В първата си изява като нов прессекретар на президента на САЩ Доналд Тръмп Кейти Закария успява да привлече вниманието не само на препълнената зала с журналисти, но и на цялата общественост, очакваща да научава всички актуални новини от Белия дом именно чрез нея.

На брифинга във вторник следобед европейско време, тя излиза пред медиите и поглежда за кратко с широка усмивка към морето от лица, някои от които изразяващи недоверие, а други приятелско отношение.

След секунди блондинката започва прякото си предаване като официален глас на най-влиятелния човек в света. 14 минути по-късно и само три въпроса от журналисти, всичко приключва. Едно е ясно: Бившата коментаторка на Newsmax връща кратката форма в брифингите.

Така предава събитието от Белия дом журналистът от AP Тед Антъни, автор на публикации за американската култура и международни отношения, работещ за медията от 1992 г. и отразявал събития в над 30 държави.

При дебюта си във вторник новият прессекретар гледа надолу и често чете директно от сценарий. Прави пауза и се усмихва на думите „Министерство на войната“. След това се запъва на въпрос за миналото си и обърква думите „съпруг“ и „президент“. Малкото въпроси, на които отговоря, не са конфронтационни и са зададени от медии, благосклонни към Тръмп, продължава критиката си AP.

Накратко: Не оставя запомнящо се впечатление – или поне, не такова, каквото вероятно е искала.

Уволнения на водещи, свалени предавания, отнемане на лицензи и съдебни дела са само част от арсенала на Тръмп срещу новинарския бизнес. Който засега остава примирен с новата реалност

Президентска бухалка срещу свободата на словото: Имат ли печеливш ход медиите в САЩ

Да си прессекретар на Тръмп не е лесна работа при никакви обстоятелства.

Президентът най-често сам си е говорител. А неговата враждебност към медиите създаде ново ниво на напрежение. Така още от първия си ден в Белия дом Закария разбира, че тя ще бъде под постоянно наблюдение. Някои – включително онези, които са били на нейно място, не смятат, че всичко ще протича гладко.

В бурни времена и национална медийна суматоха, невъобразима само преди няколко десетилетия в САЩ, какъв е правилният начин да се подходи към такава работа?

Как да говориш ефективно, когато шефът ти говори толкова често от свое име, че доминира новинарския цикъл по няколко пъти на ден – а понякога и късно през нощта, с провокативни, неочаквани и буквално подпалващи онлайн пространството коментари?

На първо място, осъзнаваш за кого работиш: не за аудиторията си от милиони, а за един-единствен човек, както и абсолютната необходимост от неговото одобрение.

„Имам възможност да правя това, с което се занимавах извън администрацията, а именно да се надявам да засиля, умножа и разширя невероятната програма на президента Тръмп за американския народ“, казва Закария, без никъде не споменава задачата за разпространяване на точна информация сред американците, отбелязва AP.

Цялата човешка комуникация е изящно ситуативна: точният ѝ смисъл винаги зависи от това кой говори, на кого и с каква цел, пише историкът Фара Дабойвала в есе за Financial Times

Исторически прочит на свободата на словото - от върховен идеал до отровна политика

Ролята на прессекретар

Близо век след като журналистът Джордж Е. Ейкърсън прави дебют на длъжността прессекретар на Хърбърт Хувър през 1929 г., тази длъжност служи за много цели: предавател на информация, усилвател на политиката, съперник на журналистите, защитник на президентската репутация и, понякога, властелин на замъгляването.

При Тръмп и досегашната му прессекретарка от втория му мандат Каролайн Левит, която подаде оставка през август, тази длъжност се състоеше предимно в това да действа като непоклатимо препятствие срещу неустоима, а в очите на Тръмп понякога и предателска сила.

Тя опознава добре тази среда през 17-месечния си мандат. Заема усмихната, но борбена позиция срещу пресата, която все по-често попада под критиките на Тръмп за отразяването на събитията, и е посочена в поне един съдебен иск относно достъпа на медиите до Белия дом. Противопоставя се на това, което смята за медийна пристрастност. „Какъв глупав въпрос“, контрира репортер по време на брифинг миналата година.

Най-младият говорител в историята на Белия дом се задържа на поста по-дълго от всички свои предшественици с изключение на един

Доналд Тръмп губи любимата си говорителка: Каролайн Левит напуска Белия дом

Самият Тръмп, извън Белия дом малко след брифинга, похвали дебюта на Кейти Закария като „отличен“. В този момент тя стоеше зад него.

Други ранни коментари са по-критични.

MS NOW цитира анонимен служител от Белия дом, който коментира така представянето ѝ: „Тя трябва бързо да се подобри значително, иначе ще счупи рекорда на Скарамучи.“ Антъни Скарамучи, един от първите директори по комуникациите в Белия дом в първия мандат на Тръмп, издържа само 11 дни през 2017 г. Във вторник следобед той написа в X: „Надявам се да се справи.“

Бившата прессекретарка на Джо Байдън, Джен Псайки, която сега води предаване по MS NOW, написа също в X: „Е, тази пресконференция беше на практика нещо като скеч от SNL… само че не съвсем.“

Администрацията на Тръмп засилва натиска си върху журналисти и телевизии – с конкретни заплахи за отнемане на лицензи

Белият дом към медиите: Разкажете историята на войната така, както ние я виждаме

Щедри похвали за Тръмп, скромни отговори на въпроси

Макар изявата на Кейти Закария, и, разбира се, това е същността на всеки брифинг, да е изглеждала не съвсем равномерна, тя е и лишена от съдържание, с изключение на новината, че Белият дом е поискал от американската посланичка в Гърция Кимбърли Гилфойл да подаде оставка, което тя веднага и направи, допълва AP.

Подобно на Левит преди нея, Закария посвещава голяма част от встъпителния си монолог на похвали към Тръмп и на обзор в стил „до момента“ на приоритетите и постиженията му през втория му мандат. Сред акцентите са „процъфтяващата икономика“, „историческият бум в производството на енергия“ и „отличните отношения с Венецуела“.

Тя също така използва суперлативи от типа: „Президентът Тръмп работи за осигуряването на сигурността на Западното полукълбо за векове напред.

Най-предсказуемото нещо при Тръмп е неговата непредсказуемост: Той променя мнението си. Той си противоречи. Той е непоследователен. Дали обаче това са определени черти от характера му или целенасочена стратегия?

„Madman Theory“: Играта, с която Тръмп опитва да промени световната политика

Когато обаче идва време за въпроси, тя става сдържана. Дава думата на трима журналисти, а след това отговаря на още един, докато се готви да си тръгне.

Трите медии, на които е дадена думата на брифинга, са Breitbart, Fox News и Daily Mail, всички в различна степен благосклонни към Тръмп през двата му мандата. Новият прессекретар допълва, че ще продължи политиката на Левит за привличане на „нови медии“ – което често означава медии, по-симпатизиращи на Тръмп. „Обичаме новите медии и искаме да ги приемем“, казва тя.

На този фон в момента три големи медии – CNN, MS NOW и Politico се борят да си възвърнат достъпа си до Белия дом, след като Тръмп ги изгони миналия месец, заявявайки, че не харесва отразяването им и наричайки го „фалшиви новини“.

ABC, CBS, CNN, NBC и Fox News са разследвани от Министерството на правосъдието. Те преустановиха отразяването на събитията в Белия дом след отнемането на журналистически акредитации през септември

Разследват водещите телевизии в САЩ заради бойкота в отразяването на Тръмп

Как ще се справи Закария в следващите дни и седмици, а може би месеци? Това, както и много други неща, зависи само от един човек: Доналд Тръмп.

Покойният американски сенатор Хауърд Бейкър има една известна фраза: когато ти задават трудни въпроси, трябва да се справиш по следния начин – ако не ти харесва въпроса, отговори на друг“. Във вторник, половин век по-късно, Кейти Закария намира друг начин – избира трима питащи, които не предизвикват конфликти, след това се обръща към шефа си и просто казва: „Край“, завършва AP.