България е на опашката в Европа по дял на компаниите, които съобщават, че използват изкуствен интелект в дейността си. Това показва класация, изготвена от лидера в застраховането на търговски кредити Allianz Trade, съобщава БТА.

Според анализаторите по този показател страната ни се нарежда на 28-о от общо 32 места. Данните показват, че към края на 2024 г. у нас едва 6,5% от предприятията разчитат на технологии, работещи с изкуствен интелект.

Въпреки че делът им се е увеличил почти двойно спрямо предходната година, той остава значително под средното ниво за Европа (13,5%) и е в пъти по-нисък от показателите за САЩ и Китай. Освен това докато в България и в Европа като цяло изкуственият интелект се използва основно от големи компании, в САЩ той вече намира приложение в работата на над 40% от малките и средни бизнеси.

С най-добри темпове при въвеждане на AI технологиите на Стария континент се представя Дания, където вече близо 30% от компаниите използват такива решения. На следващите места се нареждат Швеция, Белгия и Финландия с нива около 25%. На последните места в класацията, след България са Босна и Херцеговина, Полша, Турция и Румъния, където компаниите, работещи с изкуствен интелект, са под 5%.

"Изоставането във въвеждането на изкуствен интелект, нови технологии и роботизация поставя под въпрос конкурентоспособността не само на българския бизнес, но и на неговите търговски партньори в Европа. Това, наред с други актуални предизвикателства в глобалната икономическа среда като разразяващите се търговски войни, повишава риска за компаниите.

В този момент е важно да се направи навременна, трезва оценка и да се работи на различни нива за повишаване на стабилността в условията на бързи и динамични промени. Един от инструментите, които българските компании могат да използват, е застраховката на търговски кредити", коментира Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, която вече развива дейност под търговската марка Allianz Trade.

В отделно актуално изследване анализаторите на обръщат внимание именно и на изоставането на Европа в сферата на роботизацията.

Макар някои държави да имат силни традиции, в момента те губят темпо в надпреварата с Китай, където през 2024 г. са инсталирани 51% от всички индустриални роботи в света. На второ място по този показател се нарежда Япония, а на трето - САЩ. Най-активна в инсталирането на индустриални роботи в Европа остава Германия, следвана от Италия и Франция. Въпреки това на Стария континент през 2024 г. са заработили общо едва 17 на сто от всички такива машини в света.

Германия и още няколко европейски държави имат стабилни позиции и силни традиции както в използването, така и в производството на роботи, но те остават по-скоро специализирани в определени индустрии, се отбелязва в изследването на Allianz Trade. Същевременно Китай набира все повече скорост и затвърждава убедително лидерството си и в двете направления.

Така според анализаторите Европа е поставена под сериозен натиск както от страна на утвърдени конкуренти в индустрията, така и от нови играчи на глобално ниво, родени в технологичната екосистема с бума около изкуствения интелект.

В тези условия са необходими спешни мерки за отстояване позициите, защото именно роботиката може да повиши производителност, да помогне за справяне с демографските предизвикателства и недостига на работна ръка в Европа, и така да защити нейния индустриален суверенитет. В противен случай регионът ще понесе сериозни загуби и на това поле, както се случи с автомобилната индустрия, предупреждават още анализаторите.

Според тях спешни мерки трябва да се предприемат в пет основни направления – изготвяне и прилагане на пътна карта за развитието на роботиката в Европа, осигуряване на инвестиции за технологични стартъпи в областта, съкращаване на процеса между разработка и въвеждане на иновациите, форсиране на образованието и повишаването на квалификацията на работната сила, подобряване на регулаторната рамка в сферата.

Това ще даде шанс на Европа да остане на картата на роботизацията и да се позиционира успешно на глобалния пазар, който през 2030 г. се очаква да достигне над 100 млрд. долара, отчита Allianz Trade.