В събота вечерта Доналд Тръмп предприе най-големия риск за четири години и половина в Белия дом, като нанесе удар по Иран и се присъедини към войната на Израел срещу ислямската република.

Основният залог на Тръмп е, че Иран и неговите проксита в Близкия изток са толкова отслабени, че той може да представи своята интервенция като ограничена и успешна. Това е и залог, че уплашеният Техеран ще потърси бързо споразумение, вместо да отвърне на удара, пише в свой анализ Financial Times.

Ако Тръмп е прав, той ще е постигнал цел на американската външна политика, обхващаща няколко администрации – елиминирането на иранската ядрена заплаха – и то на относително ниска цена. Но този ход носи огромния риск да разпали още повече Близкия изток – да застраши сигурността на САЩ и Израел и да се обърне срещу президента, който обеща да не въвлича Америка в нови глобални конфликти.

„Всичко зависи от реакцията на иранския режим – а в момента не е ясно какви са възможностите и волята му. Но мрежата на Иран в региона остава оперативно смъртоносна и е в състояние да посее още нестабилност и терор, ако реши да го направи“, казва пред изданието Брайън Катулис, старши научен сътрудник в Института за Близкия изток, вашингтонски мозъчен тръст.

Тръмп прекара голяма част от президентската си кампания през 2024 г., твърдейки, че през втория си мандат ще бъде миротворец, който ще разрешава глобални конфликти, вместо да подклажда нови. Но, както много анализатори смятат, под натиска на израелския премиер Бенямин Нетаняху той е видял в удара срещу Иран както възможност, която трябва да се използва, така и шанс да си осигури наследство като лидер, готов да използва американската военна мощ.

В събота Тръмп с видимо удоволствие обяви прехода си от изолационист към войнолюбец. Президентът сложи червена шапка с надпис „Make America Great Again“, докато се събираше с най-близките си сътрудници в ситуационната зала на Белия дом. По време на речта си след ударите той предупреди, че е готов да разшири военната кампания срещу Иран, ако е необходимо, продължава анализът на изданието и цитира Тръмп:

„За Иран ще има или мир, или трагедия, много по-голяма от тази, на която станахме свидетели през последните осем дни. Не забравяйте, че остават много цели. Ако мирът не дойде бързо, ще преследваме тези други цели с прецизност, бързина и умение”.

Иран винаги е бил нещо като изключение от неинтервенционистката мантра на Тръмп. В началото на 2020 г., към края на първия си мандат, той започна рискована военна операция за убийството на иранския военен командир Касем Солеймани в Багдад.

„Ако американци някъде са заплашени, ние вече сме напълно идентифицирали всички тези цели и аз съм готов и подготвен да предприема всички необходими действия. И това се отнася по-специално за Иран“, заяви Тръмп по това време.

По време на посещението си миналия месец в региона на Персийския залив американският президент отправи още едно ясно предупреждение към Техеран:

„Искаме те да бъдат прекрасна, сигурна, велика страна, но не могат да притежават ядрено оръжие. Това е предложение, което няма да важи вечно“.

Тези публични предупреждения към Техеран бяха драстично засилени през изминалата седмица, когато той напусна по-рано срещата на Г-7 в Канада, за да обмисли ударите срещу Иран. Неговото обявление от четвъртък, че Ислямската република има още две седмици, за да се подчини на исканията на САЩ, се оказа краткотрайно.

Дана Строул, бивш заместник-помощник на министъра на отбраната за Близкия изток, сега в Института за близкизточна политика във Вашингтон, казва, че войнствената промяна в позицията на Тръмп спрямо Иран е в противоречие с по-ранната му позиция по отношение на външната политика.

„Тръмп многократно е заявявал, че предпочита дипломацията, желанието си да сключи споразумение и желанието си да бъде съден по войните, в които САЩ не се включва“, казва тя. „И ето ни тук, пет месеца след началото на втория мандат, а той е вкарал САЩ в пряк конфликт с Иран, без да даде сериозна информация на американския народ за разузнавателната картина, без сериозно ангажиране с Конгреса за разрешаване на употребата на военна сила“.

Крис Ван Холен, сенатор от Демократическата партия от Мериленд, пък демонстрира какви вътрешни атаки могат да се очакват в следващите дни.

„Войната в Ирак също започна под фалшив претекст“, казва Ван Холен. „Съединените щати правилно подкрепиха отбраната на Израел, но не трябваше да се присъединяват към Нетаняху във воденето на тази война по негов избор“.

Александрия Окасио-Кортес, представител в Конгреса на Ню Йорк от Демократическата партия, призова за импийчмънт на Тръмп за предприемане на военни действия без одобрение от Конгреса на САЩ. Конгресменът от Републиканската партия Томас Маси пише за решението на Тръмп да атакува: „Това не е конституционно“

Но други републикански законодатели приветстват хода.

„Решителните действия на президента предотвратяват възможността най-големият държавен спонсор на тероризма в света, който скандира „Смърт на Америка“, да се сдобие с най-смъртоносното оръжие на планетата. Това е политиката „Америка на първо място“ в действие“, смята председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън.

Тръмп се сблъсква с негативна реакция и от страна на поддръжниците си след ударите по Иран. Действията му дойдоха в момент, в който 51% от американците не одобряват работата му в Белия дом, а 46,9% я одобряват, според средната стойност от анкетите на Realclearpolitics.com.

Аарон Дейвид Милър, бивш преговарящ от Държавния департамент на САЩ в Близкия изток, който сега работи в Carnegie Endowment for International Peace, казва, че Тръмп има „голям политически марж“ да продължи да се бори, особено ако Иран отвърне на удара. Но той също така предупреждава, че прозорецът може да не остане отворен дълго, особено ако войната се разшири или предизвика нова енергийна криза.

„Как това ще се отрази на американците, които ще бъдат убити, и на цената на петрола над 100 долара за барел, е друг въпрос“, акцентира той.

Джак Рийд, водещият демократ в Сенатската комисия по въоръжените сили, казва същото по друг начин:

„Това беше огромен риск от страна на президента Тръмп и никой все още не знае дали той ще се отплати“.