Ловците убиват тасманийските тигри (тилацини) в Австралия преди почти сто години. Сега обаче ново проучване показва, че една голяма и фатална грешка може да е причината за изчезването на този нощен хищник.

Тилацините много приличали на вълците по външен вид. Затова получили научното име cynocephalus, което означава „кучешка глава“. Тази прилика карала колонизаторите да смятат, че животните са сериозна заплаха за добитъка.

Според ново изследване, цитирано от CNN, тасманийските тигри са имали специфични хранителни приспособления. Това ги е спирало да ловуват животните, за които са били обвинявани.

„Предимно британските колонисти в Тасмания възприемат непознатата дива природа като примитивни копия на по-познатите видове в Европа“, обяснява д-р Вера Вайсбекер, водещ автор на проучването, публикувано в списание Nature Communications.

Тъй като тилацините им напомнят на вълци, заселниците решават, че са опасност за стадата им, и обявяват парична награда за главата им.

Colossal Biosciences обяви раждането на три малки страшни и сладки вълчища. Но биолози и еколози не са убедени, че това е „научният пробив“, за който твърди компанията

20 гена по-късно: Това вълчища ли са или просто PR със зъби

Според Националния музей на Австралия тилацините изчезват от континента преди около 2000 години, като остават изолирани единствено на остров Тасмания. С разрастването на фермите за овце и говеда през 19-и век заселниците започват масово изтребление на вида. Те обвиняват раираните хищници за загубите на добитък, които всъщност са причинени от диви кучета и лошо управление на стопанствата. Последният тилацин в плен умира през 1936 г. в зоопарка Бомарис в Хобарт, малко след като правителството на Тасмания със закъснение му предоставя защитен статут.

Wikimedia Commons - Скелети на тасманийски тигри, изложени в Тасманийския музей и художествена галерия в Хобарт

Новият анализ на черепите на тилацините подчертава колко различни са били от вълците и други хищници и бозайници, които познаваме днес. Уникалната комбинация от характеристики на черепа и челюстта предполага, че са ловували малка плячка с размерите на заек, а не едри животни като овце.

Всъщност, според генетиката си, тасманийските тигри са били по-близки до кенгурата, отколкото до кучетата. Те са торбести бозайници, чиито прародители са се отделили от останалите видове дълго преди изчезването на динозаврите. Предишни изследвания показват, че те са били наполовина по-малки от първоначалните научни оценки – със средно тегло от едва 17 килограма, което ги доближава по-скоро до едър койот.

Черепът им е бил изключително голям, сравним с този на сивия вълк. Въпреки размера, муцуната на тилацина е била дълга, тънка и деликатна. Комбинацията от масивен череп и дълга челюст подсказва, че хищникът е използвал бързо, рязко движение за улавяне на дребна плячка.

В Карпатите се възражда изчезнал вид благодарение на упоритостта на природозащитници и дарители

Румъния спасява последните европейски бизони - и изгражда нов модел за защита на природата

Според изследователите черепът е функционално по-сходен с този на видове, които ловуват риба, като някои крокодили. Челюстите можели да понасят силни удари при рязко захапване, но не са били пригодени за борба с едра и съпротивляваща се плячка.

Днес съдбата на тасманийския тигър го превръща в централна фигура в мащабните световни усилия за „възкресяване“ на изчезнали видове. Професор Андрю Паск от Университета в Мелбърн работи заедно с базираната в Далас биотехнологична компания Colossal Biosciences по амбициозен проект за връщане на тилацина. Инициативата разчита на създаването на хибридно животно чрез използване на най-новите постижения в генетиката, извличането на древна ДНК и технологиите за изкуствено размножаване.

Въпреки че д-р Вайсбекер не участва пряко в тези усилия, тя подчертава огромната им научна и бизнес стойност. Проектите за възстановяване на изчезнали видове генерират безценни познания в сферата на генната експресия, консервационната генетика и репродуктивната биология. Подобни високотехнологични инициативи привличат мащабно финансиране, което иначе не би било достъпно, и ускоряват иновациите, които в бъдеще ще помогнат за опазването на съвременното биоразнообразие.