Защо творбите на Джейн Остин трудно се побират на големия екран?

Романите на Джейн Остин продължават да получават нов живот на екрана. Само тази година предстоят две големи адаптации – филмът „Разум и чувства“ на Джорджия Оукли и нов телевизионен сериал по „Гордост и предразсъдъци“. Те се нареждат сред десетките опити произведенията на една от най-обичаните британски писателки да бъдат пренесени в киното и телевизията.

Всяко поколение има своите любими версии, а нито една екранизация не може да бъде напълно вярна на литературния оригинал. Според специалистите обаче има няколко грешки, които адаптациите по Остин допускат отново и отново – и които особено дразнят най-запалените ѝ почитатели.

Филмите превръщат романите преди всичко в любовни приказки

Романтиката обикновено заема централно място в екранизациите, но в книгите на Остин фокусът е друг.

„Остин се интересува много повече от героинята. Тя е психологически романист – именно това я вълнува“, обяснява пред BBC Катрин Съдърланд от Оксфордския университет.

Писателката създава несъвършени героини, които преминават през морални изпитания и се сблъскват със социални ограничения, независимо от отношенията си с мъжете. Именно тази сложност ги прави разпознаваеми и за съвременните читателки.

„Франкенщайн“, „Джейн Еър“ и „Снежанка“ през призмата на пола: „Лудата на тавана“ и зараждането на феминистката литературна критика

Макар творчеството на Остин да няма мрачната атмосфера на по-късните викториански автори, то засяга сериозни теми. В „Мансфийлд парк“ например присъстват изневярата и хазартът, а робството се споменава на няколко места в произведенията ѝ, макар възгледите на самата писателка по въпроса да остават предмет на спорове.

Разбира се, големите романтични моменти имат своето значение – като прочутото любовно писмо на капитан Уентуърт до Ан в „Доводите на разума“. Когато обаче любовната линия бъде превърната от второстепенна в основна, на заден план остават критиката на класовото общество и несигурното положение на жените през Регентската епоха. С изключение на заможната Ема Удхаус повечето героини на английската писателка са изправени пред реална финансова несигурност.

„Остин е познавала публиката си“, коментира Санди Бърн, професор по английска литература в Оксфордския университет. „Трябвало е момичето да получи момчето и да има щастлив край, за да се продават книгите ѝ. Но тя не превръща голямата целувка, предложението или сватбата в кулминация.“

Бракът освен това не гарантира автоматично сигурност. Положението на жената продължава да зависи от характера на съпруга ѝ и начина, по който семейството управлява финансите си. Екранизациите обаче често оставят впечатлението, че с брака всички проблеми са окончателно разрешени.

Костюмите, прическите и дори зъбите често са прекалено съвременни

„Къде са шапките?“ – това е един от въпросите, които почитателите на Остин задават след появата на трейлъра на новия „Разум и чувства“. В него 19-годишната Елинор, изиграна от Дейзи Едгар-Джоунс, и 17-годишната Мариан Дашууд, в чийто образ влиза Есме Крийд-Майлс, често се появяват с дълги разпуснати коси.

За епохата подобна визия би била необичайна. Разпусната коса носят най-вече малките момичета, докато порасналите девойки я прибират и носят шапки. „Това е знак за навлизането в зряла възраст – косата се прибира, а полите стават по-дълги“, посочва Бърн. 

Външният вид неизменно предизвиква спорове около адаптациите на Остин – от костюмите до грима. В „Доводите на разума“ на Netflix от 2022 г. например Ан Елиът, изиграна от Дакота Джонсън, носи червило и спирала. Това поражда обвинения, че актрисата има т.нар. „iPhone face“ – съвременен жаргон за изпълнители в исторически продукции, които изглеждат така, сякаш принадлежат на XXI век. 

„Това, което ме изважда от историята, са косите, зъбите и телата, оформени във фитнеса на XXI век“, признава Джулиет Уелс, професор по литература в Goucher College. По думите ѝ повечето млади актьори днес имат безупречни усмивки, докато Остин рядко описва героите си като хора с хубави зъби.

Дори исторически точният костюм невинаги решава проблема. Съвременните стандарти за красота могат сами по себе си да създадат дистанция от света на писателката.

Друг често пренебрегван детайл е, че хората от социалните среди, за които пише Остин, не са сменяли гардероба си според всяка нова мода. Освен най-богатите, повечето са притежавали сравнително малко дрехи и са ги носели дълго.

Балове, бракове и бюджети: Как Джейн Остин изпревари Милтън Фридман и други икономически умове

Характерният стил на Остин трудно се пресъздава на екрана

Джейн Остин е известна с остроумните си диалози, иронията и характерния разказвачески глас. „Четем Остин заради иронията, хумора, сатирата и защото тя е фино подривна“, посочва Бърн.

Точно това обаче трудно се пренася на екран. Остин не е особено визуален автор – вместо да кара читателя да „вижда“ света, тя го кара да го „чува“ чрез разговорите между персонажите.

Съвременните адаптации нерядко избират обратния подход и се доближават повече до романтичната визуална традиция на Шарлот Бронте. Новият „Разум и чувства“ например разчита силно на красивите пейзажи и естествената кинематография на английската провинция.

„Остин е по-пестелива. Тя постига много повече чрез разговора“, отбелязва Съдърланд. Според нея киното постепенно отдава все по-малко значение на диалога за сметка на изображението.

За Уелс най-голямата загуба е прецизността на езика. Едно от удоволствията при връщането към романа след гледането на екранизация е да се види колко внимателно английската писателка подбира всяка дума – нещо, което киното трудно може да възпроизведе. Проблем възниква и когато известни реплики от книгите се допълват със съвременен език. 

Самите романи се развиват бавно. Авторката отделя време на сцените, разговорите и постепенната промяна на персонажите. Този ритъм позволява на читателя да проследи как героят се съпротивлява на собственото си развитие, но невинаги се вписва в изискванията на киното.

По следите на една литературна мистерия: Кой изгори писмата на Джейн Остин

Прекалено красиви за света на Джейн Остин

Проблемът не е само, че някои актьори са значително по-възрастни от персонажите си. Алън Рикман например е на 49 години, когато изиграва 35-годишния полковник Брандън в „Разум и чувства“ от 1995 г. Понякога самата привлекателност на актьорите може да издаде накъде върви сюжетът.

Остин рядко описва подробно външността на персонажите. Вместо това читателят постепенно започва да ги възприема като привлекателни или отблъскващи чрез техните действия и характер. Когато за ролите се избират очевидно красиви актьори, това съкращава този процес. „Веднага щом ги видиш, знаеш, че това са героите“, обяснява Съдърланд. Така част от драматичното напрежение изчезва още преди историята да се е развила.

Добър пример е Едуард Ферарс, изигран от Хю Грант във филма на Анг Лий „Разум и чувства“ от 1995 г. В добавена специално за екранизацията сцена той игриво фехтува с малката Маргарет Дашууд и още от самото начало е представен като очарователен и симпатичен герой.

Иронията е, че самата Джейн Остин представя Едуард Ферарс съвсем недвусмислено като „не красив“. Холивуд очевидно предпочита друга интерпретация.