„Колко често си тръгвате от работа с мисълта: „Еха, днес наистина се забавлявах!“ Веднъж седмично? Веднъж месечно? Никога?“ Ако отговорът клони по-скоро към последното твърдение, вероятно е време за преоценка, казва Бри Гроф – автор на Today Was Fun: A Book About Work (Seriously).

За Гроф прозрението, че работата трябва да носи удовлетворение, както и удоволствие, идва не в офиса, а у дома – когато през 2022 г. тя напуска позицията си в нюйоркска консултантска компания, за да се грижи за болната си от рак майка и за баща си с Алцхаймер.

След смъртта на майка ѝ тя се връща на работа, но перспективата ѝ вече е коренно различна.

„Едно от нещата, които осъзнах, докато се грижих за родителите си, беше, че в един момент понеделниците ни просто ще свършат“, казва тя пред Fast Company.

„Те не са неизчерпаем ресурс. Така че какво правим с живота си, ако всяка седмица с лека ръка зачеркваме пет от седем дни?“

29-годишната основателка на агенция за дигитален маркетинг въвежда нов подход към служителите си, който дори според тях е прекалено „снизходителен“

Офисът като оазис, а не бойно поле: Как един млад лидер разчупи корпоративните граници

От едната страна е максимата, че „работата си е работа“ – ангажимент, който търпиш, за да получиш заплата. От другата – „Прави това, което обичаш, и няма да работиш нито ден в живота си.“ Но и това не ѝ звучи по правилния начин, защото вижда как дори лидерите, които живеят и дишат за работата си, жертват сън, здраве и връзки в името на някаква абстрактна награда, която все остава „за в бъдеще“.

„Струваше ми се, че отговорът се намира някъде по средата“, казва Гроф. „Всеки ден, който прекарвам в работа, се вади от ограничената ми банкова сметка от дни на тази планета. Какво би било нужно, за да се забавлявам днес?“

Тя предлага две отправни точки. Първата: малки пакости. Защото прекалено често се чувстваме длъжни да бъдем напълно професионални, изрядни и да се побираме „в рамките“ – което обикновено убива усещането за живот, игра, както и за радост.

„Един ден пренаредихме мебелите в офиса, дърпахме креслата, за да можем да се съберем и да си говорим по-удобно“, разказва тя. „Екипът по поддръжка със сигурност не беше във възторг, но на нас ни беше изключително забавно. Почувства се като нещо малко забранено, леко пакостливо – и именно затова ни беше толкова приятно.“

Може да започнете с нещо елементарно – шантави чорапи в офис със строг дрескод, интересен шрифт в презентация, закачлива бележка в имейл. Всичко това са неща, които създават минимални отклонения от рутината и връщат човешкия елемент.

Работният ден на много служители „прелива“ във вечерните часове, заради увеличаващия се брой срещи, имейли и, разбира се, реална работа

Безкраен ден: Все повече работим извънредно - след края на 8-часовата смяна

И още по-важно: малки детайли, които ни свързват

Вторият начин да направим работния си ден по-приятен е чрез малки детайли, които ни помагат да се свържем с останалите – всички онези малки жестове, чрез които опознаваме човека до нас, не само служебната му роля.

„Напишете благодарствено съобщение на колега, поканете някого на кафе. Идеята е да е леко и непринудено – просто да разберете нещо повече за човека отсреща: къде живее, има ли домашен любимец“, казва Гроф. „Да го видите не само през призмата на работната среда.“

В същото време трябва да покажете кои сте вие. Не е нужно да сте художник, за да вкарате личния си подпис в работата си. „Дори и да работите като бариста, отново може да създавате изкуство. А един мениджър по проекти може да създаде брилянтен и красив график. Въпросът тук е: как ще оставите следата си във всичко онова, което правите?“

Когато става въпрос за обсъждане на представянето на служителите, първия и последния ден от работната седмица са най-неподходящи. По-ранният час също е от решаващо значение

„Шефе, само не ме занимавай в петък. И в понеделник“: Кое е най-доброто време за даване на обратна връзка

Тук не става дума само за продуктивност, а за смисъл

„Харесва ли ви времето, прекарано с хората, с които работите? Защото често ги виждаме повече, отколкото близките си“, казва тя.

И да, лесно е да се усети кога работата е наистина забавна – както и кога не е. „Усещането е почти детинско. Аз лично измервам забавлението с въпроса: колко минути съм прекарала в забавление днес?“

Важно уточнение е, че Гроф прави разлика между забавна работна среда и работа, която наистина е забавна. За нея Пинг-Понг масите и четвъртъците с бира не са решение на проблема. „Ако разглеждаме забавлението само като глазура върху тортата от работа – това е илюзорно. То трябва да бъде неизменна част от самата торта.“

Истинското удовлетворение идва, когато използваме уменията си по начин, който оставя следа – независимо дали в колега, в клиент или дори в краен резултат. „Да, има бизнес логика във всичко това – щастливите хора работят доста по-добре. Но екзистенциалният аргумент е доста по-силен“, казва тя.

„Ако съм мениджър, не искам в края на кариерата си да мисля: „Изстисках всяка минута труд от този човек“. Искам да мога да кажа: „Този човек използва дните си смислено. Работи с радост и вложи себе си.““