Искате да работите от вкъщи? Австралия обмисля да превърне тази привилегия в законово право

В някои страни следващият голям спор около работата от вкъщи може да се води не в отделите по човешки ресурси, а в парламентите.

Великобритания, Ирландия и Нова Зеландия вече са приели закони, които дават на служителите право да поискат дистанционна работа и задължават работодателите да разгледат искането им по справедлив начин. Канада предоставя сходни права на федералните служители, а Европейският съюз – на родители и хора, които полагат грижи за малки деца.

Австралийският щат Виктория обаче обмисля да стигне още по-далеч, разказва Fast Company.

Там законодателите разглеждат предложение, според което служителите, които отговарят на определени условия, ще имат право да работят от дома си два дни седмично.

Ако бъде приета, мярката ще представлява съществена промяна в начина, по който законът третира гъвкавия работен график. Вместо служителят просто да има право да поиска дистанционен режим, работодателят ще трябва да обоснове защо даден служител не може да работи от дома.

Разликата е съществена.

Повечето вече действащи закони за дистанционна работа в други страни не гарантират автоматично работа от вкъщи. Те създават процедура, при която служителят може да поиска гъвкава организация, а работодателят е длъжен да разгледа искането му и да обясни причините, ако го отхвърли.

Във Великобритания служителите от години имат законово право да поискат гъвкаво работно време или дистанционна работа.

Промени, които са влезли в сила през 2024 г., разширяват това право така, че то да може да бъде използвано още от първия ден на работа.

Ирландия също въвежда през 2024 г. формално право на служителите да поискат да работят дистанционно. Работодателите обаче запазват възможността да откажат, след като преценят фактори като естеството на позицията и потенциалния ефект върху бизнеса.

„Четвъртък е новият петък“: Как хибридният модел пренарежда седмицата

Предложението във Виктория се доближава значително повече до идеята дистанционната работа да бъде законово право, а не придобивка, която работодателят предоставя по собствена преценка. Това прави дебата особено важен в момент, когато много големи компании вървят в обратната посока.

След широкото навлизане на дистанционната работа по време на пандемията редица работодатели постепенно затягат изискванията за присъствие в офиса, увеличават броя на задължителните дни на място, а някои дори въвеждат пълно завръщане пет дни в седмицата.

Така все по-ясно се оформя дебатът кой трябва да решава къде се извършва работата – отделните компании или държавата.

Предложението във Виктория вече доведе до сериозен политически и правен спор. Бизнес организации предупреждават, че подобен закон би ограничил способността на работодателите сами да управляват работните си процеси и организацията на екипите.

Критици поставят под въпрос и дали щатските власти изобщо имат конституционното право да налагат подобно задължение. Изходът от спора може да се окаже важен и извън Австралия, тъй като ще покаже дали други правителства ще продължат да разглеждат дистанционната работа като корпоративна привилегия или като трудово право, което заслужава законова защита.

Въпросът дали подобна тенденция може да стигне и до САЩ има значително по-различен отговор.

Според Рейчъл Арноу-Ричман, професор в Levin College of Law към University of Florida, вероятността американските законодатели да въведат широки права за дистанционна работа в близко бъдеще е малка.

Триковете на интровертите за спокойна и продуктивна работа след завръщането в офиса

Има отделни изключения. В щата Върмонт например от 2013 г. действа закон, който позволява на служителите да поискат гъвкава организация на труда, включително работа от вкъщи. Но извън най-прогресивните щати подобни регулации трудно биха получили достатъчна политическа подкрепа, обяснява Арноу-Ричман пред Fast Company.

„Най-общо казано, дистанционната работа е бизнес въпрос, а не правен въпрос в САЩ“, казва тя.

Една от причините е спецификата на американския трудов пазар.

САЩ са сред малкото развити западни икономики, в които широко се прилага принципът „at-will employment“, който позволява на работодателите да освобождават служители, без да е необходимо да посочват конкретна причина, стига да не нарушават други важни защити.

Страната изостава и спрямо много други развити икономики при трудови права като платен отпуск по болест и платен семеен отпуск.

Според Арноу-Ричман това означава, че законодателите, които настояват за по-силна защита на служителите, имат по-неотложни теми за решаване, преди дистанционната работа да се превърне в приоритет.

„Има по-големи проблеми за решаване“, казва тя пред Fast Company.