия и сега дели дните си между Реджо Емилия и Обединеното кралство. В Европа я познават добре – с изложби в Копенхаген, Атина и Утрехт. Настоящата експозиция в Compton Verney е първата ѝ мащабна самостоятелна изява във Великобритания.

Но дори и днес, когато вниманието на аудиторията и институциите най-сетне се насочва към нея, Ема Талбот изглежда непоклатима в своя път.

„Изкуството е лепилото, което закрепя всяка една друга част от живота ни“, казва тя. „То е тук, за да ни помага да разбираме света, а аз смятам да правя точно това – да продължа да създавам.“