Докато ракети падат над Израел и Иран, втори фронт се разгръща не къде да е, а в онлайн пространството. Главните герои на това онлайн бойно поле, естествено, са шпионажът, цензурата, пропагандата и дезинформацията, а дигиталните канали вече не са просто инструмент за комуникация, а едно от най-важните оръжия.

Ограниченията, блокадите и военните заповеди от последните седмици ясно показват, че интернет е новата линия на сблъсък.

На 7 октомври 2023 г., по време на атаката на „Хамас“ срещу Израел, един от обектите на нападение е военната база Нахал Оз. Разследване, публикувано през март, разкрива, че нападателите са използвали публични постове на израелски войници в социалните мрежи, за да картографират базата и да планират атаката.

Оттогава насам изображения от военни обекти са строго забранени.

Израелските войници нямат право да публикуват нищо от служебните си помещения, включително снимки от церемонии или събития с цивилни. Целта – да не се предоставя неволна информация на врага.

„Геотагването – добавяне на координати към снимки и видеа – е особено чувствителен процес, който може да разкрие местоположението на военни части или уязвими цивилни“, отбелязва анализ на Станфордския университет. „Социалните мрежи са нож с две остриета – за едни изглеждат като спасителен пояс, но за други – източник на разузнавателна информация.“

„Нито мир, нито война“: Как стратегията на Техеран се срина с гръм и трясък

Тази сряда военният цензор на Израел, бригаден генерал Коби Манделблит, обяви, че всякакво съдържание, свързано с местоположението на удари – независимо дали е в чат, блог или социална мрежа – трябва да бъде предварително одобрено. В противен случай нарушителите подлежат на съдебно преследване.

В Иран, където дигиталната цензура е дългогодишна практика, ограниченията навлизат в нови територии. Революционната гвардия предупреждава, че всеки, който обменя информация, възприемана като подкрепа за Израел, ще бъде наказан по най-тежкия начин.

„Максималната санкция в този контекст е със сигурност смъртна присъда“, коментира Бабак Камияр, ръководител на персийската редакция на Euronews.

Държавната телевизия в Иран дори призовава гражданите да изтрият WhatsApp от устройствата си с твърдението, че приложението споделя данни с Израел. От WhatsApp обаче отричат тези твърдения, като заявяват, че нито следят местоположения, нито нарушават криптирането на съобщенията.

Приложението и Google Play са блокирани в Иран още през 2022 г. след смъртта на 22-годишната Махса Амини в ареста, а достъпът е възстановен едва в края на 2024 г.

Европа запрята ръкави да откаже Тръмп от бомбардирането на Иран

Но социалните мрежи не се използват само за шпионаж – те също така са перфектният политически сензор.

„Да можеш да следиш съдържанието в социалните мрежи е стратегически актив. Това е като мигновена форма на социологическо проучване“, обяснява проф. Филип Сийб от USC Annenberg пред Euronews.

„Можеш да усетиш настроенията – подкрепят ли хората правителството, или отдръпват доверието си?“

Израелските власти внимателно следят ситуацията. В събота мъж е арестуван за публикация с иранското знаме, емотикон за поздрав и съобщение в подкрепа на Иран. Само ден по-късно министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир обещава нулева толерантност към всякакви „изрази на радост“ по повод иранските атаки.

„Ако бях на мястото на Доналд Тръмп, внимателно щях да следя всичко това“, казва Сийб. „Нетаняху може би ще поиска още оръжия от САЩ. Но има ли реална обществена подкрепа в Израел? Това е въпросът.“

„Ужасяваща спирала на ескалация“: Светът се готви за изостряне на ирано-израелския конфликт

Информационната война

„Истината е първата жертва на всяка една война“, напомня д-р Сахар Хамис, доцент по комуникации в Университета на Мериленд. Според нея, същата динамика, която се наблюдава в предишните конфликти в Газа, отново се разиграва – социалните мрежи се превръщат в основен източник на информация, както и на дезинформация.

Фалшиви преводи на изказвания на израелски лидери, AI-генерирани изображения на взривове, подвеждащи видеа, извадени извън контекст – всичко това се използва в борбата за контрол над „сценария“.

„Да спечелиш информационната война е почти толкова важно, колкото и да спечелиш реалната“, казва Хамис.

Още през 2023 г. Израел показва дигиталното си предимство. В рамките на психологическа кампания, външното министерство плаща за реклами с графично съдържание, емоционален език и дори видео, генерирано с изкуствен интелект. Някои от тези реклами са свалени от Google заради нарушения на правилата за насилие.

Euronews Arabic проследява серия от фалшиви истории – от атака срещу сграда на Мосад до удари по рафинерията в Хайфа или иранска ПВО, която сваля два израелски самолета. Всички тези „новини“ се оказват… просто кадри от видеоигри.

Тайната война на Израел в сърцето на Иран

Но цензурата в Иран отдавна е налице. През 2019 г., по време на масови протести, властите въвеждат шестдневно национално затъмнение. То съвпада с тежко потушаване на демонстрациите, в които загиват над 100 души.

Сега, на фона на напрежението с Израел, Иран отново блокира достъпа. Миналата сряда страната изпадна в 12-часов дигитален мрак, според данни на NetBlocks.

„Официално обяснението беше, че се прави заради нуждата от киберотбрана“, казва Амир Рашиди, директор по дигитална сигурност в Miaan Group. „Но атаките така или иначе продължават. Това оправдание не издържа.“

Проблемът е не само политически, но и логистичен.

„Хората търсят алтернативни маршрути за бягство, гледат Google Maps – и той не работи. Намират се в нищото, без гориво и без вода“, добавя Рашиди.