До преди няколко години затлъстяването беше смятано за „Пепеляшка“, когато става дума за медицината – маргинализирана тема, която често се възприемаше дори извън границите на сериозната биология.

Дебатите дали състоянието е болест или просто личен избор доминираха здравната и обществената дискусия. Всичко това се промени драматично с появата на нов клас апетитопотискащи лекарства, които само в рамките на няколко години превърнаха лечението на затлъстяването в най-динамично развиващия се, научно вълнуващ и финансово доходен сегмент на фармацията, пише The Guardian.

Първоначално създадени като терапия за диабет тип 2, препаратите със семаглутид (Ozempic и Wegovy на Novo Nordisk) и тирзепатид (Mounjaro на Eli Lilly) показват неочаквано силен ефект – не само контрол на кръвната захар, но и сериозно намаляване на теглото.

Медикаментите от този тип имитират хормона GLP-1, който при хранене сигнализира на мозъка и тялото за чувство на ситост, а при Mounjaro действието се разширява и към друг хормон, което води до още по-добри резултати.

Данни от последния Европейски конгрес по затлъстяването (ЕСО) в Малага разкриват, че ефектите далеч надхвърлят границите на класическото отслабване. В директно сравнение между двете терапии пациентите, лекувани с тирзепатид, са намалили телесното си тегло със средно 20% в рамките на 72 седмици, а това със сигурност променя стандартите в метаболитната медицина.

Най-голямата изненада за учените и инвеститорите идва от откритието, че ползите от тези лекарства се простират далеч отвъд контрола на килограмите. Проучване, публикувано в началото на годината, показва, че приложението на тези медикаменти намалява риска от 42 различни болести – сред тях сърдечносъдови заболявания, рак, нарушения в кръвосъсирването, деменция, бъбречни увреждания, зависимости и дори психиатрични разстройства.

Проф. Сюзан Джеб от Оксфордския университет подчертава, че макар връзката между здравословното тегло и цялостното здраве да е доказана, новите данни говорят и за независими, „отвъд теглото“ ефекти. Според професор Филип Нюсам от King’s College London, при пациенти с метаболитно-свързан стеатохепатит (т.нар. МАSH, форма на чернодробно заболяване), семаглутид не само спира, но дори обръща процеса, като ползите са отчетливи и при пациенти без изразена загуба на тегло.

Още по-изненадващи са резултатите от проучвания, показващи, че тези лекарства почти наполовина намаляват риска от някои видове рак, а две нови изследвания сочат положителен ефект върху психичното здраве и намаляване на симптомите при зависимости.

„Тези лекарства са като швейцарско ножче – действат на толкова много нива, включително и на мозъчните центрове за награда и удоволствие. Едва сега започваме да разбираме мащаба на въздействието им,“ казва д-р Тоби Пилинджър, психиатър и преподавател в King’s College London.

Пазарната динамика около GLP-1 е безпрецедентна – акциите на производители като Novo Nordisk и Eli Lilly достигат исторически върхове, а експертите говорят за „новото злато“ в биотех индустрията.

Инвестициите, както и партньорствата в сектора, се засилват, като водещи фармацевтични гиганти се конкурират за разработка на следващото поколение терапии.

А търсенето не спира да расте – не само сред пациенти, но и сред работодатели, здравни застрахователи и правителства, които често виждат шанс да намалят разходите за лечение на хронични заболявания, свързани със затлъстяването.

Според експертите, това е едва началото на революцията. Нови данни от клинични изпитвания показват, че GLP-1 лекарствата имат потенциал извън традиционните си показания – включително при лечение на зависимости, хранителни разстройства, а дори и при тежки психиатрични състояния като шизофрения. Вече се подготвят и нови клинични проучвания, които само ще пренапишат бъдещето на цялата медицина.

Но какво се случва, когато спреш лекарствата за отслабване?

След като инжекционните терапии с GLP-1 агонисти като Ozempic, Wegovy и Mounjaro разтърсиха пазара на фармацевтиката и предизвикаха трансформация в лечението на затлъстяването, пред пациентите и бизнеса изниква един голям въпрос: какво се случва, когато спреш медикаментите? И доколко ефектът от тях е устойчив?

Класическата дилема, когато става въпрос за диетите, е добре позната – веднага след края им често следва бързо възвръщане на теглото. Медикаментите GLP-1 не правят изключение, според първите систематични проучвания.

Екипът на професор Сюзан Джеб от Оксфорд проследява пациенти след спиране на терапия със семаглутид (активната съставка в Ozempic). Резултатът е, че за по-малко от 10 месеца почти всички участници възвръщат свалените килограми – и то доста по-бързо, отколкото при спиране на традиционни поведенчески интервенции.

„Трябва открито да говорим за всичко, което се случва, когато пациентите прекратят приема на тези лекарства“, казва Джеб.

Друг водещ експерт, професор Александър Мирас от Университета в Ълстър, посочва, че при около 95% от пациентите се наблюдава подобен ефект.

Клиничният консултант по диабет д-р Мартин Уайт от King’s College Hospital е категоричен: „Не съм видял нито един пациент, който е достигнал желаното тегло с GLP-1 медикамент, спрял го е – и е запазил резултата.“

Въпреки това тези данни не омаловажават революционния ефект на лекарствата. Все пак те повдигат въпроси относно дългосрочната стратегия за тяхното приложение, както за пациентите, така и за инвеститорите и осигурителните системи.

Цената на терапията не е ниска, а нуждата от продължителна – дори доживотна – употреба значително увеличава тежестта върху семейния и публичния бюджет.

Междувременно анализаторите не пропускат да отбележат влиянието на медикаментите върху цели индустрии.

При първите публични данни за успехите на Mounjaro акциите на някои големи вериги за бързо хранене спадат.

„Докато няма признаци, че висококалоричните храни ще изчезнат от пазара, успехът на медикаментите може да създаде допълнителен стимул към промяна в хранителната среда“, коментира проф. Навид Сатар от Университета в Глазгоу.

Терапевтичната революция вече трансформира нагласите на обществото.

„Доскоро, когато не разбирахме болестта, автоматично обвинявахме пациента“, признава проф. Мирас.

„Днес имаме много по-добро разбиране, а напредъкът с GLP-1 лекарствата е истинска революция, която ще става все по-ефективна.“