Докато инжекционните медикаменти от вида GLP-1, като Ozempic и Wegovy, продължават да доминират пазара на фармакологичното отслабване, ново хапче, разработено в Уругвай, предлага съвсем различен подход – не чрез потискане на апетита, а чрез изгаряне на мазнини на клетъчно ниво.

Лекарството, което носи името SANA, е продукт на биотехнологичната компания Eolo Pharma от Монтевидео и е базирано на салицилат – същото съединение, което се използва за производството на аспирин.

Вместо да действа върху мозъка и хормоните на ситост обаче, SANA активира механизъм, известен като креатин-зависима термогенеза – процес, при който тялото генерира топлина и изразходва енергия, като разгражда креатин, особено в мастните клетки.

„Отдавна е известно, че креатинът има положителен ефект върху метаболизма“, казва Карлос Есканде, съосновател и главен научен директор на Eolo. Още през 70-те години учените наблюдават, че плъхове, изложени на студ, използват големи количества креатин.

Едва десетилетие по-късно обаче, екип от Харвард установява, че съединението се използва в мастната тъкан именно за производство на топлина при ниски температури.

В статия, публикувана тази седмица в Nature Metabolism и цитирана от WIRED, се описват резултатите от фаза I на клинично проучване, в което SANA води до статистически значима загуба на тегло след едва две седмици – при това без промяна в апетита.

Медикаментите като Ozempic действат, като стимулират хормони, които забавят изпразването на стомаха и предизвикват усещане за ситост – по този начин пациентите просто приемат по-малко количество храна.

SANA обаче показва потенциал да стимулира изразходването на калории без нуждата от контрол върху хранителния прием.

В първата част от изпитването 17 здрави участници получават еднократна доза от лекарството (в ниска, средна или висока концентрация) или плацебо.

Резултатът е, че няма сериозни странични ефекти при нито една от дозите.

Във втората фаза 24 участници с наднормено тегло приемат SANA два пъти дневно в продължение на 15 дни, като също са разделени в групи по дози и плацебо.

В края на периода участниците на най-високата доза отчитат около 3% спад в теглото, който е сравним с резултатите при GLP-1 медикаменти за същия период. Важно уточнение е, че нито един от тях не съобщава за намален апетит или повишена ситост.

Голямото предимство на SANA може да е в неговата форма – хапче вместо инжекция – и липсата на типичните странични ефекти, като стомашни неразположения и загуба на мускулна маса. Именно това привлича вниманието на инвеститори и компании: хапчето е по-евтино за производство, по-достъпно за пациентите и потенциално по-безопасно.

В експерименти, проведени с мишки, лекарството не просто намалява телесните мазнини, но и запазва чистата мускулна маса – нещо, с което GLP-1 медикаментите все още изпитват затруднения.

Дори при продължителен прием и висококалорична диета, мишките свалят тегло, без да загубят мускули.

„Преди сме имали стимуланти, които се опитват да увеличат калорийния разход – като фенфен през 90-те, който беше свален от пазара заради сърдечни рискове“, коментира Ханс Шмид, шеф на бариатричната хирургия в Hackensack University Medical Center. „Те действаха върху целия метаболизъм. Това тук изглежда работи директно на клетъчно ниво в мастните клетки.“

Какво следва?

След положителните резултати от ранната фаза, Eolo планира и втора фаза на изпитванията по-късно през тази година. В нея ще се включат около 100 души с наднормено тегло, които ще бъдат проследени за период от 12 седмици. Компанията има амбицията проучването да се проведе в САЩ.

„Все още има незадоволена клинична нужда и именно там Eolo иска да помогне“, казва главният изпълнителен директор Мария Пия Гарат.

Първоначално SANA е създаден като противовъзпалителен медикамент, особено за пациенти с диабет тип 2 и затлъстяване. Но по време на тестовете с мишки учените забелязват неочакван страничен ефект – значителна загуба на тегло, дори при запазване на висококалоричен режим.

„В момента сякаш носим багер на строителна площадка, когато ни трябват повече и различни инструменти“, коментира Анджела Фич, бивш президент на Obesity Medicine Association и главен медицински директор на Knownwell. „Имаме нужда от повече механизми като този, които работят извън сферата на апетита.“