Европейският съюз трябва да подготви своя „инструмент срещу принудата“, известен още като „търговска базука“, срещу Вашингтон във връзка с натиска за повишаване цените на лекарствата в ЕС, заявява заместник-министър-председателят на Белгия.

Франк Ванденбруке, който изпълнява и длъжността на министър на здравеопазването, отправя призива си в документ, публикуван в четвъртък от аналитичния център Egmont Institute в съавторство със заместник-ръководителя на кабинета Глория Гекиер, съобщава Politico.

Той също така заявява, че ЕС трябва да бъде готов да суспендира тарифните отстъпки, предоставени на Вашингтон по силата на търговското споразумение „Търнбери“, считано от август 2025 г., ако САЩ наложат допълнителни мита върху европейските стоки.

Администрацията на Белия дом оказва натиск върху европейските правителства да плащат повече за лекарства в рамките на политиката за „най-облагодетелствана нация“, като се стреми да приведе цените им в САЩ в съответствие с тези в други богати страни.

Вашингтон твърди, че американските граждани несправедливо поемат разходите за фармацевтични изследвания и разработки, докато европейците печелят от ползите.

Политиката за „най-облагодетелствана нация“, обвързва цените на лекарствата в САЩ с най-ниските цени, прилагани в група от богати държави, включително Франция, Германия и Италия. САЩ вече са сключили споразумения за ценообразуване с 26 фармацевтични компании, които са се съгласили да приравнят цените на лекарствата, доставяни за програмата „Медикейд“.

Целта е производителите на лекарства или да повишат цените в трети държави, или да понижат тези в САЩ, или и двете.

Вашингтон също така засилва натиска върху отделните държави-членки да плащат повече за лекарства. През юни започна т.нар. разследване по „Раздел 301“ относно твърденията за „постоянно недостатъчно заплащане“ от Германия за иновативни лекарства. Разследването може да доведе до допълнителни мита, надвишаващи тавана от 15%, договорен в рамките на споразумението „Търнбери“.

Сега европейските столици се обединяват, за да противодействат на натиска от САЩ.

На неофициална среща в Дъблин миналата седмица министри от Ирландия, Франция, Германия, Италия, Дания, Швеция, Нидерландия и Белгия обсъдиха създаване на общоевропейска работна група по фармацевтични въпроси, която да координира отговора.

„Ако не работим като екип, страните неизбежно ще бъдат изкушени да действат самостоятелно“, казва пред Politico френският министър на търговията Николас Форисие.

В доклада на Ванденбруке и неговия колега се твърди, че Брюксел трябва да започне разследване по ACI в отговор на политиката на Вашингтон за ценообразуването на лекарствата. Този инструмент позволява налагане на мита и ограничения върху услугите в отговор на чуждестранни заплахи за търговията, ако това бъде подкрепено от квалифицирано мнозинство от държавите-членки.

„Процедурата е доста тежка, но самото започване на разследване би имало ефект“, се твърди в статията.

Авторите също така подчертават клауза в споразумението за най-облагодетелствана нация (MFN) на Pfizer, която изисква компанията да споделя с правителството на САЩ допълнителни приходи от по-високите цени извън техния пазар. „По-високите плащания в чужбина по този начин се превръщат в източник на приходи за самото американско правителство“, пишат те.

Заместник-министър-председателят на Белгия поставя под въпрос основата на тази политика. Тъй като пазарът в САЩ е много по-доходоносен в сравнение с останалите, производителите на лекарства биха приели да се оттеглят от трети държави, стига това да означава поддържане на високи цени в САЩ.

Ванденбруке, икономист по образование, обяснява, че нетният ефект вероятно ще бъде екстремно увеличение на цените на лекарствата в Европа или изтегляне на лекарства, докато в САЩ ще се постигнат сравнително скромни намаления на цените.

Според прогноза, цитирана в доклада, цените могат да се утроят в страните, използвани като еталон, докато в САЩ биха спаднали само с 7,5% до 15%. „Последиците биха се простирали далеч отвъд бюджета за лекарства, оказвайки натиск върху солидарността, която универсалното здравно осигуряване е призвано да гарантира“, допълват авторите.