Европейската комисия е напът да обяви нов, противоречив климатичен етап, който ще определи икономическия курс на блока за следващите 15 години и ще се опита да съживи забавената борба срещу глобалното затопляне.

Повечето правителства в ЕС обаче биха предпочели Брюксел да се откаже от тази идея. Това принуждава служителите на ЕС да търсят вратички, които да убедят скептичните правителства да подкрепят висока цел за емисиите за 2040 г., дори и това да означава компромиси в полза на индустрията, заложени в дребния шрифт.

Това е неудобен баланс, поставящ изпълнителната власт на ЕС на прага да предложи спорни промени в начина, по който блокът изчислява въглеродния си отпечатък, което разочарова собствените му научни съветници. Но целта за 2040 г. без вратички има малка подкрепа, сочи проучване на POLITICO сред 27-те министерства на околната среда и климата в ЕС.

Чехия е „скептична“. Литва би могла да я подкрепи, „при условие, че бъдат изпълнени ключови условия“. А Италия иска целите да бъдат намалени.

Всъщност само шест държави, представляващи малко под една пета от населението на ЕС, заявяват, че подкрепят целта за 2040 г. за намаляване на емисиите с 90%, без да изискват значителни отстъпки.

Девет правителства – включително Франция и Германия – изразяват подкрепа за използването на международни въглеродни кредити за постигане на целта за 2040 г. Това е спорна мярка, която би довела до изнасяне на част от усилията на ЕС за борба с климатичните промени към по-бедните страни.

Много правителства също така поставят допълнителни условия за подкрепата си. В резултат на това, макар че се очаква основната цел от 90% да остане в сила, тя вероятно ще бъде съпътствана от редица „гъвкави мерки“, включително въглеродни кредити, които ще позволят на ЕС да замърсява повече, отколкото при въвеждането на по-строги изисквания. Комисията смята да представи предложението си на 2 юли.

Пробив: Г-7 прекратяват използването на въглища до 2035 г. Но има уловка

„За нас е много важно да имаме определена гъвкавост“, казва пред POLITICO португалският министър на околната среда Мария да Граса Карвальо.

Този подход бележи рязко отклонение от съществуващите климатични принципи на ЕС. Задължителните по закон цели на блока за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. и нулеви нетни емисии до 2050 г. са ясни твърди цели, които трябва да бъдат постигнати единствено чрез вътрешни усилия. Но политическата воля за амбициозни климатични действия се срина в целия блок, а доскорошните твърди защитници на околната среда отстъпват.

Войната в Украйна, търговските напрежения, индустриалният упадък и други проблеми взеха превес в европейските столици, а Комисията следва техния пример.

„Климатичният прагматизъм“ стана водещ, категоричен е Крис Болеста, заместник-министър на климата на Полша. „Така че трябва да продължим да бъдем амбициозни, но това трябва да е от полза за икономиката и хората“.

Какво искат правителствата

Шестте страни, които предлагат повече или по-малко безусловна подкрепа за строгата цел от 90%, са Дания, Испания, Финландия, Нидерландия, Люксембург и Словения.

Само три правителства – Полша, Чешката република и Италия – изразяват силна опозиция срещу целта за 90%.

Италианският министър на околната среда Джилберто Пичетто Фратин е единственият, който предлага алтернативна цифра, като през март поиска от Комисията да „внимателно оцени“ варианта за определяне за 80% или 85%.

Високи разходи спъват проектите за по-устойчиви климатични системи

Седем държави отказват да дадат подробности за позициите си пред POLITICO, а четири не са отговорили на исканията за коментар.

Седем държави категорично биха подкрепили целта за 90% или неопределена „амбициозна“ цел, ако бъдат изпълнени определени условия. Тези изисквания варират от призиви за специално третиране до конкретни промени в съществуващото законодателство.

Като цяло обаче много страни искат Комисията да признае, че времената са се променили.

„От съществено значение е предложението за 2040 г. да отразява и новите геополитически и социално-икономически предизвикателства, които са възникнали след определянето на първоначалните климатични цели“, акцентират в свое изявление от латвийското министерство на климата.

Изчисления на въглеродните кредити

Най-спорната – и популярна – вратичка са въглеродните кредити. Те функционират така: една страна (или ЕС) финансира проект за намаляване на емисиите в друга страна (например вятърен парк, който замества електроцентрала на въглища). Финансиращата страна след това може да приспадне всички резултати от намаляването на CO2 от собствения си баланс, вместо другата страна да ги приспада. Това означава, че ЕС може да не успее да намали 90% от емисиите у дома си и да финансира проекти в други страни, за да компенсира оставащата част.

Освен Берлин и Стокхолм, подкрепа за кредитите дойде от Франция, Хърватия, Литва, Полша и Португалия, както и от по-предпазливата Словения, според проучването на POLITICO. Чешката република също заявява, че е „заинтересована“ от такава опция.

Но за Франсоа Жемен, професор в HEC Paris и един от най-добрите климатолози във Франция, подчиняването на Комисията на тези гласове е „знак за слабост“. ЕС „се опитва малко жалко“ да постигне целите си, използвайки пропуск в законодателството, когато всъщност „може да направи много повече“ и да се състезава за нови зелени индустрии.

„Трябва да имаме предвид, че разчитането на международни кредити може да подкопае бизнес модела за намаляване на емисиите и свързаните с това технологии в ЕС“, казва говорител на нидерландския министър на климата Софи Херманс.

Дания, която ще ръководи дискусиите в ЕС по целта за 2040 г., започващи през юли, е „една от държавите членки, които са по-предпазливи по този въпрос“, посочва от своя страна датският аташе по въпросите на климата Май Емертсен на събитие в Брюксел през май.

Словенското министерство на околната среда пък посочва, че „може да подкрепи ограничено използване“ на кредити „в духа на компромиса“, при условие че ЕС наложи строги предпазни мерки.

Най-силна опозиция идва от научния консултативен съвет на ЕС по изменението на климата. Този месец той публикува доклад, в който потвърждава препоръката си от 2023 г. за намаляване на емисиите с 90% до 95% до 2040 г.