Когато миналия месец Израел атакува Иран, разпалвайки нова война в Близкия изток, медиите попитаха Тръмп дали планира да се присъедини към атаките срещу Ислямската република. Президентът на САЩ отговори:

„Може би ще го направя. Може и да не го направя. Никой не знае какво ще направя“.

Той остави света да повярва, че е договорил двуседмична пауза, за да позволи на Иран да възобнови преговорите. Само часове по-късно САЩ бомбардираха иранските ядрени съоръжения.

Очертава се следният модел: Най-предсказуемото нещо при Тръмп е неговата непредсказуемост. Той променя мнението си. Той си противоречи. Той е непоследователен, отбелязва в задълбочен анализ BBC.

Ескалация: САЩ удариха ядрените съоръжения на Иран

„Тръмп е създал силно централизирана политика, вероятно най-централизираната поне във външнополитически план, от Ричард Никсън насам“, коментира Питър Трубовиц, професор по международни отношения в Лондонския колеж по икономика. „А това прави политическите решения по-зависими от характера му, предпочитанията, от неговия темперамент.“

Президентът на САЩ използва това в политически план; той превърна собствената си непредсказуемост в ключов стратегически актив. Издигна я до статут на доктрина. Личностната му характеристика сега определя сигурността и външната политика на Белия дом. Но не само – тя променя облика на света.

Политолозите наричат това Madman Theory, според която световният лидер се опитва да убеди противника си, че е способен на всичко, за да издейства отстъпки. Използвана успешно, тя може да бъде форма на принуда и Тръмп вярва, че носи дивиденти, като вкарва съюзниците на САЩ там, където ги иска.

Но дали този подход може да работи срещу враговете?

И може ли недостатъкът да е в това, че вместо да е хитрост, предназначена да заблуди противниците, той всъщност се основава на добре установени и ясно документирани черти на характера, в резултат на което поведението му става по-лесно предвидимо?

Срещу войната, но никога срещу Тръмп: Как MAGA попада в капана на собствената си реторика

Нападки, обиди, ласкателства

Доналд Тръмп започна второто си президентство със затопляне на отношенията с руския президент Путин и нападки срещу съюзниците на Америка. Той обиди Канада, казвайки, че трябва да стане 51-ият щат на САЩ.

Заяви, че е готов да обмисли използването на военна сила за анексиране на Гренландия – автономна територия на американския съюзник Дания. И че САЩ трябва да си върнат собствеността и контрола върху Панамския канал.

Постави под съмнение ангажимента на Америка по Член 5 от Устава на НАТО.

Тръмп заяви, че е с НАТО „докрай“, след като постави под въпрос пакта за взаимна отбрана

Поредица от изтекли текстови съобщения разкри култура на презрение в Белия дом към европейските съюзници.

По време на Мюнхенската конференция по сигурността вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че САЩ вече няма да бъдат гарант на европейската сигурност.

Това сякаш обърна страницата на 80-годишната трансатлантическа солидарност.

Европа осъзнава, че враждебността на Джей Ди Ванс не е просто театър

„Това, което направи Тръмп, е да породи сериозни съмнения относно надеждността на международните ангажименти на Америка“, допълва професор Трубовиц. „Каквито и договорености да имат тези държави със САЩ по отношение на сигурността, икономическите или други въпроси, сега те са обект на преговори.

Моето усещане е, че повечето хора в орбитата на Тръмп смятат, че непредсказуемостта е нещо добро, защото тя позволява да се използва влиянието за максимална печалба. Това е един от неговите похвати от преговорите в света на недвижимите имоти“.

Подходът на Тръмп му донесе дивиденти. Само преди четири месеца премиерът на Великобритания сър Киър Стармър заяви пред Камарата на общините, че ще увеличи разходите за отбрана и сигурност от 2,3 % от БВП на 2,5%. Миналия месец на срещата на върха на НАТО, тези разходи бяха увеличени на 5% - огромен скок, който сега се съизмерва с всички останали членове на Алианса.

Британският „мост“ към Тръмп: Губи ли Киър Стармър влияние, когато дойде време за военни действия?

Игра на (НЕ) предсказуемост

Тръмп не е първият американски президент, който прилага тази стратегия. През 1968 г., когато Ричард Никсън се опитва да сложи край на войната във Виетнам, той намира северновиетнамския враг за неудържим.

„В един момент президентът казва на своя съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър: „Трябва да кажеш на преговарящите от Северен Виетнам, че Никсън е луд и не знаете какво ще направи, така че по-добре да постигнат споразумение, преди нещата да станат наистина луди“, заявява Майкъл Деш, професор по международни отношения в Notre Dame University и допълва: „Това е madman theory“.

Джули Норман, професор по политика в Лондонския университетски колеж, е съгласна, че има доктрина за непредсказуемост. „Много е трудно да се предполага какво ще се случва от ден на ден. И това винаги е бил подходът на Тръмп.“

Тръмп успешно използва репутацията си на непостоянен, за да промени трансатлантическите отношения в отбраната. И очевидно, за да го запазят на своя страна, някои европейски лидери го ласкаят и ухажват.

Последните стратези: Какво остава от американската дипломация без Бжежински и Кисинджър

Срещата на върха на НАТО в Хага миналия месец беше упражнение по угодническо ухажване, продължава BBC. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте беше изпратил преди това на президента Тръмп (или „скъпия Доналд“) текстово съобщение, което Тръмп пусна публично.

„Поздравявам Ви и благодаря за решителните действия в Иран, те бяха наистина изключителни“, пише той.

По повод предстоящото съобщение, че всички членове на НАТО са се съгласили да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, той продължава: „Ще постигнете нещо, което никой президент от десетилетия не е успявал да направи“.

„Г-н Рюте, той се опитва да ви злепостави. Буквално седи на борда на Air Force One и ви се присмива“, коментира Антъни Скарамучи, бивш шеф на екипа по комуникации на Тръмп по време на първия му мандат.

От „строг татко“ до „мой добър приятел“: Рюте и Тръмп „откраднаха шоуто“ в НАТО

Точно това може да се окаже слабост в доктрината на Тръмп за непредсказуемост: подобни действия може да се основават на идеята, че Тръмп жадува за обожание. Или че търси краткосрочни победи, като ги предпочита пред дългите и сложни процеси.

Ако случаят е такъв и предположението, това ограничава способността на Тръмп да заблуди противниците, по-скоро има добре установени и ясно документирани черти на характера, които те вече са осъзнали.

Противници, неподвластни на чара и заплахите

Възниква въпросът дали Madman Theory може да действа на противниците.

Украинският президент Володимир Зеленски, който беше подложен на жестоки критики пред очите на целия свят в Овалния кабинет, по-късно се съгласи да предостави на САЩ изгодни права за експлоатация на украинските минерални ресурси.

Владимир Путин очевидно остава неподатлив както на чара на Тръмп, така и на заплахите му. В четвъртък, след телефонен разговор с него, американският президент заяви, че е "разочарован", че Путин не е готов да прекрати войната срещу Украйна.

Никакъв шанс за пробив: Путин не отстъпва пред исканията на Тръмп за примирие в Украйна

А Иран? Тръмп обеща на своите съмишленици, че ще сложи край на американското участие във „вечните войни“ в Близкия изток. Решението да нанесе удар по иранските ядрени съоръжения беше може би най-непредсказуемият политически избор на втория му мандат досега.

Въпросът е дали то ще има желания ефект.

Бившият британски министър на външните работи Уилям Хейг твърди, че то ще доведе до точно обратния ефект: ще увеличи, а не намали вероятността Иран да се опита да се сдобие с ядрено оръжие.

Професор Деш е съгласен с това. „Мисля, че сега е много вероятно Иран да вземе решение да се сдобие с ядрено оръжие. Така че няма да се изненадам, ако направят всичко възможно, за да завършат пълния горивен цикъл и да проведат ядрен опит.

Урокът от Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи не е забравен за други диктатори, изправени пред САЩ и потенциална смяна на режима. Така че иранците отчаяно ще изпитват нужда от крайно възпиращо средство и ще гледат на Саддам и Кадафи като на отрицателни примери, а на Ким Чен Ун от Северна Корея – като на положителен пример.“

Ръководителят на МААЕ: Иран може да възобнови обогатяването на уран до няколко месеца

Според Мохсен Милани, професор по политика в Университета на Южна Флорида и автор на книгата „Възходът на Иран и съперничеството му със САЩ в Близкия изток“, един от вероятните сценарии е консолидирането на Ислямската република.

„През 1980 г., когато Саддам Хюсеин нападна Иран, целта беше разпадането на Ислямската република. Случи се точно обратното. Това беше израелското и американското изчисление, че ако се отървем от висшестоящите, Иран ще се предаде бързо или цялата система ще се срине.“, допълва той.

Хаменей заяви, че бомбардировките на САЩ „не са постигнали нищо“

Загуба на доверие в преговорите

Поглеждайки напред, непредсказуемостта може да не подейства на враговете, но не е ясно дали промените, които донесе сред съюзниците, могат да бъдат устойчиви. Макар и да е възможно, това е процес, изграден до голяма степен импулсивно. И има притеснение, че САЩ може да бъдат разглеждани като ненадежден посредник.

„Хората няма да искат да правят бизнес със САЩ, ако нямат доверие в преговорите, ако не са сигурни по въпроси, свързани с отбраната и сигурността“, твърди професор Норман. „Така че изолацията, към която се стремят мнозина в света на MAGA, ще има обратен ефект.“

Как Мерц промени стратегията си за дълга на Германия за една нощ

Германският канцлер Фридрих Мерц например заяви, че Европа трябва да стане оперативно независима от САЩ.

„Значението на коментара на канцлера е признание, че стратегическите приоритети на САЩ се променят“, казва проф. д-р Трубовиц. „Те няма да се върнат към начина, по който бяха преди встъпването в длъжност на Тръмп. Така че да, Европа ще трябва да е по-оперативно независима“.

Това ще изисква от европейските държави да развият много по-голяма отбранителна индустрия, за да придобият оборудване и способности, с които сега разполагат само САЩ, твърди професор Деш. Например, европейците имат сложни глобални разузнавателни способности, казва той, но голяма част от тях се предоставят от САЩ.

„Европа, ако трябва да действа сама, ще се нуждае и от значително увеличаване на независимия си капацитет за производство на въоръжение. Проблемът ще бъде и в човешките ресурси. Западна Европа ще трябва да се обърне към Полша, за да види нивото на работната сила, от която ще се нуждае.“, допълва той.

Всичко това ще отнеме години, за да се изгради.

Дори обединени около 5%, Европа и САЩ остават разделени по отношение на Путин

И така, дали европейците наистина са притеснени от непредсказуемостта на Тръмп, за да направят най-драматичната промяна в архитектурата на сигурността след края на Студената война?

„Това допринесе“, допълва професор Трубовиц. „Но по-фундаменталното е, че при Тръмп политиката в САЩ се промени. Приоритетите се промениха. За коалицията MAGA Китай е по-голям проблем от Русия. Това може би не е вярно за европейците.“

И според професор Милани Тръмп се опитва да консолидира американската власт в глобалния ред.

„Много малко вероятно е той да промени реда, установен след Втората световна война. Той иска да затвърди позицията на Америка в него, защото Китай я оспорва.“

Какво научи Китай от американската атака срещу Иран?

Но всичко това означава, че императивите в областта на отбраната и сигурността, пред които са изправени САЩ и Европа, се разминават.

Европейските съюзници може би са доволни, че чрез ласкателства и реални промени в политиката са задържали Тръмп на своя страна; в края на краищата той потвърди ангажимента си към Член 5 на последната среща на върха на НАТО.

Но непредсказуемостта означава, че това не може да бъде гарантирано - и те сякаш приемат, че не могат да разчитат самодоволно на САЩ да спазят историческия ангажимент към тяхната отбрана.

В този смисъл, ако доктрината на непредсказуемостта е резултат от комбинация от съзнателен избор и реални черти от характера на Тръмп, то тя работи, поне за някои, завършва BBC.