Митата на Тръмп – горчиво хапче за фармацевтична Европа

Американският президент Доналд Тръмп насочва новия етап от търговската си офанзива към фармацевтичната индустрия. С указ, подписан тази седмица, той обвини други държави за високите цени на лекарствата в САЩ и обяви планове за евентуални мита върху вноса на медикаменти. Ходът предизвика незабавна вълна от тревога сред европейските производители на лекарства, политици и здравни системи.

В Ирландия – където са концентрирани значителни мощности на глобални фармацевтични компании – десетки хиляди работни места са под заплаха, пише POLITICO.

Европейските столици изразиха опасения, че индустрията може да изтегли инвестициите си и да ги пренасочи към САЩ. Предупрежденията за недостиг на лекарства и рязко поскъпване на генерични медикаменти в Щатите също се засилиха. Анализатори предупреждават, че мита върху медикаменти или суровини ще доведат до затруднения при доставките и ще засегнат производството в ключови фармацевтични хъбове като Дания, където индустрията има стратегическо значение за икономиката.

Във вторник МВФ заяви в последния си доклад за скандинавската страна, че очаква Дания, чиято икономика е нараснала с 3,7% през 2024 г., да отбележи умерено производство от 2,9% през тази година и 1,8% през 2026 г. Спадът се очаква да се случи на фона на прогнозирано забавяне на растежа на износа, включително на фармацевтичните продукти.

„Сега не е моментът да се поставя под въпрос съществуването на фармацевтичната индустрия в Европа“, предупреди Карстен Лауритсен, изпълнителен директор на датската търговска камара, цитиран от CNBC.

„Това не е само въпрос на икономика, а и на сигурност на доставките.“

Фармацевтичните акции се сринаха след като Тръмп обяви план лекарствата да поевтинеят

„САЩ са ключов търговски партньор, но експортът на Дания, който преминава през митниците, съставлява едва 3% от общия износ, което ограничава прякото въздействие на американските мита върху датската икономика“, пише МВФ, добавяйки, че „прякото въздействие на американските мита се очаква да бъде ограничено, но засилените търговски напрежения и несигурността в търговската политика представляват риск за перспективите“.

Фармацевтичните гиганти, от своя страна, реагираха светкавично, използвайки ситуацията като лост за натиск. Под претекста, че Европа вече не е достатъчно атрактивна за инвестиции, те настояват за по-либерална регулация, облекчени процедури за клинични изпитвания и засилена защита на интелектуалната собственост. Макар да аргументират исканията си с нуждата от нови иновации, критиците подозират, че целта е основно увеличаване на печалбите чрез повишаване на цените.

„Ако не отговорим бързо с конкурентна рамка, рискуваме Европа да изпадне в още по-голяма зависимост от други региони“, казва пред POLITICO европейски дипломат, пожелал анонимност.

Сходна динамика се развива и във Великобритания, където индустрията настоява за реформи в рамките на системата, която ограничава разходите на Националната здравна служба. Правителството вече даде индикации, че е отворено за преразглеждане.

Така, докато Тръмп се позиционира като защитник на американските потребители, реалният ефект от действията му може да се окаже обратен – допълнителна концентрация на пазарна власт в ръцете на най-големите фармацевтични корпорации и увеличаване на глобалната несигурност по отношение на достъпа до лекарства.

Европа остава на опашката на тарифните сделки на Тръмп

Това отваря по-дълбок въпрос за бъдещето на лекарствената политика в Европа.

Фармацевтичните компании твърдят, че високите печалби са необходими, за да финансират ново поколение медикаменти. Но дори при безпрецедентна подкрепа, те често не доставят необходимите терапии – особено за области като антимикробната резистентност, която носи слаба възвръщаемост.

Вместо това, усилията се съсредоточават върху създаването на продукти, които гарантират максимални приходи, но често остават недостъпни за публичните здравни системи.

Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA), която представлява компании, включително Novo Nordisk, Bayer, AstraZeneca, GSK, Roche и Sanofi, предупреди през април председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че „освен ако Европа не предприеме бързи и радикални промени в политиката си, фармацевтичните изследвания, разработки и производство все по-вероятно ще се пренасочат към САЩ“.

Проучване на федерацията показва, че в резултат на това са изложени на риск капиталови разходи и инвестиции в научни изследвания и разработки на стойност около 100 милиарда евро.

„САЩ вече изпреварват Европа по всички показатели за инвеститорите, от наличността на капитал, интелектуалната собственост и скоростта на одобряване до възнагражденията за иновации. В допълнение към несигурността, създадена от заплахата от мита, има малко стимули за инвестиции в ЕС и значителни фактори за преместване в САЩ“, заяви EFPIA.

Реалността е, че производството на лекарства в Европа остава рентабилно – просто не отговаря на очакванията на индустрия, свикнала с изключителни печалби. Използвайки заплахата от американски мита, същите компании настояват за облекчения, които нямат пряко отношение към производството, а са насочени към регулаторна ерозия и засилване на монополната им позиция, пише POLITICO.

Тази ситуация може да се превърне във възможност за преосмисляне на европейския лекарствен модел. Необходима е координирана европейска стратегия за изграждане на публично контролирани капацитети за научни изследвания, които да не бъдат автоматично предавани на индустрията без условия. Необходим е и нов режим за интелектуалната собственост, основан на лицензиране и споделяне, който да насърчава международно сътрудничество.

Освен това Европа трябва да увеличи капацитета си за производство – чрез балансирана комбинация от частни и публични участници – за да намали зависимостта си и да избегне изнудване от страна на монополисти. А съвместно с държавите от глобалния юг трябва да се развият политики за трансфер на технологии и локализирано производство.