Йотова и Гюров в сблъсък за Украйна, „Боташ“ и президентската власт

С остри реплики, взаимни обвинения и сериозни разногласия за външната политика започна единственият телевизионен дебат между действащия президент Илияна Йотова и бившия служебен премиер Андрей Гюров преди балотажа на 1 ноември. Двамата се сблъскаха по въпросите за войната в Украйна, сигурността в Черно море, договора с турската компания „Боташ“ и правомощията на държавния глава.

Дебатът по БНТ се проведе на фона на изключително близките резултати от първия тур, на който Йотова получи 34,76% от гласовете срещу 31,95% за Гюров. Разликата между двамата е едва 42 719 гласа, а избирателната активност беше 22,98%.

Именно слабият интерес към изборите стана повод за първия сблъсък. Гюров го обясни с кампанията, в която според него гражданите са били плашени с война и въображаеми врагове.

„В момента президентската институция е като едно пиано в хола – хората го заобикалят, но никой не свири на него“, заяви кандидатът, според когото държавният глава трябва да обединява учени, предприемачи и млади хора около дългосрочните проблеми на страната.

Йотова отговори, че от 2017 г. насам президентството е „едно много добре акордирано пиано“, което изпълнява мелодии, харесвани от гражданите.

Напрежението се повиши и около политическата подкрепа за кандидатите. Йотова обвини формациите зад Гюров, че са потърсили подкрепата на ДПС – Ново начало и Делян Пеевски.

„И се чудя какво им обещахте, господин Гюров?“, попита тя.

Гюров отхвърли обвинението и подчерта, че кандидатурата му е гражданска.

„Ние никога не сме търсили подкрепа от партийни централи, от партийни лидери. Това, което ние правим, е да се обръщаме към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа“, заяви той.

ЦИК насрочи балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров на 1 ноември

Черно море и войната в Украйна

Един от най-острите сблъсъци беше за националната сигурност и реакцията на България след атаките срещу търговски кораби в Черно море.

Йотова припомни, че е поставила въпроса за безопасността на корабоплаването пред Общото събрание на ООН и е свикала Консултативния съвет за национална сигурност. Тя предложи среща между шестте черноморски държави, на която да бъде обсъден мораториум върху бойните действия в региона.

Гюров оспори ефективността на тези действия и обвини президентството, че е реагирало със закъснение.

„В крайна сметка пожелание за мораториум всъщност не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана“, заяви той.

Според него България е трябвало по-рано да се включи в съюзническите инициативи за защита от дронове и ракети. Йотова отхвърли обвинението, като посочи, че правителството вече е подало необходимите документи за участие в програмата на НАТО.

Двамата се разминаха и по въпроса как може да бъде прекратена войната в Украйна.

„Мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украйна, наливането на повече възможности за все нови и по-съвършени оръжия всъщност води единствено и само до нови разрушения, до гибелта на много млади хора, на много невинни хора, на хора и от двете страни“, заяви Йотова.

Тя настоя, че Русия трябва да участва в мирния процес и че прекратяването на войната изисква конкретни предложения за споразумение, вместо ултиматуми.

Гюров посочи Русия като източник на заплахата и защити необходимостта от по-решително възпиране на агресията.

„Тогава, когато цената на нападението стане твърде висока, само тогава агресорът ще спре своите действия“, заяви той.

„Вие като сте за мир и искате да включите Русия, обадихте ли се по телефона на Путин и той вдигна ли?“, попита Гюров.

Йотова отговори, че би разговаряла с руския президент, ако разполага с необходимия мандат и подкрепата на българските институции.

„Аз никога няма да се обадя на който и да е президент, без да съгласувам с останалите институции, без да попитам гражданите на България, без да знам, че зад мен стои един голям национален консенсус. Но бих го направила, когато са изпълнени всички тези условия“, заяви тя.

Путин нарече Мъск „гений“ и разкри „тесен контакт“ за руска алтернатива на Starlink

Споразумението с Киев и цената на „Боташ“

Разговорът за Украйна прерасна в спор за десетгодишното споразумение за сигурност, подписано от Гюров и украинския президент Володимир Зеленски на 30 март, когато Гюров беше служебен министър-председател.

Йотова го обвини, че е поел дългосрочни ангажименти без съгласуване с президентството и без мандат от Народното събрание.

„Това не е отворена врата, а поети ангажименти. Поехте ангажимента да предадем на украинците реакторите от „Белене“, поехте ангажименти за производство на дронове, поехте ангажимента чрез това споразумение България да участва в Коалицията на желаещите – това е присъствие на български войници след примирие в Украйна. Категорично възразявам“, заяви тя.

Гюров отхвърли твърдението, че документът предвижда изпращането на български военнослужещи, и го определи като рамково споразумение, което създава възможности за икономическо и отбранително сътрудничество.

„Никъде в това споразумение не се предвижда български войници да отиват в Украйна, а българските компании да могат да участват във възстановяването на Украйна, след като се наложи мир“, заяви той.

Официалният текст на споразумението действително предвижда сътрудничество в отбранителното производство, работа по потенциална продажба на оборудването от АЕЦ „Белене“ и подкрепа за дейностите на Коалицията на желаещите.

В него обаче няма изрично задължение за изпращане на български военни в Украйна, а изпълнението на предвидените мерки трябва да бъде съобразено с българското законодателство.

Гюров защити документа и с икономическите възможности за българските компании, сравнявайки потенциала на следвоенното възстановяване на Украйна с ефекта от плана „Маршал“ за Западна Европа след Втората световна война.

Той използва темата, за да атакува договора с турската енергийна компания „Боташ“, сключен по време на служебното управление на Гълъб Донев, назначено от тогавашния президент Румен Радев.

„Ние всеки ден плащаме по половин милион долара заради този договор“, заяви Гюров, визирайки финансовите задължения на „Булгаргаз“.

Йотова защити необходимостта от споразумението, като обвини правителството на Кирил Петков и Асен Василев за прекъсването на доставките на руски газ през 2022 г.„Боташ“ тепърва ще бъде полезен на българската държава“, заяви тя.

Гюров възрази, че доставките са били спрени едностранно от руската компания „Газпром“, а правителството не е направило достатъчно, за да използва по-ефективно договора с Турция.

Официалните данни на Министерството на енергетиката потвърждават, че на 26 април 2022 г. „Газпром Експорт“ е уведомил „Булгаргаз“ за прекратяване на доставките от следващия ден. Решението идва след отказа на българската страна да приеме поисканата от Русия промяна в механизма за плащане.

Радев: Търсим баланс между по-високи доходи и по-нисък дефицит

Спор за президентските правомощия и властта

Дебатът продължи с въпроса за конституционните промени, които ограничиха избора на президента при назначаването на служебен министър-председател до определен кръг висши държавни длъжностни лица, известен като „домовата книга“.

Гюров защити действащия модел и заяви, че президентът не се нуждае от допълнителни правомощия.

„В определени ситуации се получава така, че един човек да има цялата власт в държавата и това води до изкривявания, които 13 години ще плащаме“, посочи той, правейки поредна препратка към договора с „Боташ“.

По негови думи конституционните промени са създали необходимия баланс между институциите. Гюров обвини и предишното ръководство на президентството, че е използвало институцията като трамплин към изпълнителната власт.

Йотова определи „домовата книга“ като „позорна“ и настоя процедурата да бъде променена, така че държавният глава да разполага с реален избор при назначаването на служебно правителство.

Тя припомни на Гюров, че самият той е получил възможността да оглави служебния кабинет именно благодарение на действащите конституционни правила. Двамата спориха и за отношенията между президентството и правителството на Румен Радев.

Гюров постави въпроса защо Йотова не е наложила вето върху първия му бюджет, а действащият президент защити решението си с аргумента, че връщането на закона в Народното събрание би блокирало допълнително държавата.

„Съвсем щяхме да блокираме държавата“, заяви тя.

Гюров настоя, че президентът трябва да бъде реална противотежест на управляващите, особено когато една политическа сила контролира парламентарното мнозинство и изпълнителната власт.

Йотова защити необходимостта от сътрудничество между институциите, като отхвърли внушенията, че отношенията ѝ с правителството поставят под въпрос независимостта на държавния глава.