След темите за Космоса, AI агентите и кибератаките по време на форума Digital Trends 2026, Радослав Кошков върна разговора „към земята“. Съвсем буквално.

Кошков отговаря за търговската ефективност и партньорските канали в бизнеса с услуги на Schneider Electric за Европа. На сцената на Digital Trends 2026 той говори с журналиста на bTV Светослав Иванов за онази част от AI революцията, която променя фабрики, сгради, инфраструктура и центрове за данни.

„Ние помагаме този ресурс да се управлява по-ефективно“, обясни Кошков, описвайки бизнеса на Schneider Electric – от сравнително малки свързани устройства до големи индустриални системи, софтуер и услуги. Компанията присъства в над 100 държави и има около 160 000 служители.

Радослав Кошков - Services Commercial Excellence and Channel Leader for Europe, Schneider Electric х Светослав Иванов, bTV по време на Digital Trends 2026

AI консумира енергия. Но може и да спестява енергия

Един от големите парадокси около изкуствения интелект е огромната нужда от електроенергия за центровете за данни, върху които работят AI системите.

Според Кошков този натиск ще расте, но разговорът не трябва да спира до въпроса колко ток изразходва AI.

Защото същата технология вече се използва за анализ на огромни масиви от данни от машини, производствени линии, сгради и енергийни системи – и може да покаже къде ресурсите се използват неефективно.

Все повече индустриални устройства са свързани и изпращат информация за начина, по който работят. Тези данни могат да бъдат анализирани, така че предприятията да получават конкретни препоръки за оптимизация на процесите и енергийното потребление.

Това е особено важно в Европа, където високите разходи за енергия продължават да бъдат един от големите проблеми пред конкурентоспособността на индустрията.

Фабриката вече не трябва да чака машината да се счупи

Промяната обаче отива по-далеч от по-ниската сметка за електричество.

Индустрията все повече преминава от реакция към предвиждане.

Кошков очерта няколко процеса, които ускоряват тази промяна – по-сложните и свързани машини, недостигът на квалифицирани специалисти, натискът за по-висока производителност и необходимостта предприятията да издържат на все по-големи външни сътресения.

Преди една фабрика можеше да разчита на специалист, който познава почти всяка машина и знае по звук или поведение кога нещо не е наред. При съвременните производствени системи това става все по-трудно.

„Вече почти няма човек, който да познава абсолютно всичко. Това е невъзможно“, каза Кошков.

Затова и целта постепенно се променя. Инвеститорът не иска само повредата да бъде отстранена бързо. Иска да знае, че тя предстои.

Кошков сравни процеса с модерните автомобили. Преди шофьорът чува странен шум и отива в сервиза. Днес множество сензори наблюдават автомобила постоянно и предупреждават, когато даден показател започне да излиза извън нормалните граници.

Същият принцип вече работи и в индустрията. Системата следи данните от оборудването и може да сигнализира, че нещо се променя, преди да се стигне до реална авария.

Понякога предупреждението няма да означава повреда. Но цената на фалшивата тревога често е много по-ниска от цената на спряла производствена линия.

„По-добре е да предупреждаваме, че нещо не е наред, отколкото да се случи проблемът. Защото тогава имаме спиране на производството, загуба на продукция и загуби за бизнеса“, посочи Кошков.

Това е и една от най-практичните роли на AI в индустрията – не непременно да замени хората, а да вижда модели в огромни количества данни, които човек трудно би проследил в реално време.

„България все още има стратегическо предимство“

От глобалната индустрия разговорът естествено стигна до България.

На въпроса има ли страната стратегическо предимство, което все още може да използва за привличане на инвестиции, Кошков отговори директно:

„Да, имаме. Все още.“

Той не подмина проблема с непредвидимостта на средата и административната тежест. Но според него индустриалната база, натрупаният опит и наличието на местни компании и специалисти продължават да имат значение.

Като пример посочи фабриката на Schneider Electric край Пловдив, превърната в една от първите „умни фабрики“ на компанията в региона.

Тя се използва и като демонстрация пред международни делегации и потенциални инвеститори, че подобна трансформация може да бъде реализирана в България – с местни хора, местни подизпълнители и съществуваща индустриална среда.

По думите му има и компании, които са разглеждали България като възможна инвестиционна дестинация и след посещения на местни производства са вземали решение да реализират проектите си тук.

Към това Кошков добавя още един аргумент – сравнително сигурното електроснабдяване и разнообразните енергийни източници.

В период, в който геополитическата несигурност и цената на енергията могат да променят икономиката на един завод, този въпрос вече е сред първите, които големите индустриални инвеститори поставят.

Но предимството не е даденост.

България трябва не просто да чака инвестиции, а да създава условия те да достигат и до региони извън традиционните индустриални центрове, смята Кошков. Това означава инфраструктура, хора, предвидимост и среда, в която производителят може да планира дългосрочно.

Старите европейски компании са скрити AI шампиони

От технологична инвестиция към контрол върху разходите

За индустриалния бизнес стойността на AI вече се измерва в много конкретни показатели – по-малко непланирани спирания, по-добро използване на енергията, по-дълъг живот на оборудването и по-точно планиране на поддръжката.

Тук Кошков вижда една от най-практичните промени във фабриките. Данните от свързаното оборудване позволяват да се следят отклонения в работата на машините и да се идентифицират рискове още преди да се превърнат в повреда.

За производителите това означава възможност да преминат от реакция след повреда към предварително планирана поддръжка, базирана на данни – ремонтът да бъде планиран, преди машината да спре.

Бизнес ефектът е директен: по-малко загубена продукция, по-ниска цена на престоя и по-добро използване на наличния капацитет.

Същият подход се прилага и при енергията. Анализът на данните от машините и сградните системи дава възможност да се откриват неефективности и да се оптимизира потреблението, без това непременно да означава ограничаване на производството.

За компаниите обаче трансформацията не започва с подмяна на всичко наведнъж. Кошков подчертава необходимостта от приоритизиране – кои системи са критични, къде рискът от прекъсване е най-скъп и кои инвестиции могат да дадат най-бърз измерим ефект.

Така AI и автоматизацията се превръщат не просто в технологична модернизация, а в инструмент за управление на разходите, риска и производителността.

В този контекст България има възможност да бъде не само производствена база, а среда за по-висока добавена стойност – особено ако съчетае наличния индустриален капацитет с по-добра предвидимост, надеждна енергийна инфраструктура и условия за дългосрочни инвестиции.