Европейците категорично искат силна, единна и независима Европа, но се съмняват, че тя е способна да постигне това, показва ново проучване на Европейски съвет за външна политика (ECFR). Според него кризата на доверие в целия континент създава благоприятна почва за посланията на крайната десница за упадъка на Европа.

Докладът на ECFR се основава на 5800 интервюта във Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Полша и Великобритания, както и на анализ на начина, по който се говори за Европа в политиката и медиите на 15 държави. Резултатите очертават картина на общество с високи амбиции, но дълбоко разочаровано от настоящето.

Според проучването 68% от анкетираните описват Европа през усещането за „общо влошаване или загуба на нормалността“, докато едва 12% възприемат настоящия момент като време на „европейско пробуждане и обновление“.

Мнозина ясно осъзнават големите предизвикателства пред континента – войната (43%), икономическия натиск (33%) и необходимостта от по-голяма самостоятелност на международната сцена (29%). Но 74% смятат, че Европа не се справя добре с тях, а 56% вярват, че бъдещето ѝ е „застрашено“.

Проблемът не е в липсата на амбиция. Цели 73% от анкетираните имат ясна визия за европейското бъдеще – повече единство и политическа интеграция (35%), мир и сигурност (28%) или просперитет (19%). Само 13% искат „по-малко Европа“ или разпадане на Европейския съюз.

Според автора на изследването Павел Зерка, старши изследовател в аналитичния център Европейски съвет за външна политика (ECFR), за много хора проблемът е „не че са престанали да искат по-силна Европа, а че вече не вярват, че тя е възможна“.

Резултатът, допълва Зерка, е „дефицит на въображение“.

„Хората могат да си представят каква Европа искат, но им е трудно да видят реалистичен път от мястото, на което тя се намира днес, до мястото, на което биха искали да бъде. Това са въпроси на политиката, а не просто на комуникацията.“

Седмица преди председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да произнесе в Брюксел годишната си реч за състоянието на Съюза, Зерка казва, че данните показват необходимост от „по-малко грандиозни обещания“ и повече „доказателства, че Европа се движи в правилната посока“.

Мъск е доволен, Туск – гневен, Мерц отложи пътуване: Лидерските реакции след победата на AfD в Германия

Четири различни Европи

Проучването разделя европейските избиратели на четири групи.

„Позитивните“ (19%) са убедени привърженици на европейския проект, които виждат настоящите кризи като възможност за изграждането на по-силен и по-интегриран Европейски съюз.

„Негативните“ (39%) вярват, че най-добрите дни на Европа вече са минало.

Почти половината от анкетираните във Франция, Германия и Италия попадат в тази група. Към нея принадлежат и почти всички избиратели на радикалнодесни партии като „Алтернатива за Германия“ (AfD), „Национален сбор“ (RN) във Франция, нидерландската Партия на свободата (PVV) и Reform UK.

Сред „негативните“ 83% говорят за Европа през понятия като загуба и упадък.

„Дистанцираните“ (12%) са предимно апатични избиратели, за които европейската интеграция е далечна тема, оставаща на заден план.

Последната и особено важна група са „несигурните“ (31%). Те споделят проевропейски ценности, но се съмняват в способността на континента да действа решително, да гарантира сигурността на гражданите си и да отстоява собствените си принципи.

Кристалина Георгиева: Присъединяването към ЕС осезаемо подобри живота в родната ми страна

„ЕС основно обсъжда много, но не прави нищо“

Почти една трета – 32% – от анкетираните във всички изследвани държави посочват като проблем бавната реакция и тромавото вземане на решения в Европа.

Цитиран в проучването млад поляк, роден през първото десетилетие на XXI век, го формулира директно: „По принцип ЕС обсъжда много, но не прави нищо.“

Неспособността на блока да отстоява позициите си срещу по-могъщи играчи също е сред повтарящите се критики. Този проблем е посочен от близо една трета – 30% – от анкетираните, а направените наскоро от ЕС тарифни отстъпки пред Доналд Тръмп са възприемани като особено унизителен пример.

Според Зерка именно групата на „несигурните“ може да се окаже решаваща за бъдещата посока на Европа.

„Лидерите обикновено проповядват пред „позитивните“ или се огъват пред „негативните“, казва той. Но именно сред „несигурните“ все още не е решен въпросът дали вярата в бъдещето на Европа ще бъде запазена.“

За разлика от убедените евроскептици, тези избиратели продължават да изпитват силна емоционална привързаност към европейския проект, посочва докладът. Те обаче се чувстват отчуждени от институционалната инерция, бюрократичната бавност и усещането за геополитическа слабост.

За да си върнат доверието им, европейските политици трябва да покажат, че общите действия на континента могат да решават конкретни проблеми на национално ниво – от енергийната сигурност и отбраната до климатичните промени и високите разходи за живот, заключава Зерка.