Какво научи Китай от американската атака срещу Иран?

Драматичната намеса на Доналд Тръмп във войната между Иран и Израел имаше отзвук далеч извън Близкия изток, принуждавайки Китай да преоцени как американският президент би могъл да използва военната мощ на САЩ в случай на конфликт в Азия.

Пекин остро разкритикува решението на Тръмп да нанесе удари по ирански ядрени цели и изрази загриженост относно заплахата, която конфликтът в Близкия изток представлява за енергийните доставки на най-големия купувач на петрол в света. Анализатори, американски и тайвански официални лица смятат, че атаката срещу Иран ще предизвика коренно преосмисляне сред съветниците по външна политика на китайския президент Си Цзинпин относно това как Тръмп би могъл да действа по въпроси, които Пекин счита за жизненоважни за националните си интереси, като например Тайван, пише в свой анализ Financial Times.

„Те мислеха, че Тръмп 2.0 ще бъде по-транзакционен, вероятно по-прагматичен, така че може би ще има по-стабилни отношения“, коментира пред изданието Андреа Гисели, експерт по китайската политика в Близкия изток от Университета в Екзитър. „Всъщност не се оказва така“.

Сега Пекин трябва да преоцени дали Тръмп ще предпочете по-изолационистки подход на оттегляне от регионалните конфликтни зони по време на втория си мандат, или е вероятно да се намеси със сила, ако Китай използва такава, за да наложи претенциите си за суверенитет над Тайван.

Според източник на Financial Times от американската администрация решението на Тръмп да разпореди въздушните удари ще противодейства на усещането в Китай, че заплахите на президента „не могат да се вземат на сериозно“.

Какво означава засилващото се напрежение в Близкия изток за Китай

„Сега мнението, че той ще се уплаши в кризисна ситуация, е опровергано. Това възстанови донякъде възпиращия ефект спрямо Китай“, смята той.

В Тайпе администрацията на президента Лай Чин-те също преценява стратегическите последици от действията на САЩ срещу Иран. Първоначалното мнение е било, че Тръмп е „разрушил впечатлението“, че изолационистите са тези, които вземат решенията във Вашингтон, където високопоставени съратници на президента влязоха в конфликт с неоконсерваторите по въпроса за използването на сила от страна на САЩ в чужбина.

„Това вероятно ще помогне за възпирането на Китай. Но ще ни е нужно време, за да наблюдаваме как Пекин се приспособява към това в конкретен план“, посочва тайвански правителствен източник.

Американските удари включваха стелт бомбардировачи B-2 и ракети, изстреляни от подводници, които поразиха ирански ядрени обекти в Натанз, Исфахан и Фордо, съоръжение, разположено дълбоко под земята.

Китай е готов да предприеме „необходимите мерки“, за да наложи властта си над Тайван

„Решението на Тръмп да атакува поставя много голям въпросителен знак върху предишното мнение на Китай, че той няма да се намесва в кризите около Тайван или експанзивните териториални претенции на Пекин в Южнокитайско море“, казва Юн Сун, старши научен сътрудник в Stimson Center, вашингтонски мозъчен тръст. „След тази война с Иран китайците ще бъдат много по-трезвомислещи по отношение на тази оценка“.

Пекин също така ще трябва да преосмисли дали дейностите му в „сивата зона“ – които включват провеждането на въздушни и военноморски операции в близост до Тайван – могат да провокират реакция от страна на Тръмп.

Експерти и регионални служители, на свой ред, обмислят дали преразпределението на американските сили от индо-тихоокеанския регион към Близкия изток ще подкопае фокуса на Вашингтон върху Китай като „най-голямата заплаха“ или най-способния военен съперник.

„Всички, които следят индо-тихоокеанския регион, мислят за това. Китай също мисли за тези последствия“, казва Тувия Геринг, експерт по Китай в Института за национални проучвания (INSS) в Тел Авив.

Според Тайпе обаче бързото настъпление на САЩ и прекратяването на огъня с Иран отразяват решимостта на администрацията на Тръмп „бързо да приключи“ кризата в Близкия изток, за да не се отклонява от Индо-Тихоокеанския регион.

Освен всичко друго, иранските заплахи за затваряне на Ормузкия проток са мотивирали Пекин да ускори постигането на енергийна самодостатъчност. Анализатори коментират пред Financial Times, че опасенията за енергийната сигурност биха могли да предизвикат нови дискусии за дълго отлагания газопровод „Силата на Сибир 2“ между Русия и Китай.

Хегсет: „Китайска военна атака срещу Тайван може да е неизбежна“

Нийл Беверидж, който ръководи енергийните проучвания на Bernstein в Хонконг, очаква газопроводът да бъде реализиран в крайна сметка, като се има предвид привлекателността на евтиния руски газ за Пекин. Той обаче добавя, че китайското ръководство може да предпочете да изчака края на войната на Русия в Украйна, преди да вземе решение, което би могло да влоши и без това напрегнатите отношения с Европа.

Гернинг от INSS пък казва, че конфликтът в Близкия изток е дал на Народната освободителна армия още една възможност да наблюдава възможностите на американските оръжия и прехващачи.

„Те вече са се поучили от войната в Израел от 7 октомври и от войната в Украйна. Сега оценяват и ефективността на американските и иранските оръжия – какво е поразило целта и какво не“, посочва той. „Китай и Иран биха могли да си сътрудничат по този въпрос при затворени врати“.

Докато китайската армия се фокусираше върху собствената си нарастваща военноморска мощ, провеждайки безпрецедентни операции с две ударни групи самолетоносачи в Тихия океан, бомбардировката вероятно е впечатлила Пекин със способността на САЩ да нанасят бързи и незабелязани удари, посочва тайванският официален представител.

Тиан Венлин, директор на Института за изследвания на Близкия изток към Националната академия за регионални изследвания на Китайския народен университет, пък добавя, че Китай може да има стратегическа „възможност“, ако САЩ реши да затвърди по-силно присъствието си в Близкия изток. Но Иран, който излезе значително отслабен от конфликта, би бил неблагоприятен за геополитическите и икономическите интереси на Китай.

„Това е огромна криза, но в кризата има възможности, а във възможностите се крият опасности“, казва той.