Тръмп, Нетаняху и изначално крехкото примирие в Близкия изток
Президентът на САЩ убеди Иран и Израел да сключат примирие. Остава да се види колко дълго ще продължи то. Може ли да прокара път за ядрена сделка между САЩ и Иран? Или кампанията за отслабване на Иран предвещава нова ера на нестабилност в региона?
&format=webp)
Всичко започна през уикенда с яростна атака от американски стелт бомбардировачи срещу ирански ядрени обекти. Последваха изненадващи дипломатически маневри зад кулисите, телеграфиран ракетен удар по американска база и брутален изблик на президента Доналд Тръмп към лидерите на Израел и Иран.
Резултатът до вторник сутринта: примирие между Иран и Израел.
Остава неясно колко време ще се задържи примирието и дали САЩ и съюзниците им ще успеят да използват военния натиск като коз за постигане на дипломатическа сделка, която да спре Иран от разработване на ядрено оръжие през следващите години, пише в анализ The Wall Street Journal.
Бързият преход от въздушна атака към споразумение за примирие – обявяван чрез публикации в социалните мрежи, които объркаха съюзници и противници – подчертава нетрадиционния подход на Тръмп към упражняването на власт.
Не само съюзниците бяха подминати. Американски служители, които обикновено участват при подобни кризи, също не са били информирани – знак за тесния кръг от съветници, на които Тръмп има доверие, според източници на WSJ от администрацията.
Почти веднага след американските удари с B-2, Тръмп се e обадил на израелския премиер Бенямин Нетаняху и e заявил, че е време войната да бъде прекратена, пише WSJ. Посланието било ясно: САЩ са изпълнили своята военна мисия и прекратяват офанзивните действия - и Израел трябва да направи същото.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс определи събитията от последните дни като нова американска външнополитическа доктрина: ясно дефинирани национални интереси, агресивни преговори за постигането им и употреба на непреодолима сила при нужда.
В случая силата дойде от флотилия B-2, ударила подземните ядрени съоръжения на Иран във Фордоу и Натанз. Бомбите постигнаха това, което израелската армия – въпреки въздушното превъзходство над Иран – не успя. Съоръженията във Фордоу са вероятно сериозно повредени, а заводът за обогатяване на уран в Натанз също е поразен, според Международната агенция за атомна енергия.
„Обектите, които ударихме в Иран, са напълно унищожени, и всички го знаят,“ заяви Тръмп в публикация.
По време на конфликта израелски градове бяха ударени от ирански балистични ракети, а ирански военни цели бяха масово бомбардирани. И двете страни не желаеха продължаване на войната в този мащаб и търсеха изход, който да представят като победа.
Постигнал основните си цели, Израел не е виждал смисъл да продължи кампанията, според източници на WSJ от правителството.
От своя страна Иран провеждал паралелна комуникация с Вашингтон чрез арабски посредници.
В събота вечер специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф информирал няколко арабски държави, че американски удар по Иран е неизбежен. След атаката, по указание на Тръмп, Уиткоф изпратил директни съобщения до иранския външен министър Абас Арагчи, в които заявил, че Иран трябва да се върне на масата за преговори и предупредил, че САЩ могат да нанесат още по-големи щети.
Арабски лидери също притиснали Иран да направи отстъпки, но Арагчи отговорил, че страната няма да преговаря „под огън“ и няма да се откаже от ядрената си програма.
След като обектите във Фордоу, Натанз и Исфахан бяха ударени, иранският военен командир обещал отмъщение. Но отговорът беше премерен: ограничен ракетен удар по базата Ал Удейд в Катар.
Минути преди удара, Иран предупреждава Катар, който от своя страна информира САЩ. Американските сили вече бяха евакуирали персонал и техника, а посолството в Доха предупреди американските граждани да останат по домовете си.
Катар затвори въздушното си пространство и прихвана 18 от 19 ракети. Една пада близо до базата, без да причини щети.
След ракетната атака, вицепрезидентът Ванс и президентът Тръмп провеждат разговори с премиера и емира на Катар. По молба на Тръмп, емирът се свързва с Техеран, който се съгласява на примирие.
Тръмп - който само часове по-рано бе загатнал за „смяна на режима“ в Иран - обяви примирието в социалните мрежи.
Американските дипломати, които обикновено подготвят изказвания и комуникация със световни лидери, не са били включени. Съветът за национална сигурност почти не функционирал, посочва WSJ.
Междувременно, въпреки триумфалните постове на Тръмп, Израел и Иран продължавали с ограничени удари.
Четири часа преди примирието да влезе в сила (в 7 ч. местно време), Израел атакува обекти в Техеран, включително седалището на Иранската организация за иновации в отбраната.
Минути преди примирието, иранска ракета удари жилищна сграда в Беершеба.
Началникът на Генералния щаб на израелската армия генерал-лейтенант Еял Замир заплаши с ответни действия:
„В отговор на тежкото нарушение на примирието от страна на Иран ще отговорим с пълна сила.“
Когато Израел и Иран нарушиха примирието само часове след влизането му в сила във вторник, Тръмп първоначално реагира с гневна тирада, насочена и към двете страни. 38 минути по-късно, след разговор с Нетаняху, той обяви: „Никой няма да пострада, примирието е в сила!“
Нетаняху заяви, че Израел е изпълнил всички цели и ще спре ударите.
Иранската Съвет за национална сигурност пък каза, че е „нанесъл съкрушителен удар на врага“ и е „осуетил основната му стратегическа цел.“
И все пак - регионът е далеч от мир.
Примирието - договорено в рамките на няколко часа при неразкрити условия - е изначално крехко.
"Настоящият момент носи усещане за истинска нестабилност", казва пред Financial Times Майкъл Уахид Хана от Crisis Group. "Ситуацията е по-добра, отколкото би могла да бъде при пълна ескалация, но въпросителните остават", добавя той.
Без ясно споразумение за следващи стъпки, Израел - все по-смел и решен да покори враговете си след атаката на Хамас от 7 октомври 2023 г. - и Иран могат да влязат в период на спорадични нападения.
Очаква се Иран бързо да започне възстановяване на военния си потенциал. Въпреки пораженията по ядрените му обекти от израелски и американски удари, се предполага, че страната все още разполага с около 400 кг обогатен до почти оръжейно ниво уран.
Сега големият въпрос е: как Тръмп и Нетаняху ще се справят с продължаващата заплаха от иранската ядрена програма?
Преди началото на войната, администрацията на Тръмп водеше индиректни преговори за решаване на кризата. Но тези усилия бяха провалени от решението на Нетаняху - с мълчаливата подкрепа на Тръмп - да започне удари срещу Иран.
Програмата е забавена, но опасността остава. Иран все още притежава знанията, технологиите и - най-важното - непроследената част от обогатения уран. Това създава риск режимът да реши да се въоръжи отново с цел възпиране, посочва в анализ FT.
Всеки сигнал за това може да доведе до нови израелски удари. Във вторник Нетаняху предупреди, че Израел е готов да повтори нападенията, ако Иран опита да възстанови ядрената си програма.
"Ако някой в Иран си мисли, че може отново да изгради ядрена програма, ние ще действаме по същия начин. Повтарям: Иран няма да има ядрено оръжие", заяви той.
Много неща зависят от Тръмп, когото FT нарича "непредсказуемия, самопровъзгласил се за най-произраелски настроен президент на САЩ в историята."
Той отказва да окаже натиск върху Израел да прекрати опустошителната 20-месечна война в Газа - дори след като Нетаняху наруши януарското примирие, договорено с помощта на пратениците на американския президент.
Но Тръмп е показвал и склонност да действа против интересите на Нетаняху, ако това служи на собствените му цели.
Той прекрати американската военна кампания срещу подкрепяните от Иран хути в Йемен, въпреки че те продължаваха да обстрелват Израел, и се срещна с новия сирийски президент Ахмед ал-Шараа - човек, когото Израел определя като опасен джихадист - като същевременно отмени санкциите срещу Дамаск.
Ако Тръмп продължи да преследва ядреното споразумение с Иран, той ще се изправи пред същата спънка, проваляла предишните опити: изискването на Вашингтон Техеран да спре обогатяването на уран на своя територия - червена линия за иранския режим.
Ако Тръмп направи отстъпки, дали това ще е достатъчно, за да спре Израел?
А ако Иран откаже да отстъпи, ще се върне ли заплахата от военен конфликт?
"Израел остава зависим от американската подкрепа - както военна, така и дипломатическа. И тук се крие основният въпрос: какво всъщност иска Доналд Тръмп?", казва Хана. "Той има възможност да принуди Израел по начин, който предишните администрации не са успели, но досега не е показал склонност към това."
Първи ранен тест може да настъпи съвсем скоро, след като министър-председателят на Катар, шейх Мохамед бин Абдулрахман ал-Тани — който помогна на Тръмп да договори примирието между Израел и Иран — обяви във вторник, че Доха се надява да възобнови преговорите за примирие в Газа в следващите два дни.
Арабски и западни лидери от десетилетия твърдят, че решаването на продължителния израелско-палестински конфликт е ключ към обезвреждането на радикални сили и към траен мир в региона.
Но Нетаняху многократно е отхвърлял западния натиск да направи отстъпки към палестинците, камо ли стъпки към създаването на палестинска държава.
Напротив, с подкрепата на поредица от американски администрации, Израел значително повиши риска, който е готов да поеме, и премина в настъпление след атаката на Хамас. Във вторник Нетаняху отново обеща да унищожи Хамас и да освободи заложниците, държани в Газа.
Нетаняху се хвали, че е променил баланса на силите в Близкия изток, а военното превъзходство на Израел е очевидно след поредица от впечатляващи победи.
„За много израелци това е върховото състояние - няма следваща стъпка към траен мир. Израелската съдба е да оцелява в един враждебен регион“, казва Джон Олтърман от Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Съществува школа, според която ‘земя срещу мир’ е илюзия. Израел винаги ще трябва да бъде въоръжен до зъби“, добавя експертът, цитиран от FT. „Но дали сега Тръмп не усеща, че Нетаняху му е длъжен?“, коментира още той.
Узи Арад, бивш съветник по националната сигурност на Нетаняху и ветеран от Мосад, казва, че много от последните успехи на Израел се дължат на това, че враговете са подценили военния му потенциал и склонността му да поема рискове.
Но това крие и опасности - Израел сам да подцени враговете си, както се случи преди атаката на Хамас. Подобно е ситуацията и през 1973 г., когато страната пропусна сигналите за изненадващата атака от арабските ѝ съседи след победата в Шестдневната война през 1967 г.
„Някои вече проявяват самонадеяност - усещам я“, казва Арад. „Всички имаме слабости, а това е сложна държава.“