Фосили за 50 млн. долара: Надпреварата на богатите за праисторически съкровища

Преди няколко години аржентинският палеонтолог Федерико Агнолин попада в компанията на колекционер на фосили от динозаври. Това е особена категория хора – не задължително учени, но обладани от страстта да събират останки от праисторически времена.

По правило са богаташи, иначе не биха могли да си позволят подобно хоби. Но са лишени от желанието да разглеждат находките по начина, по който го правят учените.

Въпросният човек бърка в едно чекмедже, вади оттам рядък фосил и се обръща към Агнолин с думите:

„Виж, с това мога да разреша загадката за произхода на отровните змии.“

А после затваря чекмеджето и фосилът потъва в мрак. Иначе казано – явно загадката няма да бъде разгадана.

„Беше нещо като малка сляпа отровница – същество, което никога не е било описвано от науката. Това е много сложен казус, но не мога да разкривам повече подробности“, казва ученият пред El País.

Останки от нови видове динозаври изникват в Африка, а според учените това е едва началото

Но и този оскъден разказ казва много. Има хора, които държат скрити находки, благодарение на които науката би напреднала много. Но тези фосили вероятно ще останат в тайна още дълго време. Междувременно колекционерите ще се увеличават, защото това е нова мода сред богатите.

Наскоро The Guardian разкри, че една от най-впечатляващите колекции от фосили в Обединеното кралство е била продадена на музей в Абу Даби. Британските експерти определиха това като невъзвратима загуба.

Това не е изненада предвид факта, че във Великобритания са свикнали ценни колекции да идват при тях, а не да си отиват. Твърди се, че 318-те екземпляра, събрани от частен колекционер, са били продадени за осемцифрена сума.

Публичните търгове за фосили, като тези, които Sotheby’s организира, стават все по-чести и по-печеливши.

Цените са скочили от над 8 млн. долара, платени за тиранозавъра рекс „Сю“ през 1997 г., до над 50 млн. долара, похарчени тази година за „Гъс“ – друг екземпляр от същия вид, при наддаване, продължило едва 10 минути.

Холивудски актьори като Леонардо ди Каприо, Ръсел Кроу и Никълъс Кейдж също си купиха фосили от динозаври. Кейдж бе принуден да върне череп от тарбозавър, за който е платил 276 000 долара, след като се оказа, че е бил незаконно изнесен от Монголия.

Манията по фосилите може да доведе до съмнителни придобивки, дори когато първоначално всичко изглежда законно.

Как един забравен фосил разкри първата следа от динозаври в Антарктида

„Един фосил е безценен, защото е уникален предмет, създаден от природата. Неговата стойност е изключително научна. Има колекционери – хора с много пари, които не знаят какво да ги правят и се отдават на събиране на фосили. Не можем да позволим човечеството да бъде лишавано от знание само защото някой харесва даден екземпляр и го иска на перваза на прозореца си. А това се случва много често“, казва Агнолин.

Той допълва, че колекционерите „търсят необикновеното“. Един иска да се похвали, че има тиранозавър рекс, а друг отива още по-далеч – притежава нещо, за което дори учените нямат идея, че съществува.

„Той изпитва удоволствие, че единствен може да му се възхищава, въпреки че този екземпляр може да реши важен научен проблем“, казва ученият.

Именно тук е същността на спора. Докато мултимилиардерите наливат пари във фосили, учените се притесняват, че тази тенденция може да възпрепятства изследванията.

На много места по света търговията с фосили е законна и собствениците им нямат задължение да информират научните институции за екземплярите, които придобиват, въпреки че именно тяхната научна стойност ги прави ценни.

Тази търговия е законна в САЩ и някои европейски страни. Липсата на общи международни правила обаче позволява на колекционерите да купуват, а трафикантите да се измъкват безнаказано.

„Това е сива зона в законодателството и се използва за износ на археологични и палеонтологични находки. Навремето имаше пазар, на който се продаваха фосили точно пред вратата на Музея за естествени науки“, казва палеонтологът Хорасио Падула, заместник-директор в Дирекцията за културно наследство в Буенос Айрес.

Сделки, хирурзи, кости от динозаври: За какво чатят ултрабогатите в WhatsApp

Той е един от авторите на аржентинския закон за защита на археологическото и палеонтологичното наследство, приет през 2003 г.

След приемането му продажбата на фосил, открит в Аржентина, става незаконна. На други места, като например в САЩ, няма подобни ограничения.

„Това, което държавата не може или не иска да защити, става обект на присвояване. Това е инвестиция, точно както купуването на произведения на изкуството. Можете да си купите динозавър като инвестиция“, казва Мария Лус Ендере, доктор по археология, изследовател и експерт по управлението на културното наследство.

В редица страни обаче търговията с праисторически предмети е не само законна, но и традиционна. В Тусон, Аризона, например от над 70 години се провежда изложение на ценни камъни и минерали. Там много хора продават и фосили.

Търговията с тях винаги е протичала безпроблемно и във Великобритания. Затова съществуват и редица магазини, както и работилници за обработка на находките.

В графство Дорсет например колекционерите дори са приели „кодекс за поведение“. Според правилата му фосилите са разделени на две категории: такива с голямо научно значение и такива с по-ограничено значение. Само първите, включително потенциално нови видове, редки находки или изключително добре запазени екземпляри, трябва да бъдат докладвани на властите и регистрирани.

Но както стана ясно, дори Великобритания вече не може да задържи тези съкровища: фосилите, които се озоваха в Абу Даби, заминаха натам, защото нито един британски музей не можеше да си позволи да ги купи. Стотици морски създания, включително ихтиозаври и видове, които могат да се окажат нови за науката, бяха изпратени на друг континент.

С маска и ръкавици срещу „Проклятието на мумията“

За палеонтолога Себастиан Апестегия нарастващият апетит на богатите към фосилите отразява връщането на вид имперско неравенство.

„Това е като връщане към римския свят, когато разликата във властта между богатите и плебеите е била толкова голяма, че първите са можели да си позволят да притежават невъзможно скъпи предмети“, казва той.

Според Агнолин либералното законодателство е перфектно за плячкосването на национално богатство.

„Законите са направени по мярка за тях, защото трябва да позволят навлизането на фосили от други страни“, смята той.

В основата на тази тенденция според аржентинския учен е идеята, че парите могат да купят всичко и да задоволят всеки каприз.

„Все повече злодеите от реалния свят приличат на тези от комиксите, които си мислят, че могат да постигнат вечен живот. Държавите трябва да сложат край на това. Тук става въпрос за изучаване на историята на живота на Земята, а тя принадлежи на цялото човечество“, казва той.