„Ще погълне ли и Хаменей отровата като Хомейни“? Или как Тръмп може да предложи на Иран изход от кризата

До този момент инициативата в последния конфликт в Близкия изток беше изцяло в ръцете на Израел. Именно израелското правителство взе решението да започне превантивна война – атака по избор срещу нарастващата ядрена заплаха, произтичаща от Иран. Израел завзе въздушното пространство над Иран, унищожи или повреди няколко съоръжения, свързани с ядрената програма, ликвидира няколко висши военни и ядрени представители и допълнително отслаби иранската отбрана и способността ѝ за ответен удар.

Но след по-малко от седмица изглежда, че израелските военни действия са достигнали своя лимит: Израел сам не може да постигне двете си основни цели.

Прекратяването на иранската ядрена програма в краткосрочен план изисква военни способности, които Израел не притежава. А историята на региона ясно показва, че насилствената смяна на режима в Иран няма да бъде нито лесна, нито сигурна като резултат.

Това пише в коментар за Financial Times Ричард Хаас - старши съветник в Centerview Partners, почетен президент на мозъчния тръст Council on Foreign Relations и бивш американски дипломат.

Какво ще се случи оттук нататък зависи основно от другите двама ключови играчи в този конфликт – САЩ и Иран, посочва експертът, според когото американската политика досега е била непоследователна.

„Ужасяваща спирала на ескалация“: Светът се готви за изостряне на ирано-израелския конфликт

Ето как продължава коментарът на Хаас за FT:

Вашингтон първоначално се противопостави на военните действия на Израел, след което ги прие и дори си приписа част от заслугите. САЩ предоставиха оръжия на Израел и му помогнаха да се защити от ответни удари, но не се включиха в офанзивните действия. Администрацията направи опит за дипломатическо решение, проведе пет кръга преговори с ирански представители – и се отказа. В момента президентът Доналд Тръмп настоява Иран безусловно да се предаде.

Обсъжда се дали САЩ да нанесат удар по подземния ядрен обект във Фордоу, който може да бъде унищожен единствено с големи, тежки бомби за пробиване на бункери, каквито могат да бъдат пренесени само от бомбардировачи B-2 – с други думи, с оръжия, които Израел не притежава.

Има и уместен исторически прецедент. В началото на 90-те години администрацията на Бил Клинтън обмисляше военен удар срещу ядрената програма на Северна Корея, когато тя все още беше в начален и уязвим стадий. В крайна сметка САЩ се въздържаха, опасявайки се, че подобна атака ще предизвика втора корейска война с десетки, ако не стотици хиляди жертви сред южнокорейците и американските сили. Разумно решение – но с тежка дългосрочна цена. Днес Северна Корея разполага с десетки ядрени оръжия и междуконтинентални балистични ракети, способни да достигнат до континенталната част на САЩ.

Защо взривяването на ядрените обекти на Иран е толкова трудна задача

Рисковете от американска атака срещу Иран не са идентични – Иран в момента не може да нанесе много по-силен удар срещу Израел, отколкото вече е направил. Но би могъл да атакува разположените в региона 40 000 американски военнослужещи, посочва Хаас.

Експертът допълва, че Техеран също така може да разшири конфликта, да подкопае наскоро подобрените си отношения със страните от Персийския залив и да нападне арабски съседи – действия, които неизбежно ще повишат цените на енергията в световен мащаб.

Хаас казва още, че американски удар по Фордоу би отслабил и международната норма срещу превантивни военни действия - нещо, което Русия, Китай и Северна Корея може да решат да използват като прецедент.

Това, по думите му, би ограничило и възможността на САЩ да реагират ефективно на други военни предизвикателства по света. Освен това би обвързало САЩ още по-тясно с дълбоко непопулярния израелски премиер, чиито действия в Газа и на Западния бряг възмущават голяма част от международната общност. И не е сигурно, че една такава атака ще постигне желаната цел - пълно унищожение на остатъците от ядрената програма на Иран.

Тайната война на Израел в сърцето на Иран

И все пак - ако Фордоу бъде оставен непокътнат, това почти със сигурност ще позволи на Иран - рано или късно - да се сдобие с ядрено оръжие. А след провала да възпре Израел в настоящата криза, Иран вероятно ще възприеме ядреното оръжие като жизнено необходимо.

Израел може да забави, но не и да предотврати това развитие. А ядрен Иран би представлявал екзистенциална заплаха не само за Израел, но и за други в региона. Това би дало на Техеран още по-голям капацитет да подкрепя своите проксита в Близкия изток. Нещо повече - съществуването на иранско ядрено оръжие би накарало редица други държави в региона да последват примера му – поставяйки Близкия изток в изключително опасна ситуация на постоянна ядрена готовност.

Показване на мускули или подготовка за война: Какво планират САЩ в Близкия изток

На този фон Хаас отбелязва:

Няма лесно решение без рискове.

Най-добрият ход за президента на САЩ Доналд Тръмп в този момент би бил да даде на Иран последен шанс за дипломатическо споразумение. Такова предложение би изисквало Иран да предаде целия си обогатен уран, да демонтира центрофугите и другите известни елементи на ядрената си програма, както и да се съгласи на безсрочни инспекции от Международната агенция за атомна енергия.

В замяна Иран би получил икономическо облекчение, оттегляне на заплахата от американска атака, по-широко прекратяване на огъня и механизъм, който да запази достойнството му – например участие в регионален консорциум за обогатяване на уран, използван за производство на енергия, а не на оръжия.

Иран би могъл да приеме подобна сделка, смята Хаас.

В крайна сметка, аятолах Рухолах Хомейни с неохота се съгласи да сложи край на войната с Ирак през 1988 г., за да спаси Ислямската революция от 1979 г., която създаде Ислямската република. Самият Хомейни сравни това решение с „поглъщане на отрова“, припомня Хаас и заключва:

Наближава времето, в което неговият наследник - аятолах Али Хаменей - може би също ще трябва да „изпие отровата“.