В неделя иранският външен министър Абас Арагчи обяви, че в следващите часове ще замине за Москва за спешни разговори с руския президент Владимир Путин, малко след като САЩ нанесоха въздушни удари срещу три ирански ядрени обекта.

Арагчи подчерта „стратегическото партньорство“ между Иран и Русия.

„Винаги се консултираме един с друг и координираме позициите си“, коментира той пред репортери в Истанбул, цитиран от POLITICO.

Русия е близък съюзник на Иран. Техеран снабдява Москва с военни дронове за удари срещу Украйна и в замяна получава помощ за своята гражданска ядрена програма. Кремъл поддържа топли отношения и с Израел.

На фона на усилията за постигане на решение по ядрената програма на Техеран, Кремъл последователно се противопоставя срещу всяка идея за смяна на режима в Иран. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков наскоро нарече такива дискусии „неприемливи“ и предупреди, че убийството на върховния лидер аятолах Али Хаменей би „отворило кутията на Пандора“.

Тази новина поражда въпроса: Как Иран може да отговори на САЩ?

Отговорът дава в свой анализ Financial Times.

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей предупреди Вашингтон за „непоправими щети“, ако САЩ се присъединят към войната на Израел срещу ислямската република. В събота Доналд Тръмп направи точно това. Американският президент изпрати американски бомбардировачи да атакуват ключови ядрени съоръжения в Иран. Обектите бяха „унищожени“, обяви той.

Освободеният от длъжност генерал Джоузеф Вотел, бивш командир на Централното командване на САЩ, което контролира американските войски в Близкия изток, коментира, че Пентагонът трябва да приеме, че Иран ще отвърне на удара.

Това може да означава директни атаки срещу американските сили или дипломатически мисии в региона, кибератаки, тероризъм или нови удари от ирански проксита, казват анализатори пред изданието. Техеран може също така да прекъсне доставките на енергия от Персийския залив.

С десетки хиляди американски войници, разположени в Близкия изток, и Иран и неговите проксита, които са „много ясни“, че ще атакуват, светът скоро ще разбере дали Тръмп е „подготвен за последствията“, казва Дана Строул, бивш заместник-помощник на министъра на отбраната за Близкия изток.

Големите военни центрове на САЩ в Катар, Бахрейн и Кувейт са „много вероятни“ цели за Иран, смята Вотел, добавяйки, че Централното командване вече е предприел подготовки преди атаката. В дните преди военната акция на САЩ в събота вечерта Елиът Абрамс, бивш специален представител за Иран и Венецуела в първата администрация на Тръмп, казва, че целите могат да бъдат и съюзници на САЩ в Персийския залив, като Саудитска Арабия или Обединените арабски емирства.

Иран може също да се опита да затвори Ормузкия проток, тесния воден път, през който ежедневно преминава една трета от световния морски транспорт на суров петрол, казва Абрамс. Това би „повишило незабавно световните цени на петрола“.

Докато САЩ изпратиха повече военни сили в региона през последните дни, Иран беше „подготвен сега“ за контраудар с „гама от балистични ракети, крилати ракети и дронове“, казва бившият секретар на ВВС Франк Кендал преди бомбардировките на САЩ. Решението да се предприеме такава стъпка би било „въпрос на ескалация“ за иранците – „изчисление на това какви допълнителни атаки биха последвали, ако отговорят“ на САЩ.

Тръмп предупреди Иран да не предприема такава стъпка в речта си късно в събота вечерта, като заяви, че Техеран трябва да поиска мир сега или да се изправи пред още по-голяма война.

„Бъдещите атаки ще бъдат много по-големи и много по-лесни“, заяви Тръмп.

Според американски представител на отбраната, САЩ имат около 40 000 войници и военен персонал в Близкия изток, разположени в бази и военни обекти в Бахрейн, Кувейт, Катар и ОАЕ, както и в Египет, Ирак, Йордания, Оман, Саудитска Арабия и Сирия. Базите в ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт са оборудвани с противовъздушна отбрана, но са в обсега на иранските ракети с по-къс обсег, казва Кендъл.

В региона има и няколко разрушители и група самолетоносачи, като USS Nimitz също е на път.

„Те винаги са в разумна степен на готовност поради потенциални атаки, но предполагам, че сега тя е по-висока“, добавя той.

2500-те американски войници в Ирак и стотиците в Сирия биха могли да бъдат уязвими от атаки на подкрепяните от Иран шиитски милиции – които в миналото са изстрелвали ракети и дронове срещу американски обекти и войски – както и от ирански ракети.

„Милициите в Ирак не са разформировани. Те взеха политическо решение да се съхранят и защитят, а не да атакуват американските сили“ до този момент, казва Строул.

Подкрепяните от Иран хути бунтовници в Йемен също ще счетат ударите на САЩ за нарушение на примирието, което групата постигна с Вашингтон тази пролет, казва Строул, и може да атакуват американските кораби.

Освен останалите ракети на Иран, има и други видове оръжия, акцентират анализатори.

„Иран все още разполага с много сложни офанзивни кибервъзможности, а мрежата им поддържа всякакви спящи клетки далеч извън Близкия изток“, предупреждава Строул.

Друг риск е, че бомбардировката на САЩ в събота над Фордо, едно от двете основни съоръжения за обогатяване на уран в Иран, е била по-малко успешна от очакваното. Макар Иран да потвърди атаките, все още няма доказателства за степента на щетите, нанесени на подземното съоръжение.

Атаките биха могли да направят Иран още по-решен да развива програма за ядрени оръжия. Републиката вече обогатява уран до нива, близки до оръжейните, въпреки че твърди, че ядрената ѝ програма е за граждански цели.

„Въпреки че няма съмнение, че израелците са нанесли значителни щети на военно-промишления комплекс на Иран, на неговите балистични ракети, на ядрената му програма и на неговото ръководство - не можете да бомбардирате цялото знание и тези програми могат да бъдат възстановени“, обяснява Строул.

„Всякакви допълнителни щети биха ги забавили с години, но не биха ги спрели да възстановят или да продължат програмата си за придобиване на ядрени оръжия“, добавя Кендъл.

Иран би могъл да отвърне с наказателни икономически мерки, като се прицели в енергийните доставки от Персийския залив. През 2019 г. например ракетна атака и атака с дронове, за които беше обвинен Иран, временно прекъснаха половината от производството на суров петрол в Саудитска Арабия. През последните години и другите държави от Персийския залив се ангажираха с разведряване на отношенията с Иран, като се стремяха да намалят напрежението и да предотвратят нови атаки.

В Ормузкия проток може да се използват бързи атакуващи лодки, подводници и наземни противокорабни оръжия, за да се нанесат удари по плавателни съдове. Но Майкъл Алфаро, главен инвестиционен директор в Gall Partners, хедж фонд, фокусиран върху енергетиката, заявява, че световните енергийни пазари ще бъдат подготвени за продължителни сътресения след ударите на САЩ.

„По-широките геополитически последствия почти със сигурност ще поддържат натиска за повишаване на цените на петрола“, заявява Алфаро. „Иран вероятно ще запази значително влияние над Ормузкия проток“.

Хелима Крофт, бивш анализатор в ЦРУ и глобален директор по стратегия в RBC Capital Markets, пък е загрижена за уязвимостта на Ирак, който произвежда 4 млн. барела петрол на ден. Инфраструктурата в Басра е застрашена от „подкрепяни от Иран милиции, които действат в непосредствена близост до тези съоръжения“, казва тя в сряда пред Atlantic Council Global Energy Forum.

Други експерти смятат, че според тях бомбардировките на Израел, които са убили много от най-висшите военни командири на Иран и са унищожили ракетни установки и заводи, са отслабили достатъчно способността на Техеран да отвърне на САЩ. Израел унищожи по-голямата част от въздушната отбрана на Иран през последните дни и си осигури почти пълно въздушно превъзходство над републиката.