Брюксел изготвя закон за изнасяне на усилията на ЕС в областта на климата към по-бедните страни, който е в съответствие с германското предложение за ограничаване на компенсациите за CO2, казват запознати с дискусиите служители.

Предложението на Европейската комисия ще позволи ограничено използване на въглеродни кредити от проекти в други страни за постигане на климатичните цели на ЕС.

Проектът за изменение на Европейския закон за климата определя целта на блока за намаляване на емисиите до 2040 г. на 90% под нивата от 1990 г., като позволява на страните да постигнат част от целта чрез спонсориране на климатични проекти извън ЕС, обикновено в по-бедни страни.

Окончателните предложения ще бъдат публикувани на 2 юли. Те отразяват споразумение, постигнато по време на преговорите за формиране на германската правителствена коалиция. То призовава за ограничаване на използването на подобни кредити до 3 процентни пункта от общата цел.

Подробностите по проекта, който все още е предмет на дебати както вътре, така и извън Комисията, POLITICO получава от изтончник, запознат с неговото съдържание.

Климатичните цели се превръщат във все по-голям източник на разделение в ЕС

Използването на въглеродни кредити ще позволи на ЕС, на отделните правителства на държавите членки и на компаниите – в зависимост от законодателните подробности – да плащат за мерки за намаляване на емисиите в друга страна и да отчитат полученото намаление на парниковите газове към собствената си климатична цел, а не към тази на държавата, в която се реализира проектът. Съществуващите климатични цели на ЕС изискват от страните да постигнат тези намаления единствено с вътрешни усилия, а критиците предупреждават, че дори частичното разчитане на кредити ще забави темпото на декарбонизация.

Въпреки това идеята набира популярност в столиците на ЕС. Във вторник представител на френското министерство на екологичния преход коментира пред POLITICO, че еврокомисарят по климата Вопке Хьокстра също е повдигнал въпроса за 3-процентен таван по време на дискусиите.

Но Франция счита, че такъв таван е твърде нисък.

„От това, което разбираме – от сигналите на Германия, но и от сигналите на комисар Хьокстра – има дискусии около 3 процента“, казва френският представител. „Мислим, че може да се стигне и до повече“.

Според POLITICO Хьокстра е лобирал пред двамата германски коалиционни партньори да включат въглеродните кредити в позицията си за 2040 г.

Независимият съвет на научните съветници на Европейския съюз наскоро предупреди, че въглеродните кредити биха застрашили целостта на климатичните цели на ЕС. Заместник-председателят на Комисията по въпросите на климата и конкуренцията, Тереза Рибера, също изрази скептицизъм. Но от мнозина, включително Франция, кредитите се разглеждат като начин да се облекчи тежестта върху европейската промишленост за намаляване на емисиите.

„Нямаме позиция дали трябва да бъде 5% или 10%, но смятаме, че това е елемент на гъвкавост, по който трябва да преговаряме и мисля, че може да се наложи да надхвърлим малко 3%“, казва френският представител пред изданието.

Определяне на стандарти

Франция също е „отворена“ по отношение на това какъв вид проекти за генериране на кредити да финансира.

Климатичните промени сриват застрахователните системи и променят световната икономика

„Мисля, че решенията, основани на природата, са нещо, което много ни харесва. Но ако с тези пари можете да затворите въглищна електроцентрала и да я замените с възобновяеми или нисковъглеродни технологии, това също е много полезно“, добавя той.

В контраст с това, Германия иска всички финансирани от ЕС въглеродни кредити да са насочени към „постоянни“ намаления на емисиите с проекти с „високо качество“. Това показва противопоставяне на проекти, базирани на природата, като намаляване на замърсяването чрез засаждане на дървета, тъй като тези методи могат да задържат CO2 само временно.

Френският министър на екологичния преход Агнес Пание-Рунашер предполага, че една от причините, поради които ЕС трябва да избере въглеродните кредити, е да компенсира намаляващата способност за абсорбиране на въглерод на собствените гори на блока.

„Ние разглеждаме въглеродните кредити по-специално като начин да отговорим на несигурността относно нашите естествени въглеродни поглъщатели“, казва тя. „Знаем, че предвид недостига на вода, вредителите и климатичните промени, съществува риск те да намалеят“.

Нейният финландски колега Сари Мултала заема сходна позиция. Според нея „може да има някои възможности“ за балансиране на намаляващия капацитет на ЕС за абсорбиране на въглерод с международни кредити. Обширните гори на Финландия са се превърнали в източник, а не в поглъщател на CO2, отчасти поради прекомерната сеч.

Това прави Финландия десетата страна от ЕС, която подкрепя международните компенсации, като оказва натиск върху Комисията да позволи въглеродните кредити, за да се постигне споразумение по целта за 2040 г.

Макар че въглеродните кредити „трябва да бъдат последна възможност“, казва Мултала, „мисля, че те са нещо, което може би ще трябва да приемем, защото в противен случай може да не намерим решение“.