Все повече млади хора избират да учат медицина в Източна Европа заради строгия лимит на местата в медицинските университети на територията на Великобритания.

Фрея Мандапали от Престън е една от тях, разказва BBC.

Тя е на 19 години и идва от семейство на медици. Родителите ѝ работят в местната болница на Престън, а по-голямата ѝ сестра е завършила медицина в Единбург и вече е дипломиран лекар.

„Именно тя ме вдъхнови да тръгна по същия път“, казва Фрея.

Но за да влезе човек в медицински университет във Великобритания, едно от условията са отличните оценки – поне три шестици на изпитите, както и високи резултати по всички предмети. Фрея не успява да ги постигне. Въпреки че получава покани за интервюта, все пак не получава нито едно място.

Тя обмисля да си вземе една година почивка, но семеен приятел ѝ казва за възможността да учи в Пловдив, България.

„Бях изключително притеснена в началото, но градът е изключително красив, а и бързо си намерих среда“, споделя медицинаФрея, която вече е във втори курс специалност „Медицина“.

Цената на бялата престилка – защо за един депутат лекарският труд струва 500 долара

На територията на Англия тази година около 8100 студенти са започнали да учат тази специалност – с хиляда повече спрямо преди две години, но все още далеч от целта на правителството – 15 000 до 2031 г.

Поради ограниченията, конкуренцията за място е ожесточена и много млади хора търсят алтернатива в чужбина.

„От уста на уста“

Мохамед Аднан Пател от Болтън е в пети курс в същия университет в Пловдив. И той научава за възможността чрез приятели.

„Един мой приятел ми сподели, че брат му вече учи в България и той самият планира да замине“, разказва той.

„Майка ми беше изключително разтревожена, баща ми искаше да бъда силен и независим, но семейството ми не знаеше какво да очаква. Постепенно обаче тревогите изчезнаха.“

Медицинският университет в Пловдив е сред най-престижните в България и приема само част от кандидатите си. Въпреки че изисква диплома, приемът се базира основно на кандидатстудентски изпит.

Според Веселина Горанова, заместник-ректор по образованието, сред студентите има млади хора от Гърция, Турция, Италия, Германия, Канада, САЩ – но най-голямата група са британците: „около 40% идват от Обединеното кралство.“

Д-р ChatGPT ще ви приеме сега – и може би ще постави по-точна диагноза от личния ви лекар

Това се дължи не само на факта, че обучението е на английски, но и на добре развита мрежа от агенции, които подпомагат кандидатите.

Д-р Мухамад Хамза от Блекбърн, който е завършил в Пловдив миналата година, днес помага на новите студенти да се адаптират. Той работи за MedConnect Europe Ltd – лондонска агенция с офиси на територията на Източна Европа.

„Помагаме им с намиране на квартира, документи, полети, дори ги посрещаме на летището. Настаняваме ги, помагаме им да си купят необходимите неща – чаршафи, посуда, SIM карти, интернет. Понеже не знаят езика, нашите представители им съдействат“, обяснява той.

Самият д-р Хамза вече работи като зъболекар в Чорли. Той казва, че обучението в България му дава „изключително практически опит“:

„Тук се изисква да извършваме огромен брой реални и сложни процедури, така че когато започнах работа във Великобритания, вече имах добра основа.“

България е водеща в ЕС по заетост на млади висшисти през 2024 г. според Евростат

Студентите трябва да бъдат готови за строгия график, защото често часовете започват в 7:30 сутринта и продължават до 18:00.

Освен това изучават български език, за да могат да общуват с пациенти в клиничните си години.

Милена Мулешкова, преподавател по езика, обяснява:

„Първата година се учи ежедневна комуникация, а втората е насочена към медицинската терминология.“

Медицинското обучение в България продължава шест години – с една повече, отколкото във Великобритания, но това е стандарт за континентална Европа. Завършилите получават диплома, призната от General Medical Council в Англия, което им позволява да работят в NHS без полагането на допълнителни изпити.

Това обаче може да се промени след 2028 г., когато Великобритания ще преразглежда споразуменията си с ЕС.

През последните години NHS все повече разчита на чуждестранни медици. През 2023 г. 68% от новопостъпилите лекари са били международни кадри, като тенденцията расте.

В момента NHS третира кандидатите от Великобритания и чужбина по един и същи начин при назначаване и обучение. Но това създава напрежение сред младите британски лекари, които смятат, че са изместени от чуждестранни колеги. В началото на октомври те гласуват за стачка поради недостига на места за специализация.

Румънски капитал търси растеж у нас. Космосът е само началото

Здравният министър Уес Стрийтинг вече заяви, че подкрепя идеята завършилите британци да бъдат с приоритет.

А това означава, че британците, завършили медицина в чужбина, може също да бъдат разглеждани като „чуждестранни кандидати“.

„Честно казано, доста е страшно“, признава Мохамед. „Тази тема се обсъжда все по-често, колкото повече наближаваме момента да започнем работа. Създава доста стрес.“

Въпреки това NHS има и друг проблем – задържането на кадри. Миналата година в Северозападна Англия един на всеки десет лекари е напуснал системата, като някои са се преместили в Канада, Австралия или страните от Персийския залив.

Тъй като населението е застаряващо и нуждата от медицински кадри расте, борбата за привличане на лекари по света само ще се засилва.

Д-р Хамза е на мнението, че интересът към обучение в Източна Европа няма да намалее:

„Напротив – само ще се увеличи. Търсенето на лекари и зъболекари е огромно – не само във Великобритания, а навсякъде по света.“