Сингапур заплашва да предприеме съдебни действия срещу компании, свързани с мащабните горски пожари в съседна Индонезия. Гъстият дим се разпространява в голяма част от Югоизточна Азия, засяга милиони хора и засилва напрежението между държавите в региона.

Пожарите са сред най-тежките в Индонезия за последното десетилетие. Заради необичайно сухото време димът достига Сингапур, Малайзия, Бруней и Източен Тимор, а замърсяването се усеща дори във Филипините и Виетнам. В някои райони училищата са затворени, случаите на респираторни заболявания се увеличават, а замърсяването на въздуха достига опасни за здравето нива.

Премиерът на Сингапур Лорънс Уонг заявява, че правителството раздава предпазни маски на уязвимите групи от населението и работи с останалите държави за справяне със замърсяването.

„Същевременно проверяваме кои компании може да носят отговорност за пожарите“, посочва той в публикация във Facebook в четвъртък, като допълва, че се обсъждат и възможности за съвместни действия с други държави.

Въпреки че Сингапур няма собствени горски масиви или плантации, в града държава са регистрирани няколко компании, които притежават концесии за земеделски терени в Индонезия, съобщава The Guardian. Това повдига въпроса за отговорността на бизнеса за дейности, които причиняват замърсяване извън националните граници.

Жители на Сингапур и Малайзия споделят в социалните мрежи снимки на градовете си, потънали в гъст смог, който на места скрива дори високите сгради. Недоволството от повтарящата се всяка година криза продължава да расте.

„Година след година димът се завръща. Той вреди на здравето ни, затваря училища, нанася щети на бизнеса и ни струва милиарди“, пише малайзийският обществен активист и бивш политик Лий Лам Тай в отворено писмо тази седмица. Той настоява за реално прилагане на законите вместо за поредните дипломатически обещания.

„Отговорните трябва да бъдат назовани, разследвани и наказани. Чистият въздух не е услуга. Той е основно право“, допълва активистът.

Защо пожарите в Индонезия засягат целия регион?

Горските пожари са ежегоден проблем за Индонезия, особено през сухия сезон. Тази година обаче ситуацията е значително по-тежка заради продължителното засушаване и практиките за разчистване на земеделски площи чрез изгаряне на растителност.

Методът се използва и при подготовката на терени за плантации с маслодайни палми. Индонезия е най-големият производител на палмово масло в света, а секторът има съществено значение за икономиката на страната.

Пожарите в горите и торфищата отделят огромни количества дим, който се пренася от ветровете отвъд границите на Индонезия. Така местната екологична криза се превръща в заплаха за общественото здраве и икономическата дейност в целия регион.

Засегнатите държави предлагат помощ на Джакарта, но индонезийските власти първоначално не приемат предложенията.

В началото на седмицата представител на правителството заявява, че страната все още е способна сама да се справи с пожарите. До края на седмицата обаче позицията се променя и Индонезия обявява готовност да приеме международна помощ.

Дипломатическата ситуация остава деликатна за Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), чиито отношения традиционно се основават на принципите на ненамеса във вътрешните работи и решаване на споровете чрез диалог.

Следващата среща на външните министри от региона е планирана за ноември във Филипините, но нарастващото недоволство поставя под съмнение дали държавите могат да изчакат дотогава.

Напрежението се засилва и след изказване на ръководителя на индонезийската правителствена комуникационна агенция Сяхганда Наинголан, който отговаря на критиките в социалните мрежи.

„Ние не изпращаме само дим. Кислородът в Сингапур и Малайзия идва от нашите гори“, заявява той.

По-рано през октомври малайзийският премиер Анвар Ибрахим също отправя необичайно остра критика към Джакарта. Той съобщава, че е разговарял с индонезийския президент Прабово Субианто, който се е ангажирал да предприеме необходимите мерки.

Според Ибрахим обещанията трябва да бъдат последвани от незабавни и ефективни действия за отстраняване на основните причини за замърсяването.

Близо 280 000 души с респираторни инфекции

Най-тежките последици от пожарите се усещат в самата Индонезия. По данни на здравното министерство близо 280 000 души са засегнати от респираторни инфекции, свързани с пожарите, като над 60 000 от тях са деца под петгодишна възраст.

На места небето придобива тъмнооранжев оттенък, а гъстият дим значително ограничава видимостта. В социалните мрежи се разпространяват кадри на дете с предпазна маска, което призовава властите за помощ, държейки плакат с надпис „Спасете малките ни бели дробове“.

Позовавайки се на информация на Jakarta Post, The Guardian съобщава, че студенти организират протести в Калимантан и Суматра с искания за по-ефективни действия и търсене на отговорност от институциите.

Правителството е изпратило пожарникари и е обявило мерки срещу умишленото подпалване на растителност. В петък индонезийското министерство на горите съобщава за четирима пожарникари, загинали при гасене на пожар в национален парк на остров Ява.

Междувременно се засилва натискът върху властите да обявят национално бедствено положение. Първоначално за това настояват неправителствени организации, а впоследствие към призивите се присъединяват политици и представители на съседни държави.

Подобна мярка би позволила отпускането на допълнителни средства и би улеснила покриването на медицинските разходи на хиляди засегнати хора.

Компаниите също са под натиск

Освен овладяването на пожарите все по-голямо внимание се насочва към предприятията, чиято дейност може да е свързана с възникването и разпространението им.

През последните години опитите за съдебно преследване на компании, обвинявани за трансгранично замърсяване, многократно се сблъскват с правни и дипломатически пречки.

Ситуацията е особено сложна за Сингапур и Малайзия, тъй като и в двете държави са базирани компании, които извършват дейност в Индонезия.

В доклад, публикуван този месец, Greenpeace посочва предприятия, регистрирани в Сингапур и Малайзия, за които организацията твърди, че имат връзка с опожарени терени на индонезийска територия.

Това засилва призивите за действия не само срещу непосредствените извършители на палежи, но и срещу компаниите, които могат да носят отговорност за използването на подобни практики.

Мишел Дионисиус от Amnesty International Indonesia обяснява пред The Guardian, че правозащитните организации и гражданските движения настояват все по-активно за обявяване на национално бедствено положение.

„Това продължава от месеци и засяга милиони хора, включително извън страната“, посочва тя.

Според Дионисиус властите продължават да подценяват мащаба на кризата и да поддържат позицията, че ситуацията е под контрол.

„Мисля, че има нежелание да се признае сериозността на проблема, както и убеждение, че той е овладян. Но предвид мащаба на кризата и всички засегнати хора изглежда доста наивно да се продължава с подобна позиция“, предупреждава тя.