През 2023 г. най-големият кошмар на музикалната индустрия се сбъдва – и звучи подозрително близо до музиката на Дрейк.

Heart on My Sleeve – фалшив дует между Дрейк и The Weeknd, създаден изцяло чрез генеративен изкуствен интелект – събира милиони слушания, преди някой изобщо да разбере кой го е направил. Парчето не просто добива популярност, а разрушава илюзията, че някой изобщо има контрол над случващото се.

Реакцията, естествено, е светкавична. Нов тип инфраструктура се оформя – не с цел да спре AI-генерираната музика, а да я направи проследима – от обучителните модели до стрийминг платформите, лицензионните бази данни и алгоритмите за препоръки.

Целта вече не е просто да бъде открит фалшификатът, след като се е разпространил, а да се засече навреме, да се маркира с метаданни и да се управлява още преди да е достигнал до потребителите, пише The Verge.

„Ако не вградим тези механизми в самата инфраструктура, ще гоним собствената си опашка“, казва Мат Адел, съосновател на Musical AI. „Не можем да реагираме на всяко ново парче или модел – това не е устойчиво. Имаш нужда от инфраструктура, която работи от обучението до разпространението.“

Все повече стартиращи компании започват да интегрират AI-разпознаване директно в лицензионните си процеси. YouTube и Deezer вече разработват вътрешни системи, които маркират синтетично аудио още при качване и ограничават начина, по който се показва в търсачките и алгоритмичните препоръки.

Преговорите между Universal, Sony и Warner и AI стартъпите Suno и Udio имат за цел да регламентират използването на музика за обучение на алгоритми и да гарантират справедливо възнаграждение за артистите

Големите музикални лейбъли влизат в диалог със създателите на AI музика

Компании като Audible Magic, Pex, Rightsify и SoundCloud пък разширяват функциите си за модериране и атрибуция – от dataset-ите за обучение до самата дистрибуция.

Формално това е нов вид инфраструктура – не инструмент за репресии, а задължителен механизъм за проследяване на синтетично съдържание.

Vermillio и Musical AI създават инструменти, които не чакат разпространението на парчето, а го сканират в момента, в който е създадено. Системите им анализират финалния продукт и автоматично отбелязват дали съдържа синтетични елементи, вписвайки го в метаданните.

TraceID системата на Vermillio стига още по-далеч, като разбива песента на отделни стемове – вокални тонове, мелодични фрази, лирически модели – и идентифицира точно кои части са генерирани от AI. Това позволява на притежателите на права да засекат имитации дори при частични заимствания. Целта, по данни на компанията, не е съдържанието да бъде премахвано, а проактивно да се лицензира и автентично да се разпространява.

Според техни изчисления този тип „удостоверено лицензиране“, задвижвано от TraceID, може да нарасне от 75 милиона долара през 2023 г. до 10 милиарда долара през 2025 г.

„Опитваме се да измерим творческо влияние, не просто да хванем копия“, казват от Musical AI.

Докато AI компаниите настояват за свободен достъп до авторско съдържание, творческата индустрия се бори да защити правата върху своето изкуство

Холивуд срещу AI гигантите: Кой плаща цената за „натрапчивата“ технология в изкуството?

Някои компании отиват още по-далеч – към данните за обучение на моделите.

Целта е да се установи колко точно едно AI-парче черпи от даден артист или песен и съответно – да се изчислят прецизни лицензионни отчисления. Това напомня за спорове от близкото минало – като делото за Blurred Lines, но в ерата на алгоритмите. Разликата е, че сега лицензирането може да се случи преди излизането на песента, а не чрез съдебен процес след това.

„Атрибуцията не бива да започва тепърва, когато песента е готова – а когато моделът започва да учи“, казва Шон Пауър, съосновател на Musical AI.

Новата AI функция на платформата позволява на създателите да генерират оригинални инструментали само с няколко думи, без нужда от лиценз и без притеснения за авторски права

AI композитор, моля: YouTube вече ще пише музика по заявка

Стрийминг платформата Deezer вече открива и класифицира AI-музика при качване. Главният директор „Иновации“ в компанията, Орелиен Еро, казва, че през април алгоритмите им са засекли около 20% от новите качвания като изцяло генерирани – повече от два пъти ръста спрямо януари. Подобни парчета остават налични, но не се промотират. Deezer планира и директно етикиране за потребителите в близките няколко месеца.

„Ние не сме против изкуствения интелект“, подчертава Еро. „Но голяма част от това съдържание не се използва добронамерено – не за създаване, а за злоупотреба с платформата. Именно затова обръщаме толкова внимание.“

Инициативата DNTP (Do Not Train Protocol) на Spawning AI издига защитата още по-нагоре – на ниво dataset. Протоколът позволява на артисти и притежатели на права да маркират своето съдържание като недостъпно за обучение. Подобни опции вече съществуват във визуалното изкуство, но музиката все още изостава.

Регулациите вероятно ще ускорят процеса, но към момента инициативите остават разпокъсани. Поддръжката от големите AI-компании е непостоянна, а според критиците протоколът няма да се наложи, ако не бъде независимо управляван.

„Трябва да бъде с нестопанска цел, наблюдаван от различни актьори, за да му се има доверие“, казва Джеймс Драйхърст. „Никой не трябва да поверява бъдещето на съгласието на непрозрачна централизирана компания, която може да фалира – или още по-лошо.“