През юли 2017 г. картонена кутия с част от десния крак на Салвадор Дали изминава близо 700 километра през Испания. В нея има още три зъба, четири нокътя и кичур коса на художника. Необичайната пратка е изпратена от гробницата му във Фигерас до лаборатория край Мадрид.

Сцената напомня сюрреалистична картина на самия Дали, но всъщност е част от съдебно разпоредена ДНК експертиза. Целта е да се установи дали художникът е биологичният баща на Пилар Абел, гадателка, която твърди, че е негова дъщеря.

Близо десетилетие по-късно този необичаен случай отново привлича вниманието. Испански генетик предлага запазените ДНК проби да бъдат използвани за изследване на възможните генетични фактори, свързани с творческите способности и личността на един от най-известните художници на XX век.

Идеята обаче среща категоричния отказ на фондацията, която управлява наследството на Дали, съобщава испанското издание EL PAÍS.

Генетикът Антонио Алонсо, бивш директор на испанския Национален институт по токсикология и съдебни науки, ръководи анализа на останките през 2017 г. Резултатите показват, че между художника и Пилар Абел няма биологична връзка.

Според Алонсо ексхумацията изобщо не е била оправдана, тъй като твърденията за бащинство не са били подкрепени с убедителни доказателства. След приключването на експертизата обаче той вижда възможност взетите проби да послужат за друго научно изследване.

„Бихме могли да анализираме генетичните основи на креативността при един от най-ярките представители на човешкото творчество“, обяснява той пред EL PAÍS.

Предложението му е да се секвенира целият геном на Дали, тоест да се разчете пълната последователност на неговата ДНК. Това би позволило на учените да потърсят генетични особености, които евентуално имат отношение към творческите способности и личностните характеристики.

Алонсо представя идеята си пред фондация „Гала – Салвадор Дали“ още през септември 2017 г., няколко седмици след ексхумацията. Тогава тя е отхвърлена и не получава публичност.

Днес генетикът отново настоява предложението му да бъде разгледано. Поводът е изложба в мадридския музей „Тисен-Борнемиса“, посветена на интереса на Дали към науката и психоанализата на Зигмунд Фройд.

Според Алонсо подобно изследване би било подходящ начин да се отдаде почит на художника, който през целия си живот проявява изключителен интерес към научните открития.

Как Хенри III откри вилицата и още мистерии от най-стария ресторант в Париж

Дали и ДНК: „Паметта на Бог“

Салвадор Дали, починал на 23 януари 1989 г., е известен не само със сюрреалистичните си картини, но и с увлечението си по науката.

Художникът следи научните постижения, чете специализирани списания, а сред книгите до леглото му е „Кратка история на времето“ на британския физик Стивън Хокинг.

Особено силно го впечатлява откриването на двойната спирала на ДНК. През 1953 г. Джеймс Уотсън и Франсис Крик описват структурата на молекулата, като използват и данни от изследванията на Розалинд Франклин.

За Дали обаче ДНК има значение, което надхвърля биологията. Той я нарича „паметта на Бог“ и вярва, че в нейната структура се крие тайната на безсмъртието.

През 1963 г. създава монументалната картина Galacidalacidesoxiribunucleicacid, вдъхновена от откритието на Уотсън и Крик. Година по-рано двамата учени получават Нобелова награда за физиология или медицина заедно с Морис Уилкинс.

В произведението Дали свързва структурата на ДНК с библейското възкресение на Христос, преплитайки научните си интереси с религиозните убеждения.

Колко важно място заема генетиката в представите му, показва и едно интервю от 1971 г.

Тогава мексиканският журналист Хакобо Саблудовски пита художника откъде произлиза неговата гениалност.

Дали отговаря, че източникът ѝ е молекулярната структура на ДНК, открита от Уотсън и Крик.

Журналистът очевидно не разбира отговора и пита дали художникът приема това вещество, вероятно обърквайки ДНК с LSD.

Дали пояснява, че става дума за нещо, с което човек се ражда, след което отново свързва генетиката с религиозните си възгледи.

Интересът му към науката води и до среща със самия Джеймс Уотсън.

През 1965 г. ученият посещава хотела в Ню Йорк, където е отседнал Дали. След като вижда картината му, посветена на ДНК, Уотсън решава да го покани да илюстрира предстоящата му книга The Double Helix.

Той оставя бележка на рецепцията: „Вторият най-интелигентен човек в света иска да се срещне с най-интелигентния“.

Само десет минути по-късно Дали слиза, за да го посрещне.

Въпреки общия си интерес към ДНК двамата имат коренно различни възгледи за значението на откритието.

В документалния филм Dimensión Dalí Уотсън разказва, че художникът възприемал двойната спирала като доказателство за съществуването на Бог.

За учения тя имала точно обратния смисъл, тъй като показвала как наследствеността може да бъде обяснена чрез естествени биологични процеси.

Ново откритие може да пренапише представата за творчеството на Микеланджело

Може ли генетиката да обясни творческите способности?

Предложението за изследване на генома на Дали поставя въпрос, който продължава да занимава учените: доколко творческите способности се определят от наследствеността?

Алонсо подчертава, че гените не са единственият фактор, който влияе върху креативността.

„Не твърдя, че геномът е единственото нещо, което влияе върху творчеството. Факторите на средата, като образованието, също са изключително важни“, обяснява той.

Според генетика определени групи гени могат да имат отношение към творческите способности, както и към някои особености на личността. Той посочва и изследванията на генетични фактори, свързани с психични разстройства като шизофренията.

Подобни зависимости обаче са сложни и не позволяват да се правят категорични заключения за отделен човек.

Не съществува един-единствен „ген на гениалността“, а разчитането на нечия ДНК само по себе си не може да обясни таланта или причините за създаването на конкретни произведения.

Творческите способности се формират под влиянието на множество генетични фактори, както и на образованието, средата и личния опит.

Въпреки тези ограничения историкът на изкуството Хайме Бриуега, куратор на изложбата в музея „Тисен-Борнемиса“, е убеден, че самият Дали би подкрепил предложението.

„Сигурен съм, че Дали би бил възхитен и би казал, че това изследване поставя началото на неговото възкресение“, коментира Бриуега пред EL PAÍS.

Според него художникът би приветствал и възможността отново да се озове в центъра на общественото внимание.

„Звездна нощ“ на Ван Гог може да изобразява реално звездно небе, смятат учени

Запазените ДНК проби и отказът на фондацията

Ексхумацията на Дали на 20 юли 2017 г. предизвиква сериозни противоречия.

По съдебно разпореждане гробницата му, разположена под купола на Театър-музея „Дали“ във Фигерас, е отворена близо 30 години след смъртта му.

Съдебните медици установяват, че балсамираното тяло е добре запазено, включително характерните мустаци на художника.

За експертизата са взети части от двата крака, както и зъби, нокти и коса. Материалите са разпределени между лабораториите на Националния институт по токсикология и съдебни науки край Мадрид и в Барселона, за да бъдат направени независими анализи.

Впоследствие се оказва, че пробите от краката изобщо не са били необходими. Достатъчно генетичен материал е извлечен от корените на зъбите и един нокът.

Останките са върнати в гробницата през март 2018 г., но според Алонсо неизползваните ДНК извлеци продължават да се съхраняват в института.

Генетикът смята, че дори тези малки количества могат да бъдат достатъчни за секвениране на целия геном на Дали.

Фондация „Гала – Салвадор Дали“, създадена приживе от художника и отговаряща за неговото наследство, обаче остава против инициативата.

В позиция пред EL PAÍS организацията посочва, че подобно изследване повдига чувствителни етични, правни и научни въпроси.

„Смятаме, че инициатива от подобно естество изисква изключителна предпазливост. Поради тази причина фондацията не възнамерява да я насърчава или подкрепя“, заявява неин представител.

Алонсо не се отказва от идеята. Според него анализът би имал научна стойност и би съответствал на интересите на художника.

За да подкрепи позицията си, генетикът припомня една от мислите на Дали:

„Мислителите и литераторите не могат да ми дадат нищо. Учените ми дават всичко, дори безсмъртието на душата.“