„Нищо няма да се случи, докато аз и Путин не се съберем“, обяви Доналд Тръмп миналата седмица, след като руският президент не се яви на мирните преговори за Украйна в Турция, които бяха инициирани от Кремъл. В понеделник двамата лидери все пак разговаряха по телефона в продължение на два часа. Но нищо не се случи.

Президентът на САЩ заяви, че Киев и Москва ще започнат преговори за прекратяване на огъня, но оставя на воюващите страни да решат нещата. Нямаше и следа от натиска, който беше намекнал, че най-накрая ще окаже върху руския си колега. Вместо това Тръмп създаде впечатлението, че се оттегля от усилията за мир.

Снизходителното отношение на републиканеца към руския лидер, който от месеци го държи натясно, продължава да буди недоумение. Той неведнъж е заплашвал, че ще стане твърд, ако Путин не приеме прекратяване на огъня и не седне на масата за преговори, но всеки път се въздържа досега. По този начин той се превръща в марионетка в ръцете на Москва, пише в свой анализ Financial Times.

Той окуражава Путин да продължава да се бие, когато руските сили имат предимство на бойното поле срещу Украйна. В същото време Киев се страхува, че военната подкрепа на САЩ може всеки момент да бъде оттеглена. Путин изглежда вярва, че целта му да подчини Украйна може да бъде постигната, без да се застраши икономическото презареждане, което Тръмп все още обещава със САЩ.

По-късно в понеделник президентът на САЩ заяви, че Вашингтон не се оттегля от конфликта в Украйна, въпреки че обмисля дали да го направи. Един майстор на дипломатическата сделка би осъзнал, че сега не е моментът за оттегляне, а за засилване на натиска върху руския лидер да приеме мирно споразумение. Ако Белият дом не го направи, Конгресът и другите съюзници на Украйна трябва да направят това вместо него.

Европейските държави пък ще трябва да действат бързо, за да приложат планове за запазване на оръжейния поток към Киев, ако САЩ се оттеглят, включително чрез закупуване на американски оръжия и финансиране на собствената разширена военна индустрия на Украйна. Те трябва да удвоят и усилията си за промяна на изчисленията на Путин за това колко дълго може да продължи да воюва - чрез затягане на примката на санкциите върху руската икономика, която въпреки привидната си устойчивост е изправена пред нарастващ натиск.

Изостави ли Тръмп Украйна?

Най-ефективно би било затварянето на вратичките и намаляването на тавана на цените на руския износ на петрол, който в най-голяма степен поддържа военната икономика. Москва частично заобикаля ограничението, като използва флота си от танкери „в сянка“. Но според оценките съгласуваните неотдавнашни санкции срещу тях са намалили почти наполовина използваемия им капацитет, което принуждава руските износители да разчитат повече на основните танкери, отговарящи на изискванията на санкциите. Това дава на политиците повече възможности за въздействие върху приходите от износ на петрол.

След като тази седмица ЕС наложи допълнителни санкции на близо 200 кораба в сянка, Брюксел представя на финансовите министри от Г-7 в Канада план за използване на следващия пакет от рестрикции за намаляване на горната граница на цените - с надеждата, че Белият дом ще се присъедини към него.

Междувременно ястребите в Сената на САЩ, включително някои високопоставени републиканци, близки до Тръмп, са подготвили законопроект, който ще наложи вторични мита от 500% върху вноса от страни, които купуват руски петрол, газ или уран, ако Москва не се ангажира сериозно в преговорите за Украйна. Стъпката на Сената има за цел да даде на президента инструмент, ако той реши да го използва, но - тъй като се твърди, че разполага с мнозинство с право на вето - това отваря възможността Конгресът да действа самостоятелно, ако той не го направи.

Чрез въвеждането на огромни мита планът на Сената може да дестабилизира още повече световната икономика. Вместо това той трябва да бъде изменен, за да се присъедини към усилията на Г-7 за намаляване на тавана на цените на петрола, категорични са анализатори пред Financial Times.

Това са мрачни дни за Украйна, която се страхува, че президентът на САЩ е напът да я продаде на безценица. От другите ѝ приятели - в Конгреса и други западни столици - зависи да изпълнят обещанията си за подкрепа и да предотвратят тази катастрофа. И по всичко личи, че Европа е готова да продължи и сама по този път.

Европа е готова и сама да продължи със санкциите

Европейският съюз възнамерява да наложи нов пакет от санкции срещу Русия, за да окаже по-голям натиск върху Владимир Путин да приеме 30-дневно безусловно прекратяване на огъня в Украйна, въпреки че Съединените щати на този етап отказват да се включат.

Новите рестрикции обаче са изправени пред трудна борба за одобрение заради твърдата опозиция на Унгария и липсата на координация с Вашингтон. А курсът на действие, предвиден от Брюксел, включва затягане на тавана на цените на руския суров петрол, което може да се окаже практически невъзможно за постигане без присъединяването на САЩ.

„Газпром“ - големият губещ от западните санкции срещу Русия

„Подготвя се 18-ти пакет с допълнителни тежки санкции”, обяви във вторник председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана от Euronews, след като проведе телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски. „Време е да засилим натиска върху Русия, за да се стигне до прекратяване на огъня”.

Върховният представител Кая Калас призна, че ще бъде „трудно” да се постигне единодушно споразумение сред държавите членки, но заяви, че това предизвикателство не трябва да възпира блока да продължи напред.

„Не мисля, че имаме избор. Трябва да окажем по-голям натиск”, заяви Калас, пристигайки на срещата на министрите на външните работи в Брюксел. „Искаме да видим подобни действия и от страна на САЩ. Наистина не видяхме натиск върху Русия в тези преговори”.

Разминаването в мисленето между САЩ и ЕС се прояви след телефонния разговор, който Тръмп проведе с европейските лидери.

„Европа ще засили натиска върху Москва чрез санкции. За това се договорихме след разговора на Тръмп с Путин”, обяви във вторник германският канцлер Фридрих Мерц.

В момента Европейската комисия разработва това, което се очаква да бъде 18-ият пакет от санкции срещу Русия от февруари 2022 г. насам. Той е насочен към банковия сектор, газопроводите „Северен поток” и още кораби от така наречения „флот в сянка”.

Фон дер Лайен предложи също така да се намали таванът на цените на руския суров петрол, който Г-7 установи в края на 2022 г. на 60 долара за барел. Оттогава таванът остава непокътнат, въпреки че Москва продължава да търгува доста над тази граница. Намаляването на ценовия таван от 60 долара, за да се свият още повече приходите на Кремъл, ще изисква споразумение с Белия дом и другите партньори от Г-7. Решението на Тръмп да не се включва в по-нататъшни санкции на този етап рискува да провали плановете, подкрепени от Киев, скандинавските и балтийските страни.

„Ще видим дали това наистина може да бъде направено под формата на съвместна мярка на Г7 или не“, коментира Паула Пиньо, главен говорител на Комисията.

Друг момент, който разделя трансатлантическите съюзници, е визията им за ситуацията след войната. В своя прочит Тръмп изрази желанието си да възобнови икономическите отношения с Русия - нещо, което би могло да се случи след отмяната на санкциите. В същото време Европа далеч не е готова за подобно нещо в близките години.