През 1996 г. световният шампион по шахмат Гари Каспаров играе срещу суперкомпютъра на IBM Deep Blue. Легендарният гросмайстор губи първата партия, но приспособява стратегията си и в крайна сметка печели мача. Поне за момента човешкият интелект запазва предимството си пред машината, а установените представи за границите на технологиите остават непокътнати.

Година по-късно обаче Каспаров и Deep Blue отново се изправят един срещу друг, като този път човекът губи от компютъра. Случилото се разтърсва шахматния свят и се превръща в един от най-значимите моменти в историята на изкуствения интелект. За първи път действащ световен шампион по шахмат е победен от машина в мач при стандартна турнирна контрола на времето.

Победата на Deep Blue показва, че компютрите вече могат да надминат дори най-добрите човешки умове в дейности, които дълго време са смятани за израз на интелектуално превъзходство. Тя поставя и въпроси, които остават актуални близо три десетилетия по-късно – докъде могат да достигнат възможностите на технологиите и какво остава за човека, когато машините започнат да се справят по-добре от него?

Днес изкуственият интелект вече не е просто съперник на шахматистите, а неизменна част от тяхната подготовка. Компютърните програми анализират партии, оценяват позиции и предлагат стратегии със скорост, непостижима за човешкия ум. Това обаче променя не само начина, по който се изучава шахът, но и самия характер на играта.

Тенко Николов, SiteGround: „Чувството, че България може повече, никога не ме е напускало“

„В момента играта е изцяло компютърна, което малко отнема от нейния чар“, коментира българската гросмайсторка Белослава Кръстева в разговор с журналиста на BTV Светослав Иванов по време на Digital Trends 2026.

Кръстева, която е европейска шампионка по ускорен шахмат и бронзова медалистка от Световното първенство за девойки до 20 години, разказа как технологиите са променили подготовката на професионалните шахматисти.

„Изкуственият интелект вече е голяма част от подготовката на шахматистите. Използва се основно за разработване на дебютни варианти и предлага множество идеи. Едно от най-големите му предимства е, че може да оцени дадена позиция за секунди, което ни позволява да анализираме партиите си и непрекъснато да подобряваме играта си“, обясни тя.

Според Кръстева навлизането на технологиите е променило съществено начина, по който шахматистите се подготвят и подхождат към играта. Самата тя е израснала с класическата шахматна школа, изучавайки партии на световни шампиони и усвоявайки основните стратегически принципи. Днес обаче младите състезатели разчитат все повече на компютърно разработени варианти, като някои познават наизуст първите 30 хода от даден дебют. В резултат играта става все по-конкретна и ориентирана към точното изчисляване на ходовете, а не толкова към общите стратегически принципи.

Белослава Кръстева по време на Digital Trends 2026

И все пак колкото и ходове да могат да предвидят компютрите, шахматната дъска продължава да крие изненади, а човешката изобретателност остава важна част от играта.

„Хубавото на шаха е, че не можеш да го заучиш напълно, тъй като има страшно много изненади и се опитваш да извадиш противника от тези научени компютърни ходове“, подчерта тя.

Именно тук остава място за индивидуалния подход на шахматиста. Дори когато двама съперници разполагат с достъп до едни и същи технологии, резултатът зависи и от способността им да анализират противника, да предвидят подготовката му и да намерят начин да го поставят в непозната ситуация.

Изненадването на противника обаче става все по-трудно, отбеляза Кръстева, тъй като компютърните инструменти вече са достъпни и за играчи с по-нисък рейтинг. Възможността всеки да разполага с подробен анализ на дебютите поставя под въпрос доколко шахматът запазва пространството за творчество и нестандартни решения.

Европа има капитал, България има талант. Къде се къса връзката?

От първите партии с баща ѝ до професионалния шахмат

Ако днес изкуственият интелект може да изчислява милиони ходове, историята на самата Кръстева напомня, че зад успехите в шаха стоят и качества, които алгоритмите трудно могат да пресъздадат – любопитство, упоритост и желание да надминеш себе си. В нейния случай всичко започва не с компютърна програма или сложна стратегия, а с детското желание да победи баща си.

Още от малка Кръстева проявява интерес към занимания, изискващи концентрация и логическо мислене. Родителите ѝ си спомнят как прекарвала по три-четири часа сама, увлечена в реденето на пъзели. Именно баща ѝ я запознава с шаха и я научава как се движат фигурите. Той обаче не ѝ подарява победите, а всяка следваща загуба само засилва решимостта ѝ да го надвие. Така бъдещата гросмайсторка сама се записва на шах в училище – първата стъпка към професионалната кариера, която тогава едва ли е предполагала, че я очаква.

„Няма смисъл да играем повече“, казва 10-годишната Белослава на баща си, защото играта с него вече не представлява предизвикателство за детето. 

Светослав Иванов, bTV х българската гросмайсторка Белослава Кръстева по време на Digital Trends 2026

С времето шахът заема все по-важно място в живота на Кръстева, а участията ѝ в състезания постепенно очертават възможността за професионална кариера. Успоредно с участията си в състезания тя продължава и образованието си в Софийската математическа гимназия, което я изправя пред предизвикателството да съчетава интензивната подготовка с високите академични изисквания.

Впоследствие заминава за Съединените щати, където избира да учи бизнес и финанси в Университета на Мисури в Колумбия. Интересът ѝ към инвестициите и управлението на портфейли обаче постепенно отстъпва пред желанието да се посвети изцяло на шахмата.

Решението да прекъсне обучението си и да се върне в България не е лесно.

„Това беше една доста сериозна дилема, която доста ме измъчи отвътре. Моята голяма мечта е всъщност да стана професионален шахматист. И си казах, че цял живот ще съжалявам, ако не пробвам“, сподели тя.

Гилад Аялон, Viber: Вече си пишем с машини, но в ядрото на комуникацията остава човешката свързаност

Кръстева призна, че родителите ѝ не одобряват решението да остави висшето си образование на заден план. Въпреки това тя е убедена, че трябва да опита да реализира мечтата си, вместо да избере по-предвидим професионален път.

„Вярвам, че всеки човек е уникален и трябва да открие онова, което го отличава и го прави щастлив. Това е най-важното“, коментира шахматистката.

Тя не се отказва окончателно от университетското си образование и възнамерява да го завърши в бъдеще, но засега професионалният шахмат остава основният ѝ приоритет.

Успехи въпреки трудностите в България

Успехите на международната сцена обаче не пречат на Белослава Кръстева да говори открито за проблемите на българския шахмат. На сцената на Digital Trends 2026 тя отправи остра критика към състоянието на спорта у нас, като изрази разочарованието си от продължаващите конфликти между федерациите и липсата на подкрепа от държавата.

„Положението, откакто се занимавам с шах в България, е много зле и няма да се оправи. Имаме няколко федерации, така че аз въобще не разчитам на българската държава по никакъв начин“, заяви тя.

По думите ѝ многократните призиви за промяна не са довели до резултат, а натрупаното разочарование вече я кара да обмисля бъдещето си извън страната.

„Има смисъл да продължа може би на този етап кариерата си някъде другаде и след това да се върна“, призна гросмайсторката.

Кей Шимада: Спрете да мечтаете за космоса. Там вече се отваря пазар

Тази позиция не е продиктувана от липса на привързаност към България. Кръстева подчерта, че обича родината си и въпреки че е посетила над 40 държави, продължава да я смята за най-хубавото място. Разочарованието ѝ е насочено към условията, в които българските шахматисти трябва да се развиват, особено на фона на все по-силната международна конкуренция.

Според нея световният шахмат постепенно измества центъра си към Азия, където държавните инвестиции създават значително по-добри възможности за подготовка и професионално развитие.

„Спортът е предимно азиатски. Най-добрите конкурентки и в мъжкия шах също са от Индия, Китай, Узбекистан, Казахстан, тъй като там се инвестира изключително много. Докато в Европа не толкова“, обясни тя.