Докато Европа се подготвя да се включи в нова технологична надпревара, препятствията, пред които е изправена, за да изпревари САЩ и Китай, са твърде познати.

След като рязко изостана в световната надпревара за изкуствен интелект, Брюксел има нов шанс за успех в нововъзникващата област на квантовите технологии.

Но в нова стратегия, публикувана в сряда, ЕС предупреждава, че обещаващите родни квантови технологии рискуват да бъдат заграбени, за да се печелят пари в чужбина, тъй като блокът продължава да изостава в превръщането на научните изследвания в „реални пазарни възможности“.

Европа привлича само 5% от глобалното частно финансиране на квантовите технологии в сравнение с над 50%, завладяни от САЩ, и 40% от Китай, установява доклада на ЕС, цитиран от POLITICO.

Правителствата и технологичните компании - най-вече в САЩ - влагат милиарди в квантовата вълна, която би била революционна, тъй като тези компютри ще надхвърлят капацитета за решаване на проблеми на сегашните инструменти, което ще доведе до революция в индустриите - от комуникациите до разработването на лекарства.

Европа е световен лидер по брой научни публикации за технологията.

"Европа изостава по отношение на технологията в много сектори. Този сектор е нещо, в което сме няколко години пред другите държави", казва Юха Вартиайнен, съосновател на финландската компания за квантови изчисления IQM.

Основателят на KPMG NewTech: До 5 години Европа може да има АI гигант

Но в надпреварата за комерсиализиране на тези изследвания Европа рискува бързо да изпадне, като се нарежда едва на трето място по подадени патенти, след САЩ и Китай.

За мнозина това е дежа вю. Европа обикновено е най-добрата в класа си в изследванията, които предшестват революционните технологии, както беше в областта на изкуствения интелект. Но САЩ и Китай изпревариха континента в изграждането на компании, които да внедряват приложения за масовия пазар.

Основният въпрос, който се обсъжда, е дали Европа ще даде свобода на действие на своята квантова индустрия. Квантовите компютри се считат за чувствителна технология, тъй като се очаква те да разбият цифровото криптиране, което защитава данните и комуникациите от наблюдение и кражба - което прави технологията въпрос на национална сигурност.

Няколко европейски правителства вече наложиха ограничения за износ.

„Сбогом, Тръмп, здравей, Азия“: Ще проработи ли новата търговска стратегия на ЕС?

Проблеми с паричните потоци

Американският технологичен гигант IBM наскоро обяви, че очаква да разполага с първия работещ квантов компютър до 2029 г., което допълнително ускорява сроковете, в които Европа трябва да се справи с проблема.

В продължение на десетилетия ЕС не успява да преодолее фрагментирания си финансов пазар и да се обедини в мащаба, който могат да осигурят САЩ и Китай. Усилията за преодоляване на пречките пред инвестициите чрез съюз на капиталовите пазари в рамките на целия блок не доведоха до значителни резултати.

В стратегията на блока се отбелязва, че ще са необходими значително повече инвестиции, за да се внедри надеждна технология, която да бъде широко приета от няколко индустрии.

„Привличането на мащаби в Европа е супер трудно, защото ни липсват европейски инструменти и рисков капитал, за да се подкрепи това“, казва Енрике Лизасо, главен изпълнителен директор на испанската софтуерна компания Multiverse Computing, пред POLITICO.

Миналия месец Multiverse набра 189 млн. евро в кръг на финансиране, който включва както американски, така и европейски пари.

Лизасо казва, че ако Европа иска да подпомогне мащабирането на своите компании, трябва да е готова да инвестира по 100 млн. евро на предприятие, „което ще се получи от САЩ“.

Според Вартиайнен от IQM „ще трябва да имаме нива на финансиране, които да са значително по-големи от досегашните“.

Краен срок 2030: Задава ли се квантов „Ден на Страшния съд”?

Комисарят по технологиите на ЕС Хена Вирккунен заяви, че Брюксел и столиците съвместно са финансирали квантовите технологии с 11 млрд. евро.

„Сега е важно, тъй като сме доста разпокъсани, да съберем различни точки.“

Избор на победители

Както Брюксел, така и столиците на ЕС представиха планове за публично финансиране, които да допълнят частния сектор, но индустрията се опасява, че те са недостатъчни и не са фокусирани.

Подходът на Европа е да бъде „технологично неутрална“ и да финансира няколко направления на квантовата технология, казва Вартиайнен, но разпределянето на финансирането може да размие въздействието му.

Европа трябва да последва примера на САЩ и да отпусне по-големи инвестиции за фокусирани „предизвикателства“, добавя той.

В рамките на програма, ръководена от американската правителствена агенция за отбранителни изследвания DARPA, 18 компании са избрани като част от по-голяма оферта за създаване на безгрешен квантов компютър до 2033 г. Съобщава се, че ако преминат всички етапи, тези компании ще могат да се възползват от 300 млн. долара.

IBM работи по първия квантов компютър, устойчив на грешки

Проектът за стратегия на ЕС обещава да постави началото на „две големи предизвикателства“ между 2025 и 2027 г., като едното ще бъде насочено към квантовите компютри, а другото - към квантовите навигационни системи в „критични среди“.

В проекта на стратегията се казва, че Комисията ще „подкрепя схеми за обществени поръчки, ориентирани към иновациите“, но не предлага много подробности за това как ще го направи.

Компаниите са категорични какво не искат от Брюксел: регулиране и ограничения върху квантовите технологии, като например върху износа.

Някои представители на индустрията предупреждават, че подходът на ЕС към регулирането на AI предлага поучителна история. Притеснен от потенциалните вреди на технологията, ЕС разгърна първия в света правилник за AI, само за да направи бърз обратен завой и да се съсредоточи върху иновациите и търговския успех на AI.