Големите бели акули се появяват все по-често в атлантическите води на Канада. През последното десетилетие наблюденията край Нова Скотия и други източни провинции нарастват. Учените анализират дали това се дължи на възстановяване на популациите, увеличени хранителни ресурси, затопляне на океана или комбинация от тези фактори.

Сред най-впечатляващите посетители е почти 4,2-метровият мъжки екземпляр Контендър. След престой край Флорида акулата мигрира на север към канадските води. Сателитното проследяване показва, че придвижването между Флорида, североизточните щати и Атлантическа Канада е част от естествения жизнен цикъл на тези животни. OCEARCH проследява над 100 маркирани големи бели акули в западния Северен Атлантик, включително Контендър. Промяната е в честотата на наблюденията на север и продължителността на престоя им там.

Повече храна води до повече акули

Една от основните причини е наличието на повече храна край Нова Скотия. Големите бели акули предпочитат богати морски екосистеми, а тюлените са сред основната им плячка. Популациите им по атлантическото крайбрежие на Северна Америка се възстановяват през последните десетилетия, което създава по-добри условия и за големите хищници.

„Нова Скотия предлага доста възможности за хранене. Това е сравнително здрава морска екосистема с големи животни, които акулите могат да ловуват – включително тюлени и риба тон“, обяснява пред BBC морският биолог Нийл Хамершлаг.

Температурата на водата също вероятно оказва влияние. Големите бели акули са сред малкото видове, които могат да поддържат части от тялото си по-топли от околната вода. Това им позволява да бъдат активни и в по-студени райони.

Гренландските акули, които може да са съвременници на Шекспир

В същото време водите край Нова Скотия се затоплят. Канадски климатични данни от последните години често отчитат температури над дългосрочните норми за атлантическото крайбрежие на провинцията. Тези промени влияят върху разпространението на рибите, а оттам и на по-големите хищници. В резултат хранителната верига постепенно се измества на север.

Когато инструкторът по гмуркане и преподавател по морски науки Алана Канаран се премества в Нова Скотия през 2010 г., срещите с големи бели акули са изключително редки. Десет години по-късно ситуацията е различна.

„Има дни, когато си във водата и просто усещаш, че има акули наоколо“, споделя тя пред BBC. Някои от колегите ѝ вече са имали директни срещи с тези животни. При едно гмуркане край залива Сейнт Маргаретс жена забелязва голяма бяла акула, която преминава непосредствено над нея и партньора ѝ.

Двамата остават близо до морското дъно и постепенно се придвижват към брега. Подобни случаи зачестяват, но има и друга причина: повече хора наблюдават водата.

Населението на Нова Скотия надхвърля един милион души, а гмуркането, лодките и другите морски активности се увеличават. Според Канаран в началото на десетилетието редовните водолази са били десетки, докато сега са стотици. Повече хора във водата означава и повече регистрирани срещи.

Нова програма превръща туристите в изследователи със специална мисия за спасяване на океана

Хамершлаг също отчита ръст в наблюденията, но е предпазлив относно заключението, че самата популация на акулите непременно се увеличава със същото темпо. Според него е възможно отделни животни просто да посещават Атлантическа Канада по-често отпреди.

Акулите имат способност да запомнят места и източници на храна. „Те изследват района, откриват възможностите, запомнят ги и се връщат“, обяснява Хамершлаг.

При наблюденията му през един сезон екипът идентифицира 120 различни големи бели акули в рамките на 55 дни. Повечето обаче не остават задълго. Около 80% са наблюдавани само веднъж, което предполага, че голяма част от тях просто преминават през района.

Повече акули означава и повече срещи с хора

Засиленото присъствие има и друга страна. На 16 септември 2026 г. водолаз беше нападнат от голяма бяла акула край остров Бонавентюр, близо до Персе на полуостров Гаспе в Квебек. Мъжът беше откаран в болница, но животът му не беше в опасност. Инцидентът накара местния център Plongée Percé да прекрати гмурканията до края на сезона.

По-късно Обсерваторията за акули в Сейнт Лорънс определи случая като първото потвърдено нападение на голяма бяла акула срещу водолаз в канадски води. Месец по-рано в същия район друг екземпляр влиза във физически контакт с плавниците на водолаз, без да го нарани. Подобни случаи остават изключително редки. Канадският регистър на нападенията от акули съдържа едва 15 потвърдени инцидента за период от повече от три века към септември 2026 г.

Големите бели акули не преследват хората като естествен източник на храна. Проблемът е, че при определени условия силуетът на човек във водата може да наподобява този на тюлен, особено при лоша видимост.

„Беше като битка с динозавър“: Оцеляла след нападение на акула в Сидни разказва за удара, спасил живота ѝ

Акулите са и изключително любопитни животни. Шумът, движението и вибрациите от плувци, сърфисти или водолази могат да ги привлекат да проверят какво се случва. В повечето случаи животното остава на дистанция и наблюдава.

Затова Канаран вече включва инструкции за срещи с акули в обученията си по гмуркане. Тя подчертава, че вероятността от нападение остава изключително малка, но признава, че с увеличаването на срещите рискът логично също нараства.

По-честата поява на големи бели акули не означава непременно, че те са „нашественици“ в района. Видът исторически присъства край източните брегове на Канада. По-скоро възстановяването на морските екосистеми, промените в разпространението на плячката и затоплянето на океана правят региона все по-привлекателен.

Научни изследвания показват, че разпределението и миграцията на големите бели акули зависят основно от температурата на водата и се променят при климатични аномалии и дългосрочно затопляне. Това поставя пред крайбрежните общности нов въпрос: не как да премахнат акулите, а как да се научат да споделят морето с тях.

Хамершлаг препоръчва да се избягват райони с висока концентрация на тюлени, особено при лоша видимост във водата. Тогава за акулите е по-трудно да различават естествената си плячка от хората.

Канаран също е по-внимателна, но не възнамерява да спира да се гмурка. За нея появата на акулите е по-скоро връщане към реалност, позната на местните общности още преди съвременния туризъм.

„Става въпрос отново да се научим как да живеем с тях. Правили сме го преди и съм убедена, че можем да го направим отново“, казва тя пред BBC.