В изследователската лаборатория на колумбийската компания Finearom върху дълга маса са подредени 20 вида плодове, а около тях са разпръснати семена, листа, кори и стъбла. Десетина специалисти внимателно изучават всеки от тях, опитвайки се да разберат какво точно определя характерния му аромат.

Как ухае месестата част на сапоте? Какво е общото между ароматите на манго и гуанабана? И възможно ли е тези миризми да бъдат пресъздадени толкова точно, че да намерят място в парфюми, козметика и други продукти?

За да открият отговорите, изследователите прекарват месеци в експерименти с химични съединения, като изпробват различни комбинации от над 2000 синтетични суровини. Постепенно успяват да разработят формули, които възпроизвеждат отличителните аромати на отделните плодове.

Резултатът е колекция от 20 плодови аромата, които скоро ще се предлагат под различни форми в голяма колумбийска верига супермаркети.

Finearom е сред компаниите, които започват да откриват бизнес възможности в едно от най-големите природни богатства на Колумбия. Местното биоразнообразие все по-често привлича вниманието на козметични производители, ресторантьори и туристически предприемачи, пише El País.

2500 вида плодове, но едва 5% достигат до пазара

В Колумбия се срещат около 2500 вида плодове, но според оценки едва 5% от тях се предлагат на пазара.

Само в Амазония растат над 400 вида диви плодове. Прохладният климат на Андите благоприятства отглеждането на луло, куруба и дървовидни домати, докато горещината и високата влажност в района на Чоко създават подходящи условия за асаи, борохо и чонтадуро, плод на прасковената палма.

Разнообразието е толкова голямо, че човек би могъл да опитва различен плод всеки ден в продължение на почти седем години, без да повтори нито един.

Парадоксът е, че голяма част от тези вкусове остават непознати дори за самите колумбийци.

Джан Паоло Дагер, инженер по околна среда, известен като „гуруто на плодовете“, се опитва да промени това. От години той обикаля местни ферми, среща се с производители и опитва редки плодове, за които разказва в социалните мрежи.

Досега е опитал над 400 вида, но признава, че някои вкусове са толкова необичайни, че трудно намира думи, с които да ги опише.

„Французите могат да открият хиляди нюанси във виното, а ние дори не знаем какъв е вкусът на собствените ни плодове. Не можем да ги опишем“, отбелязва той пред El País.

Според Дагер страната далеч не използва пълноценно потенциала на природните си ресурси. Сред пречките той посочва незаконните пазари, сложната логистика и недостатъчните усилия за насърчаване на местното потребление.

Една от идеите му е плодовете, отглеждани в различните региони, да присъстват по-често в училищното хранене. Така децата ще могат да опознават продукти, които понякога растат буквално на метри от училищата им.

Колумбия например разполага с около 170 ядливи разновидности на плодовете от рода пасифлора, към който принадлежи и маракуята. В страната се срещат още десетки разновидности на други тропически растения, които рядко достигат до големите търговски вериги.

За Дагер това са не просто непознати вкусове, а хиляди потенциални съставки за развитието на местната биоикономика.

От плодови аромати до козметика и слънцезащита

Finearom не е единствената колумбийска компания, която търси нови приложения на местните плодове.

Лабораторията Phitother разработва натурални екстракти за козметичната индустрия, като използва растения, които доскоро са били слабо познати извън районите, където се отглеждат.

Сред продуктите ѝ е екстракт от чонтадуро, плод на прасковената палма, богат на омега-3 и омега-6 мастни киселини, витамин Е и полифеноли.

Според техническия директор на компанията Лус Елена Нунес тези вещества имат антиоксидантни свойства и показват потенциал за приложение в слънцезащитни продукти.

Phitother експериментира и с други добре познати, но невинаги използвани по този начин съставки. Авокадото намира приложение в продукти за коса, андските къпини се изследват заради антиоксидантните им свойства, а гуанабаната се използва в разработки за грижа за кожата.

За производителите това открива възможност да продават не само пресни плодове, но и суровини за козметични продукти с по-висока добавена стойност.

Кулинарно съкровище

Докато лабораториите търсят нови аромати и активни съставки, колумбийските готвачи експериментират с вкусовете.

Все повече ресторанти включват местни плодове в менюто си, като ги съчетават със съвременни кулинарни техники и продукти, които традиционно не се свързват с тях.

В Selva Nevada посетителите могат да опитат сладоледи с амазонски плодове, а в заведението на шеф Рей Гереро се предлагат сокове от луло, борохо и асаи.

Други ресторанти сервират риба със сос от каму-каму, печен амазонски ананас или хляб с плодове от различни части на страната.

В отличения ресторант Afluente в Богота всеки специалитет включва различен плод. Едно от характерните ястия на шеф-готвача Джеферсън Гарсия е патица с папая, създадено като своеобразна почит към колумбийското биоразнообразие.

„Имаме второто най-голямо разнообразие от плодове в света. Това е истинско съкровище“, коментира Гарсия пред El País.

За готвачите необичайните съставки са възможност да предложат на посетителите вкусове, които трудно могат да открият другаде. За местните производители пък интересът на ресторантите означава още един пазар за продукцията им.

Туристите откриват плодове, които местните жители почти не познават

На оживения пазар Paloquemao в Богота млад екскурзовод с оранжева шапка преминава между сергиите, следван от група туристи. Поздравява продавачите по име, а те вече знаят какво търси.

Получава девет различни плода, разрязва ги един по един и предлага на посетителите да отгатнат какво се крие под кората им.

Ще бъдат ли сладки или кисели? Имат ли семки? На какво прилича вътрешността им?

Най-голямо любопитство предизвиква мангостанът, известен като „кралицата на плодовете“. Под дебелата му лилава кора се крие бяла месеста част, която наподобява скилидки чесън.

За посетителите подобни обиколки са възможност да опитат вкусове, които рядко се срещат в родните им страни. Един от туристите избира за свой фаворит физалиса, а друг се колебае между куруба и местен вид смокиня.

Туровете с дегустации стават все по-популярни на пазарите в колумбийската столица. Някои посетители разглеждат La Perseverancia самостоятелно, докато други предпочитат организирани обиколки на La Candelaria.

Интересът на чужденците понякога изненадва дори хората, които ежедневно продават тези плодове.

Млад търговец от северната част на Богота признава, че самият той е започнал да опознава по-добре местната продукция едва след като забелязал любопитството на туристите.

„Забавно е, че и аз научавам за нашите плодове, защото виждам колко ги харесват туристите. А би трябвало да е обратното“, споделя той.

В страна с приблизително 2500 вида плодове дори опознаването на собствената природа се оказва предизвикателство. А за компаниите, ресторантьорите и туристическите предприемачи, които вече експериментират с това богатство, то предлага възможности далеч отвъд щандовете за пресни плодове.