Краен срок 2030: Задава ли се квантов „Ден на Страшния съд”?
Квантовите компютри обещават революция в множество индустрии, но също така заплашват да обезсмислят всяка една защита, която защитава данните ни в днешно време

Европейският съюз иска да ускори развитието на квантовите изчисления, но специалистите по киберсигурност предупреждават, че това носи огромни рискове: предстоящ крах на киберсигурността.
В сряда Европейската комисия предупреди в новата си квантова стратегия, че Европа е изостанала от САЩ и Китай в разгръщането на тази технология по отношение на привличането на инвестиции и превръщането ѝ в икономическо предимство.
Квантовите изчисления се считат за следващата технологична граница, която ще промени света. Техните възможности надхвърлят тези на съществуващите суперкомпютри, което им позволява да решават проблеми в области, вариращи от откриването на лекарства до батерийни технологии, както и комуникационни и навигационни инструменти за отбрана и космически изследвания. Но те представляват и голям проблем за киберсигурността.
Съвременните цифрови комуникации, интернет трафикът и събирането на данни се подсигуряват чрез система, наречена криптография с публичен ключ. Тя разчита на сложни математически отношения, които обикновените компютри не могат да разбият. Но квантовите компютри, които са многократно по-мощни от тях, могат лесно да разбият тези кодове, предупреждават експертите пред POLITICО.
„Всичко се разпада“, казва Найджъл Смарт, професор в катедрата по компютърна сигурност и индустриална криптография в белгийския университет KU Leuven. „Телефонът ви, интернет, всичко се разпада. Не се разпада в смисъл, че не работи, а в смисъл, че не е сигурно“.
След като квантовите компютри достигнат преломната си точка на развитие, това на практика ще означава, че по-голямата част от днешните данни, които се движат по интернет кабелите, ще бъдат достъпни за всеки, който поиска.
Особено зловещ проблем е т.нар. стратегия „съхрани сега, декриптирай по-късно“, при която хакерите – най-вече работещи за разузнавателни агенции – вземат данни, криптирани с публичен ключ, съхраняват ги и след това ги декриптират, когато квантовата компютърна технология е достатъчно напреднала. Това поставя европейските страни пред изключително сложен казус: да се защитят от тези нововъзникващи заплахи или да станат жертва на чуждестранни шпиони, киберпрестъпници и хакери.
В сряда Европейският съюз предупреди в своята квантова стратегия, че блокът е изложен на риск да види обещаващи местни квантови технологични компании да попадат в ръцете на чуждестранни играчи. Европа е световен лидер по брой научни публикации в тази област, но частните инвестиции са насочени предимно другаде: според изчисленията на ЕС Старият континент привлича едва 5% от глобалното частно финансиране в областта на квантовата технология, в сравнение с над 50% за САЩ и 40% за Китай.
Краен срок 2030
Успоредно с грандиозния план на Комисията за ускоряване на развитието на квантовата технология, европейските власти разработват насоки за намаляване на рисковете от разбиване на сегашните технологии за криптиране. Миналия месец органите за киберсигурност на блока публикуваха пътна карта за преход към постквантова криптография - тип алгоритъм, който може да устои на квантовите компютри. В нея се залага страните от ЕС да защитят критичната инфраструктура с постквантова киберсигурност до края на 2030 г.
Датите, предложени от европейските кибервласти, са приблизително същите като тези, заложени от САЩ, Обединеното кралство и Австралия. Американският технологичен гигант IBM, лидер в квантовата технология, наскоро обяви, че очаква да има първия работещ квантов компютър до 2029 г. Това подчертава спешността на подсигуряването на критични данни.
„Фактът, че сега имаме тази пътна карта и че всички държави членки на ЕС се съгласиха с нея, е наистина голяма крачка“, казва Стефан Елен, експерт по криптография в германската агенция за киберсигурност и един от авторите на пътната карта.
Но изготвянето на план е само началото.
„Става въпрос не само за тези алгоритми, а за огромен проблем с миграцията. Това засяга милиарди и милиарди системи“, казва Барт Пренел, криптограф от KU Leuven. „Това е много сложен проблем, който не може да се реши с няколко листа А4“.
Това е и проблем, който засяга националните власти и техните служби за сигурност и разузнаване, като няколко европейски правителства наложиха ограничения върху износа на квантова технология. Тяхната най-голяма загриженост е свързана с това дали собствените им комуникации ще бъдат засегнати и дали „всичко, което правят, може да бъде разкрито“, добавя той.
Някои експерти омаловажават апокалиптичния сценарий за квантов „Ден на Страшния съд”. Те твърдят, че дори и да бъдат разработени компютри, които могат да разбият съвременното криптиране, за това все пак са необходими значителни усилия и средства.
„ЕС няма извинение да не продължи напред”, казва пред POLITICO Манфред Лохтер, друг служител на германската киберагенция. „Ако нямате достъп до квантови технологии, тогава сте загубени“.