За Доналд Тръмп разговорът с Владимир Путин в понеделник предизвика надежда за светло бъдеще на „мащабна ТЪРГОВИЯ“ между Русия и САЩ, „когато тази катастрофална „кървава баня приключи“.

Юрий Ушаков, външнополитически съветник на руския лидер, заяви, че тонът на двучасовия разговор е бил толкова приятелски, че нито един от двамата президенти не е искал да бъде първият, който ще сложи слушалката.

А украинците и съюзниците им в Европа почувстваха, че са изоставени, пише в свой анализ Financial Times.

Не само, че американският президент не оказа натиск върху Русия за постигане на примирие. Според прочита на разговора Тръмп също така е дал ясно да се разбере, че САЩ се отказват от ролята на посредник в усилията за прекратяване на войната, оставяйки Москва и Киев сами да решат нещата.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски предупреди за последствията.

„От решаващо значение за всички нас е Съединените щати да не се дистанцират от преговорите и стремежа към мир, защото единственият, който има полза от това, е Путин“, каза той в изявление след разговора с Тръмп.

За наблюдателите това е повратна точка след повече от три години конфликт. Президентът, който обеща да сложи край на войната в Украйна още в първия ден от втория си мандат, изглежда си измива ръцете и оставя страната на милостта на нашественика. Разговорът потвърди най-лошите опасения на европейците: че президентът на САЩ, съблазнен от Путин, е готов да се обърне към Москва и да продаде Киев.

Изказването на американския лидер контрастира с по-предпазливата позиция на руския президент

Според Тръмп Русия и Украйна ще започнат „незабавно“ преговори за мир. Путин не говори за такъв обрат

Тръмп дори имаше предложение кой би могъл да замени САЩ като посредник: Папа Лъв XIV. „Ватиканът заяви, че би бил много заинтересован да бъде домакин на преговорите“, написа той в Truth Social.

В телефонно обаждане до европейските лидери, след като е разговарял с Путин, Тръмп е дал сигнал не само, че се оттегля, но и че не възнамерява да оказва допълнителен натиск върху Москва, докато траят двустранните преговори между Русия и Украйна, според източници на Financial Times, запознати с разговора. Това е сериозна промяна в позицията на Тръмп. Преди малко повече от седмица той се присъедини към други западни лидери и заплаши да наложи нови наказателни мерки на Русия, ако тя не успее да приложи незабавно прекратяване на огъня. Но в понеделник американският президент призна пред журналисти, че дори не е повторил по-ранните си искания към Путин да прекрати атаките си срещу цивилни райони в Украйна.

„Този разговор с Тръмп беше победа за Путин“, казва Стивън Пайфър, бивш посланик на САЩ в Украйна, който сега работи в Центъра за международна сигурност и сътрудничество към Станфордския университет. „Той даде ясно да се разбере, че прекратяване на огъня няма да има скоро, така че Русия може да продължи войната. И все още няма да бъдат приложени допълнителни санкции“.

Тръмп и Путин изглежда са обединени, че Русия и Украйна ще проведат преки преговори, продължавайки тези в Истанбул от миналия петък. Руският президент заяви, че Русия е готова да работи с Украйна по „меморандум за възможното бъдещо мирно споразумение“. Това би включвало „принципите, на които ще се основава мирното споразумение“, и „възможно прекратяване на огъня за определен период от време, ако бъдат постигнати определени споразумения“.

Думите на Путин предизвикаха недоумение. Високопоставен украински служител, запознат с разговорите, коментира, че „никой не знае какво е това, каква е причината за него и защо е важно“, визирайки въпросния меморандум. Самият Зеленски заяви пред репортери късно в понеделник, че предложението за меморандум му е „неизвестно“.

„Руснаците ще водят разговори на ниско ниво, ще обменят различни документи, а междувременно ще продължат да се бият“, казва Бил Тейлър, посланик на САЩ в Украйна в периода 2006-2009 г. „Колко дълго Тръмп ще търпи цялото това протакане?“.

Желанието на САЩ да се разграничат беше публично оповестено преди седмици, както от самия Тръмп, така и от държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс, които неведнъж са изразявали в еднаква степен разочарованието си от Русия и Украйна. В понеделник Ванс заяви пред репортери, че в крайна сметка може да се наложи САЩ да кажат: „Това не е нашата война“.

Зеленски нарече делегацията фалшива, а Тръмп заяви, че „нищо няма да се случи“ докато не се срещне лично с Путин

Съветник, дипломат, разузнавач: Кого изпрати Путин на преговорите за мир в Турция

„Ще се опитаме да я прекратим, но ако не можем да я прекратим, в крайна сметка ще кажем: „Знаете ли какво? Струваше си да опитаме, но повече няма да го правим“, добави той.

Тръмп повтори това, когато заяви пред репортери в Белия дом, че нещо „ще се случи“, за да се сложи край на войната.

„А ако не стане, просто се оттеглям и те ще трябва да продължат. Това беше европейска ситуация и трябваше да си остане европейска ситуация“, добави той.

Някои експерти смятат желанието на Тръмп за разбираемо.

„Подходът на всяка от страните беше да накара Тръмп да се разсърди на другата страна и това беше деструктивно в същността си“, казва Питър Слезкин от мозъчния тръст Stimson Center. „Ако той успее да принуди двете страни да разговарят помежду си и да извади себе си от картината, това може да е необходимо, за да се задвижат нещата“.

Но сега Тръмп изглежда по-заинтересован от сближаването с Москва, отколкото от разрешаването на войната, смятат други.

„На този етап Тръмп изглежда вижда нормализирането на руско-американските отношения като самоцел“, смята Андрю Вайс, вицепрезидент на Carnegie Endowment for International Peace. „Всичко останало е подчинено на тази цел“.

Очевидната готовност на Путин да отлага може да отразява увереността на Русия във военния напредък на пълномащабната ѝ инвазия в Украйна, където тя засили настъпателните операции по големи участъци от фронтовата линия. Украински военен говорител заяви, че „тежки сражения“ бушуват около стратегическия град Покровск в Източна Украйна и северно от близкия Торецк. Магистрала, която служи като важен логистичен център, е обект на редовни атаки от дронове, което застрашава операциите на Киев в района.

Русия и Украйна продължават да си разменят нападения с дронове и ракети, докато водят отделни преговори със САЩ

100 дни по-късно: Какво се случи със заявката на Тръмп за мир в Украйна след 24 часа

DeepState, украинска аналитична група, близка до военните, определя ситуацията като „неблагоприятна“ за силите на Киев и заявява, че руските войски „прокарват позиции и се приближават към административната граница на Донецка област“. Русия едностранно я анексира през 2022 г., но не я контролира напълно. Картата на DeepState, на която се проследяват промените на фронтовата линия, показва руснаците на по-малко от 5 км от тази граница, където боевете са най-интензивни.

Превземането на цялата източна Донецка област - заедно със съседните Луганска, Херсонска и Запорожка област, другите три области, които Кремъл анексира през 2022 г. - остава ключова военна цел за Москва. Нейната армия е понесла тежки загуби в преследването на тази цел. В разговори с украински официални лица в Турция миналата седмица Русия постави всяко прекратяване на огъня под условие, че Киев изтегли всичките си сили от четирите региона.

Роб Лий, старши научен сътрудник в Института за външнополитически изследвания, казва, че Русия успява да се придвижи по протежение на фронтовата линия и да набере голям брой войници.

„Във военно отношение смятам, че Русия може да поддържа борбата за момента, като се има предвид устойчивото набиране на доброволци“, казва той. „Ръководството на Русия вероятно вярва, че все още може да подобри позициите си на бойното поле“.

По думите му с наближаването на лятото метеорологичните условия ще станат по-благоприятни за настъпателни операции, което може да е от полза за Москва.

„Русия все още не е постигнала минималната си цел да окупира цялата Донецка и Луганска област, така че тя може да се опита да завземе колкото се може повече територии това лято, преди да започне по-сериозни преговори“, обобщава в заключение Лий.