Норвежкият суверенен фонд може да започне да инвестира в западни компании от отбранителния сектор, след като в продължение на години достъпът му до голяма част от тях е ограничен поради държавни етични насоки.

В момента той се оценява на стойност 21,8 трилиона норвежки крони, или 2,3 трилиона долара, което го прави най-големият фонд от този вид. С участия в около 1,5% от публично търгуваните компании в света, той е един от най-големите инвеститори на пазара в световен мащаб, отбелязва CNBC.

През ноември 2025 г. беше разпореден преглед на етичните насоки, регулиращи начина, по който Norges Bank инвестира, след спорове относно изтеглянето на инвестиции от някои израелски и американски компании.

Независимата комисия „Джедрем“ е представила в четвъртък заключенията от прегледа пред норвежкото министерство на финансите. Те включват препоръка за радикална промяна в подхода на фонда към инвестициите в отбраната, като се изтъква, че „Norges Bank трябва да се подготви за ситуации, в които конфликтите ескалират до война“.

Настоящите етични правила забраняват на фонда да инвестира в компании като Airbus, BAE Systems, Boeing, BWX Technologies и Lockheed Martin, тъй като допринасят за производството на ядрени оръжия. Фондът притежава някои акции в отбранителния сектор, включително 2,3% дял в германската Rheinmetall и 1,5% дял в италианската Leonardo, допълва CNBC.

Ел-Ериан предупреждава за нов натиск върху облигациите. Норвежкият фонд за 2,3 трлн. долара дава още един сигнал

Според комисията „Джедрем“ макар критерият за ядрени оръжия да трябва да бъде запазен, „обхватът му трябва да се промени“.

„Средствата на фонда не трябва да се инвестират в компании, които произвеждат ядрени оръжия, освен ако компанията не е регистрирана в държава, притежаваща ядрено оръжие съгласно Договора за неразпространение на ядрените оръжия, която е съюзник на Норвегия“, се посочва в доклада. „Поради това няколко европейски и американски компании, които произвеждат компоненти за ядрени оръжия, могат да бъдат отново включени.“

Потенциалните инвестиции трябва да включват компании, произвеждащи оръжия, от които Норвегия се нуждае за собствената си отбрана, и се предлага да се премахне изискването производителите да бъдат оценявани по отношение на това дали продуктите им се използват от държави в съответствие с международното хуманитарно право.

Комисията отбелязва, че на фона на нарастващата геополитическа нестабилност, войните в Близкия изток и Украйна, и опасенията за енергийна сигурност, капиталът и влиянието на фонда означават, че е „подходящо време да се преоцени етичната рамка“. „Размерът и обхватът на фонда осигуряват по-добър достъп до ръководството и управителните съвети на компаниите, отколкото фондът имаше през 2003 г.“, се посочва в доклада. „В период на по-напрегната политическа обстановка в чужбина това предоставя възможности, от които ръководството трябва да се възползва.“

„Либералният, основан на правила международен ред е в упадък. Икономическите политики все по-често се използват като инструменти на външната политика. Сътрудничеството между държавите в последните години става по-транзакционно и ориентирано към преговори.“

Комисията предупреждава, че в тази обстановка други правителства могат „по-лесно да възприемат изключенията, мотивирани от етични съображения, като политика на норвежкото правителство“.

Светът навлиза в ера на по-високи лихви. Ето кой ще плати цената

Норвежкият фонд е създаден през 90-те години с цел инвестиране на приходите от нефтената и газовата промишленост на страната. Макар че министерството на финансите и централната банка участват в управлението на фонда, инвестиционните решения се вземат от Norges Bank Investment Management (NBIM), като препоръките за изключване традиционно се внасят от независимия му Етичен съвет.

„Имаше реакции и заплахи за ответни мерки“, заявяват от комисията в доклада си в четвъртък и предупреждават, че „Ответните мерки могат да засегнат фонда и норвежките интереси.“

Остра реакция от страна на САЩ

През септември миналата година Държавният департамент на САЩ заяви пред CNBC, че е „силно обезпокоен“ от решението на NBIM да се оттегли от позициите си в американския производител Caterpillar и пет израелски банки, като обвини фонда, че е основал решението си на „нелегитимни твърдения“.

При изтеглянето на инвестициите си NBIM посочи „неприемлив риск“, че компаниите допринасят за нарушения на правата в палестинските територии. Норвежкият министър на финансите Йенс Столтенберг, бивш генерален секретар на НАТО, заяви тогава, че това „не е политическо решение“.

Бившият шеф на НАТО Столтенберг е назначен за финансов министър на Норвегия

Според комисията рискът от по-нататъшна негативна реакция към инвестиционните решения на NBIM също нараства, тъй като публичните финанси в много страни са подложени на все по-голям натиск. „Високият държавен дълг може да застраши икономическата стабилност, но може и стимулира лихвите и дивиденти на чуждестранни инвеститори да се разглеждат като източник на приходи за дадена държава“, предупреждава докладът.

Членовете на комисията стигат до заключението, че макар насоките, на които се основава етичната рамка на фонда, все още да се ползват с широка подкрепа, те са подложени на натиск на фона на политическата обстановка.

Комитетът „Джедрем“ препоръчва Съветът по етика да продължи да функционира, но да не предоставя съвети на NBIM за предприемането на мерки по етични въпроси. Вместо това той трябва да се ограничи до предоставянето на анализи за нарушенията на етичните насоки от страна на компаниите.

В резултат на препоръките в доклада няма да бъдат незабавно включени или изключени нови компании от портфейла на фонда, но те проправят пътя за инвестиции в американски и европейски компании от отбранителния сектор, които са забранени от етичните правила на фонда.

Норвегия ще проведе обществено обсъждане относно препоръките, като централната банка трябва да представи своя отговор през януари. Министерството на финансите ще предложи нова етична рамка през пролетта, а парламентът ще гласува промените в средата на 2027 г.

AI като алтернатива на ядрените споразумения. Трябва ли това да ни притеснява?

Дотогава настоящите етични насоки и рамката за изключване на фонда остават непроменени.

„Ще проучим доклада внимателно. След това ще проведем задълбочени дискусии в Съвета и ще представим отговора си по време на предстоящата обществена консултация“, заявява Свейн Ричард Брандцег, председател на Етичния съвет на суверенния фонд.

До ноември 2025 г. Изпълнителният съвет на Norges Bank вземаше решения дали дадени компании да бъдат изключени от инвестиционния портфейл да или да бъдат включени в списък за наблюдение. Тези решения се основаваха на становища на Съвета по етика – независим орган, назначен от Министерството на финансите.

В очакване на прегледа от Комитета „Джедрем“ обаче бяха въведени временни насоки, съгласно които Norges Bank вече не може да взема тези решения. Временните насоки предвиждаха, че управителният съвет може да отмени предишни решения за изключване на дадено дружество или за включването му в списъка за наблюдение.

Междувременно Съветът по етика беше лишен от правомощието си да препоръчва наблюдение или изключване, поне до приключването на прегледа на етичната рамка.

Временните насоки ще останат в сила до парламентарното гласуване през 2027 г., допълва CNBC.

Lockheed Martin и Rheinmetall ще произвеждат съвместно ракети ATACMS в Германия

Инвеститорското внимание е приковано

Докладът предизвика остра реакция от страна на някои правозащитни организации, които изтъкват, че решенията в Норвегия, биха могли да окажат влияние върху международните инвестиционни тенденции.

Според Джон Пийдър Ейджиниъс, генерален секретар на Amnesty International – Норвегия, предложенията „рискуват да отслабят отчетността и почтеността и да подкопаят ключови механизми за защита на правата на човека“. „Когато най-големият суверенен фонд в света променя стандартите си, последствията не спират на границите на Норвегия. Другите инвеститори обръщат внимание, както и компаниите“, предупреждава той.

Грете Херлофсон, генерален секретар на Норвежкия Червен кръст, смята, че инвестирането в производители на ядрени оръжия би било „напълно неразбираемо от етична и хуманитарна гледна точка“. „Отварянето на инвестиции в ядрени оръжия би било опасна промяна на курса, която отслабва международното осъждане на тези оръжия и засилва възприятието, че те са приемливи. Това увеличава риска от тяхното използване“, допълва експертът.