Втората част на научнофантастичния "Дюн" разби световния боксофис, събирайки 178.5 милиона долара само през премиерния си уикенд.

81.5 милиона от тях са от продадените билети в САЩ, а близо 100 - от кината по цял свят.

Лентата на канадския режисьор Дени Вилньов почти успя да покрие разходите по заснемането си от 190 милиона долара и ще започне да печели преди да е изтекла седмица от премиерата.

Филмът стана и най-гледаният у нас, като в единствения IMAX салон в София билетите бяха изчерпани за дни напред.

Приходите, постигнати през уикенда, са "изключителни" за научнофантастичен филм, коментира анализаторът Дейвид А. Грос.

Това е най-добрият резултат за дебют през годината, който превръща "Дюн: Част втора" в първия голям касов хит на 2024 г.

Успехът обаче не е плод на случайност, на инерция от натрупаната от първата част зрителска енергия и на новото поколение знаменитости.

Сред звездите в актьорския е Хавиер Бардем, който се превъплъщава в образа на Стилгар от първата част – стар войн, авторитет и водач на своя народ.

Процесът на заснемане на втората част е бил доста по-различен за него, споделя актьорът в интервю за Wired.

Да прекосиш пустинята за една сцена

„В първата част това беше една малка роля за мен. Във втората, трябваше да съм много по-дълго време на снимачната площадка, да съм с всички, замесени в процеса“, обяснява той.

Винаги ме учудва количеството работа, усилията и жертвите, които много хора полагат, за да мога да кажа репликата си в точния момент.

За да мога да изиграя една сцена с Тимъти Шаламе насред дюните в Абу Даби, тези хора се излагат на жегата, изграждат нови пътища. Поставят себе си в трудни условия и ситуации, за да можем ние просто да отидем, да стъпим на пясъка и да си кажем репликата", разказва Бардем и добавя:

Е, ако след всичко това я прецакаш, със сигурност си мислиш: "Човече, трябва да те уволнят незабавно".

За съвместната работа с доста по-младите си колеги (средно на 27 години), 55-годишният Бардем споделя, че разликата между поколенията се усеща, но той възприема себе си като зрител на красивата им енергия, на тяхната отдаденост, на начина, по който се свързват помежду си чрез емоциите.

Бях свидетел на онази сила на духа, която могат да ти дадат всички млади хора. И си казваш: "Уау, това ми харесва. Мога да взема малко от него.

Хавиер Бардем споделя дълги периоди екранно време с Тимъти Шаламе, с оглед на това, че героят му Стилгар е ментор на неговия персонаж Пол.

„Винаги казвам, че Тимъти има много висок коефициент на интелигентност. Той е толкова умен! Начинът, по който се държи на снимачната площадка с другите, по който носи собствената си тежест, е пример за подражание.

Много е вдъхновяващ. При него няма сигнали на объркване или манипулация.

Между другото, в Зендая също. Не виждам нито една от тъмните страни на монетата, които носи успехът на това ниво. Точно обратното. Виждам яснота, честност, прозрачност, ангажираност и много благодарност“, казва Бардем.

Всеки фанатизъм е лош

За героя си Стилгар, Бардем, казва:

„Той е фанатик. Фокусира се върху желанието да създаде силна личност, за да може хората му, племето, селото, групата, да имат нещо, на което да се надяват и за което да се борят, защото се чувстват изоставени.

Аз не съм съгласен с това. Това са условията на фанатизма, а всеки фанатизъм е лош.

Но е много привлекателно да играеш такъв герой, защото има момент, в който няма логика. Вече няма здрав разум.

Мисля, че историята стига дотам, че се пита: истински ли е месията или е конструиран, приспособен към нашите нужди?

Дали защото имаме толкова силна потребност, създаваме някого, който да поддържа надеждата ни? Това е добър въпрос за самата религия.“

Оцеляване чрез вяра

Извън линията на вярата във филма, Бардем признава, че за него вярата има смисъл като понятие за вяра един в друг:

Вярата би била: „Аз съм тук за теб, ти си там за мен и по-добре да направим това заедно, защото иначе няма да се справим.

Той никога не е бил религиозен, но това, което си спомня, е майка си – жена, разведена по времето, когато разводът не е разрешен в Испания. Изявена актриса във времена, когато това е било сравнимо с проституция.

„Нямахме пари. Виждах я как работи толкова усърдно и се грижи да имаме това, от което се нуждаем. Не това, което сме искали, а това, от което се нуждаем. Имаше трудни времена, но оцеляхме благодарение на нея. Това е моята вяра. Това е, в което вярвам.“

Всичко за майка ми

Майката на Хавиер Бардем е една от най-известните актриси в Испания, а той има изключително специална връзка с нея.

Преживява един от най-тежките моменти в живота си, когато я губи преди две години.

И въпреки това, сега като че ли я усеща още по-силно до себе си, макар и без материално въплъщение. Чувства непрекъснатата ѝ близост до него.

„Баща ми почина, когато бях на 26. А майка ми през 2021 г. През юли ще се навършат три години. И когато и двамата ти родители умрат, особено когато майка ти умре, наистина отиваш на различно ниво. Осъзнаваш и си казваш: Добре, аз съм сам тук.

Няма значение дали си на 55 или на каквато и да е възраст.

Аз имах късмет, че и в двата случая не е имало заболяване, което да ги измъчва. Имах късмет. Не съм религиозен, но вярвам. Вярвам, че тя е някъде там. Вярвам в духовете. Вярвам в енергиите.“

Относно вярата в хората, актьорът пояснява, че по-скоро вярва във волята им. Смята, че понякога религията е манипулация на чувства, основана на страха.

Затова уважава всякакъв вид идеология и религия, стига отсрещната страна да уважава неговата или пък липсата на религиозност.

Предимството на непо наследниците

Една от най-големите трудности при участието му в "Дюн: Част втора", е била твърде отдалечената географска локация на снимките, признава Хавиер Бардем.

Но въпреки препълнения им с ангажименти график, със съпругата му Пенелопе Крус подхождат практично и организирано в отглеждането на децата. И за двамата те са на първо място.

„В момента калибрираме времето си за работа. Така че един от нас винаги е с децата.

В моя случай, никога не оставам извън къщата за повече от две седмици. Никога, никога, никога, никога, никога. Не искам повече пари, искам да бъда със семейството си“.

Признава, че наследниците им са креативни по природа и отворени към изкуството. Рисуване, музика, танци, актьорско майсторство, а също и спорт.

„Това е заложено в нашето ДНК. То не е просто нещо, което правят за забавление. То е част от тях. В същото време, ако ме попитате: „Бих ли искал да бъдат актьори?“, ще ви кажа, че не. Аз съм раздвоен“.

Актьорът цитира скорошно проучване, според което само 7% от актьорите в Испания могат да печелят повече от... 10 000 евро на година.

Отбелязва с чувство за хумор, че все пак неговите деца имат непотизъм в своя полза – мама и татко са известни, така че децата имат малко предимство.

Казва, че в известен смисъл това се отнася и за самия него. Майка му вече е била призната актриса, когато започва да се занимавам с актьорство. А чичо му е легендарен режисьор в Испания и Европа.

„Това и то ми даде възможност да се срещам с хора. Ще бъде ли лесно за децата ми да се срещат с хора и да имат някакви шансове? Може би.

Повече от другите обикновени хора от улицата, със сигурност. Но тогава изпитът, през който ще преминат, ще бъде много задълбочен“.

Изкуственият интелект и бъдещето на индустрията

Филмовата индустрия се променя с темпове на бързи обороти, особено с навлизането на технологиите с изкуствен интелект.

„Не знам какво ще бъде, но точно затова подкрепих стачката на SAG, защото трябва да сме сигурни, че има някакъв контрол върху това“, категоричен е Бардем

Не вижда къде точно е артистичността в AI. Къде е креативността? Къде е човешкото? Допълва, че не знае какво следва и с какво ще се сблъскат децата му, когато пораснат. Дали това ще бъде свят, който ще позволи на хората да действат по своите правила? Не е сигурен.

Другите предизвикателства са стрийминга и възможността да гледате петсекундни TikTok видеа на телефона, оставяйки усещането, че филмът започва да се превръща в архаичен формат.

Бардем е наясно, че да седнеш да гледаш цял филм в киносалон, е предизвикателство за много хора.

Изисква се определено търпение, за да преминем през преживяване, което се нуждае от време, за да се развие, да прогресира, за да вдишаш нещо, което ще те накара да се почувстваш по един или друг начин, а не да искаш да имаш екстремното усещане за веднага и точно сега.

Разбирате ли какво искам да кажа? Преживяването в киносалона е като преживяването с хартиената книга, същото. Винаги можеш да напуснеш киното или да затвориш книгата. Но дайте им шанс. Дайте си шанс да преминете през това.

"И отново виждам това в моите деца", добавя Бардем. Синът му е на 13, а дъщеря му на 10 и половина. "Те нямат мобилни телефони и това ще остане така до много късно.

Да си женен за Пенелопе Крус

За съпругата си Пенелопе Крус, с която са работили многократно пред камерата, Хавиер Бардем казва, че когато са вкъщи, не говорят много за професионални ангажименти.

В дома им няма да видите плакати на филми или кадри от снимачната площадка. Там е безопасното им място.

Домът е светилище. Когато имаш две деца и правиш това, което всеки баща и майка трябва да правят, ти си в техния график. Тогава си нищо повече от асистент.

И все пак, въпреки графиците, ролите, сериозната подготовка, децата, непрекъснатите пътувания, заедно с Пенелопе успяват да съхранят онази специална интимност, която свързва невидимо всяка влюбена двойка. Как?

„Не знаем как го правим. Винаги сме толкова щастливи с децата, вглъбени сме в тях. Но после осъзнаваме: Ей, откога не сме гледали филм? Не само в киносалона. Филм дори на телевизора, на компютъра?", споделя Бардем и добавя:

Благословен съм, че имам съпругата си. За жената, която е, но и заради това колко много ми е помогнала и помага всеки ден да стана по-добър мъж и по-добър баща.

Getty Images | Хавиер Бардем и Пенелопе Крус на наградите Goya Cinema Awards 2022, Валенсия, Испания

Сложните уроци на бащинството

Според Бардем, ключът към това да си добър баща е да преоцениш себе си. Не работи, ако винаги следвате един и същ път.

Изисква се гъвкавост, емоционална и интелектуална гъвкавост, която е много трудна. Но когато почувствате, че сте постигнали някакъв напредък и сте направили малка крачка към нещо, което е по-добре за всички, уау! Това е успех. Това е родителство.

С други думи, бащинството може да се сравни с актьорското израстване.

А Бардем е категоричен, че няма познания нито за едното, нито за другото. „Единственото нещо, което мога да обещая, че мога да ви дам, е ангажираност“, допълва той.

Никога не знаеш за какво ще получиш "Оскар"

Кариерата му напомня на бурно море с различни по сила и височина вълни – снима се както в мащабни холивудски продукции, така и малки испански филми, водени от художествения импулс.

Но едно от най-важните неща, които научава през годините, в които гради кариерата си е, че никога не знаеш какво ще се случи.

„Когато направих "Няма място за старите кучета", същата година имах два проекта. Единият беше този, а другият - "Любов по време на холера" по невероятната книга на Габриел Гарсия Маркес, която обожавам.

Отидох да снимам "Няма място за старите кучета", защото исках да работя с братята Коен, но не бях сигурен в това. Мислех си, че е твърде американски филм за мен. Трябваше да играя психопат убиец насред нищото в Тексас. Не знаех нищо за тази култура. Мислех, че ще бъде катастрофа. Кълна се в Бога, че така се чувствах през цялото време, дори и да знаех, че съм във великите ръце на Коен.

След това отидох в Колумбия, за да снимам "Любов по време на холера", в който трябваше да играя главния герой от 19- 20- до 70-годишна възраст. И това ми хареса, вложих всичко в него и наистина се отдадох.

Двата филма излизат по едно и също време, а за ролята в "Няма място за старите кучета" той получава "Оскар".

„Виждате ли? Сега кой си спомня за другия филм? Никой. Така че, никога не знаеш“.

Сълзи за "Е.Т." в офиса на Спилбърг

След съвместната работа с велики режисьори като Коен, Дени Вилньов и Сам Мендес, сега мечтае за проект със Стивън Спилбърг. Казва, че е гледал "Е.Т." 24 пъти.

„Родителите ми се разделиха, когато бях малък. Баща ми почти отсъстваше. В някои отношения се чувствах като много изоставено дете.

Мисля, че когато видях този филм, бях на 14 години. Свързах се толкова дълбоко с Елиът и с Е.Т., защото той също е изоставен.

Има две изоставени души, които се опитват да намерят любов, за да се задържат заедно, да принадлежат към семейство.

И в същото време колко трудно е за любовта да се сбогува с другия, за доброто на другия, разбирате ли?“

Докато говори за филма, Хавиер Бардем признава, че се просълзява всеки път, когато го гледа. Плаче дотолкова, че когато децата пуснат филма, им казва: "Не, не искам да го гледам."

Приблизително по времето на първата му номинация за "Оскар", Спилбърг му се обажда, за да поговорят за Minority Report и той отива в офиса му, където първото нещо, което вижда, е E.T.

Тогава сълзите му започват да се стичат, но си казва: "Задръж се, мамка му. Той не може да те види така".

В крайна сметка, по това време Бардем вече има ангажимент в испански филм и планираният проект със Стивън Спилбърг не се осъществява.

Последната роля е с Брад Пит на снимачната площадка

Най-новата продукция на Хавиер Бардем е за Формула 1, която трябвало да приключи миналата година, но се отложила заради стачката в Холивуд.

На снимачната площадка той за първи път работи с друга холивудска звезда – Брад Пит.

„Познавах го бегло. Израснах, гледайки Брад Пит, и мисля, че той е невероятен актьор. Много се забавлявахме. Той е толкова открит, толкова е в играта. Играхме тенис и беше фантастично“, разказва Бардем.

„Всеки път, когато някой говори за Брад Пит, непрекъснато подчертава колко е красив“, продължава Бардем.

„Имам предвид, че е на 60 години и не можеш да повярваш в това. Да, той е красив, но по-скоро, има някаква необикновена енергия. Поведението, действието, усещането, вибрацията.

Той идва на снимачната площадка и всички се чувстват комфортно. За около секунда и мен ме накара да се почувствам спокоен“.