Явлението shrinkflation или т.нар. свиваща инфлация възниква, когато производителите започнат да намаляват теглото, обема или количеството на продуктите си, като същевременно запазват цените непроменени.

„Потребителите купуват същия продукт в същата опаковка, но получават по-малко за същата цена“, обяснява за Euronews Лоик де Хултс, старши сътрудник в адвокатската кантора CMS Belgium.

Тази практика не е нова, но става по-разпространена в Европа.

Още през 2019 г. френски производител на сироп намалява обема на бутилките си от 750 мл на 600 мл, като по-късно потребителската организация Foodwatch съобщава за увеличение на цената с повече от 37% на литър.

В Германия марка шоколад намалява теглото на блокчетата от 100 г на 90 г, което води до съдебно решение срещу компанията през май 2026 г. Друга марка също въвежда по-малки шоколади от 75 г през 2026 г., в сравнение с обичайния си формат от 100 г.

Покачването на цените увеличава риска от социални вълнения и може да подтикне правителствата на ключовите доставчици да наложат забрани за износ, което допълнително ще задълбочи недостига

Храните на глобалните пазари ще поскъпват поне до 2027 г. – с тях расте и социалното недоволство

Според доклад на Европейската комисия от 2025 г. 74% от потребителите са забелязали, че продуктите са по-малки, без да поевтиняват.

Причината е в нарастващите производствени разходи.

„Някои производители търсят начини да намалят опаковките и количествата, за да поддържат цените, вместо да ги повишават“, заявява Кристел Делберге, генерален директор на EuroCommerce, която представлява европейските търговци на дребно и едро.

„Повишенията на разходите се прехвърлят по цялата верига. Ако разходите за енергия, суровини, производство и преработка се увеличат, цените ще се повишат“, допълва Лина Уитакър, директор по конкурентоспособността в EuroCommerce.

Когато цените на хранителните продукти се повишават, включително на шоколада, кафето и зехтина, това оказва по-голямо влияние върху инфлацията и свързаната с нея парична политика в сравнение дори с поскъпването на енергията

Защо цената на шоколада вълнува ЕЦБ

Потребителските организации призовават за по-строги правила, а Франция и Австрия са въвели мерки, изискващи супермаркетите да обозначават продуктите с по-малък обем. ЕС обаче няма конкретен закон срещу „свиващата инфлация“, като вместо това разчита на по-общи правила срещу подвеждащи търговски практики.

Същата опаковка, по-малко продукт

Производителите разполагат с няколко начина да намалят размера на продуктите – от празно пространство в опаковките до използването на по-плътни или издигнати дъна.

Тази стратегия се възползва от психологическа „сляпа зона“: намаления от едва 5% до 7% могат да останат незабелязани. Някои компании също рекламират „нова рецепта“ или „подобрено качество“, без да обръщат внимание на промените в количеството.

Потребителите трябва да обръщат внимание на промени в нетното тегло, по-малко бройки в мултипакетите или необичайно големи опаковки сравнено със съдържанието.

Проверката на цената на килограм или литър върху етикетите на рафтовете в супермаркетите също помага при сравняването на продуктите.

Проучване на Boston Consulting Group показва, че близо две трети от европейците се опитват да намалят потреблението си. 62% от европейците са готови да сменят предпочитаната марка за по-изгодна оферта

Над половината европейци се тревожат за личните си финанси и ограничават разходите си

Трябва ли да има закони срещу „свиващата инфлация“?

Цените на храните и безалкохолните напитки в целия ЕС са се повишили с около 33% между 2021 и 2025 г. Но няма въведени правила, насочени срещу „свиващата инфлация“; законодателството изисква върху опаковките на храните да бъде посочено нетното количество, а супермаркетите да показват цените на килограм или литър.

Директивата за нелоялни търговски практики забранява само „подвеждащите практики“.

Де Хултс счита, че тези закони предлагат известна защита. „Вече съществува обща забрана на подвеждащи практики. А в Германия, например, съдът в Хамбург счете, че намаляването на обема на даден продукт и запазването на същата опаковка, без потребителят да бъде правилно информиран, представлява подвеждаща практика. Така че това е уредено от европейското законодателство“.

Все пак, клиентите може да не забележат веднага, когато познат продукт стане по-малък: „Ако става дума за нещо, което купуват всяка седмица, първият път, когато купят новия продукт, няма да забележат, освен ако наистина не четат целия етикет“.

ФАО предупреждава, че ако земеделските производители намалят използването на торове поради високите разходи, бъдещите реколти може да се свият, което ще доведе до по-ограничени запаси от зърно и скок в цените на храните през 2026 г.

Европа очаква силен удар от енергийния шок върху цените на храните – кои държави са най-уязвими

Въпросът стигна до Европейския парламент.

На 15 юли 2025 г. Комисията по вътрешния пазар и защитата на потребителите провежда публично изслушване, по време на което законодателите разглеждат как практики като „свиващата инфлация“ и динамичното ценообразуване засягат клиентите, което води до въпрос дали съществуващото законодателство за защита на потребителите е достатъчно срещу „свиващата инфлация“.

Комисията защитава действащите правила, посочвайки задължителните етикети с теглото и цените на единица като начини, чрез които потребителите могат да разпознават повишенията на цените. Законодателният орган заявява, че националните власти трябва да прилагат закона и обеща да продължи да наблюдава пазара.

Национални разпоредби

През март 2025 г. започна процедура срещу Италия, след като страната въвежда правила, задължаващи производителите да поставят предупредителни етикети върху продуктите, чието количество е намаляло.

Брюксел изтъква, че тези етикети биха могли да създадат бариери пред търговията между страните от ЕС и предлага да се поставят предупредителни надписи на рафтовете в супермаркетите.

Протестите във Франция, Италия и Испания разкриват задълбочаващите се икономически проблеми на континента, докато поскъпването на енергията заплашва да предизвика нова вълна от обществени сътресения

Високи цени, социално недоволство и политическо напрежение изправят Европа пред трудна зима

Други европейски държави имат свои собствени правила.

От юли 2024 г. френските супермаркети с площ над 400 квадратни метра трябва да предупреждават, когато продуктите намаляват обема си, но цената им на килограм или литър се увеличава. Трябва да показват старите и новите количества, заедно с увеличението на цената, в продължение на два месеца, в противен случай рискуват глоби до 15 000 евро.

Австрия въвежда подобни правила през април 2026 г., като изисква по-големите супермаркети и магазините за здраве и красота да маркират продуктите, чието количество намалява, докато цената се повишава с най-малко 3%.

Румъния също въвежда задължителни уведомления през 2024 г., докато Белгия обсъжда подобно законодателство, но все още не е приела конкретни правила.

Конкуренцията между веригите супермаркети също оказва влияние върху цените, тъй като търговците се състезават и водят преговори с доставчиците. Според данните на Евростат за 2024 г. цените на хранителните продукти във Франция са с 18% над средните за ЕС, в сравнение със 7% в Белгия.

Общите правила на ЕС биха помогнали на компаниите да разберат какво могат и какво не да правят, особено предвид факта, че все повече държави въвеждат свои изисквания. EuroCommerce обаче счита, че сегашното законодателство е достатъчно. „Добавянето на още едно ниво на регулиране не непременно ще промени нещата по отношение на потребителите, но със сигурност ще доведе до допълнителна регулаторна тежест, разходи, задължения за отчитане и несигурност за търговци на дребно“, добавя Делберге.