Реакцията на Русия на призива за помощ от Иран се следи отблизо, след като САЩ бомбардираха ядрените съоръжения на Техеран през уикенда — но Москва може да не се притече на помощ на своя съюзник.

Атаките срещу иранските ядрени обекти, които президентът Доналд Тръмп описа като „унищожение“, накараха Ислямската република да потърси подкрепа от малкото приятели, които има на световната сцена. Иранският външен министър Абас Арагчи замина веднага за Москва за „сериозни консултации“ с руския президент Владимир Путин относно това как да се отговори на атаките.

Иран помага на Русия с военни дронове от началотона войната в Украйна, но анализатори смятат, че Москва ще направи много малко в замяна в създалата се ситуация.

„Иран подкрепи масивно войната на Путин срещу Украйна с оръжия и технологии. По време на посещението си в Москва иранският външен министър Абас Арагчи може да поиска от Москва да върне услугата“, коментира пред CNBC Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank. „Въпреки това Путин вероятно няма какво да предложи освен няколко думи. Самият той се нуждае от оръжията си за продължаване на агресията срещу Украйна“.

Русия също така трябва да върви по тънката граница между подпомагането на съюзника си Иран и поддържането на добри отношения със САЩ, тъй като се стреми да възстанови връзките си с по-приятелската към Москва администрация на Доналд Тръмп.

Русия – тихият печеливш от конфликта между Израел и Иран

„Ако Путин раздразни Тръмп по някакъв значителен начин по отношение на Иран, американският президент може да промени курса си и да наложи нови тежки санкции на Русия и/или да отслаби позицията на Путин по други начини“, смята Шмидинг.

Досега реакцията на Москва на ескалиращата криза е сдържана, като Русия призовава Иран и Израел да преговарят за намиране на мирно решение.

Печелиш нещо, губиш нещо

Конфликтът в Иран може да укрепи в известна степен позицията на Русия в Украйна, казват анализатори, тъй като отвлича вниманието на Запада – и потенциално ресурсите му. По-високите цени на петрола също могат да означават повече приходи от износ за военната хазна на Русия.

В същото време Русия наблюдава как пореден съюзник от Близкия изток отслабва, което подкопава нейната собствена позиция в региона. Кремъл вече видя как един ценен съюз се разпадна наскоро с отстраняването на режима на Башар ал Асад в Сирия миналата година, което постави под съмнение бъдещето на въздушните и военноморските бази на Москва в страната. Сега тя рискува да загуби още потенциално доходни инвестиции и инфраструктурни проекти, ако Иран бъде сериозно дестабилизиран. Проблемът за Москва е да прецени колко има да спечели или загуби, ако помогне или изостави Иран.

„Самата Москва изглежда нерешителна какво да прави с новата война в Близкия изток“, казва Никита Смагин, експерт по иранската външна и вътрешна политика в Carnegie Russia Eurasia Center. „От една страна, Русия е инвестирала значителни средства в различни проекти в Иран през последните три години, които сега могат да се окажат напразни. В същото време Москва се надява да се възползва от нестабилността в Близкия изток чрез покачване на цените на петрола и намаляване на интереса към Украйна“.

САЩ ще доставят нападателни оръжия на Саудитска Арабия, Иран – балистични ракети на Русия

Изключвайки възможността Русия да предостави военна помощ на Иран, Смагин казва, че по-големият проблем за Москва е заплахата за всички ирански предприятия, в които тя активно е инвестирала напоследък, включително нефтени и газови проекти, инфраструктура и транзитни маршрути.

„Няколко дни преди началото на израелската операция иранският посланик в Москва заяви, че Русия е най-големият чуждестранен инвеститор в страната през 2024 г. Той не посочи конкретни инвестиционни обеми, но оцени руските инвестиции на 2,76 милиарда долара през предходната година. Москва планираше да инвестира около 8 милиарда долара само в нефтени и газови проекти“, казва Смагин. „Сега бъдещето на тези проекти е под въпрос“.