Хуманоидни роботи, които работят във фабрики, AI модели, които се състезават с глобалните конкуренти, и заводи за електрически автомобили с мащаб, какъвто не е имало досега – всичко това привлича нова вълна от чуждестранни посетители в Китай.

Инвеститори и предприемачи плащат хиляди долари, за да получат ексклузивен достъп до заводите в Китай. Те търсят място на първия ред за това, което мнозина смятат за следващата революция в технологичния сектор, разказва Reuters.

Напливът показва, че все повече хора се тревожат от нов китайски шок. Западните компании и правителства се сблъскват с факта, че китайските компании вече са водещи в новото производство и високите технологии.

„В момента хората наблюдават и изучават Китай – тенденция, която почти не съществуваше само преди няколко години“, споделя Робърт У, главен изпълнителен директор на базираната в Шанхай компания за изследване на данни Baiguan.

Той вече е организирал две обиколки за десетки инвеститори и ръководители, като таксата за петдневна програма достига 15 000 долара. Според него посетителите често пристигат с погрешни представи – например, че секторът на роботизираните таксита в Китай изпреварва този в САЩ, докато всъщност предпазливостта на регулаторите около потенциална загуба на работни места държи страната с крачка назад в този конкретен сегмент.

Индустрията отговаря на новата военна реалност с решения, задвижвани от изкуствен интелект, които физически поразяват вражеските летателни апарати

Новият експортен хит на Китай: Евтини 3D-принтирани дронове прехващачи

Обиколки от този вид са част от една разрастваща се ниша. Тя обслужва чуждестранното търсене на пряк достъп до китайската иновационна екосистема. Много от участниците предпочитат плановете им да останат в тайна. Сред тези, за които се знае, че са направили подобни пътувания, са американските инвестиционни гиганти Dimension, Capital Group и Thrive Capital, както и популярният технологичен водещ Лекс Фридман.

Въпреки че официалните данни за технологичния туризъм са малко, по-широкият индустриален туризъм в Китай бележи сериозен растеж. Според държавните медии секторът е донесъл 17,8 милиарда долара през миналата година. Очаква се сумата да надхвърли 300 милиарда юана (44,6 милиарда долара) до 2029 г.

Базираната в Шанхай агенция за технологични обиколки GloPen отбелязва ръст на запитванията с 50% през 2026 г., най-вече от европейски и сингапурски клиенти. Агенцията вече организира над 100 еднодневни посещения на компании всеки месец.

„Няма как да осъзнаете реалния мащаб, скорост и физическо изражение на иновациите в Китай, ако не влезете в самата фабрика“, коментира пред Reuters Бертран Чен, главен изпълнителен директор на Global Shipping Business Network.

Според анализатори Китай налива милиарди в роботиката чрез затворен модел на кръгово изкупуване. Тази практика поражда сериозни опасения за изкуствен растеж, а инвеститорите остават скептични за реалното индустриално търсене

Реално търсене или илюзия: Кой всъщност купува китайските хуманоидни роботи?

Маршрутът обикновено обхваща Пекин, Шънджън, Шанхай, Ханджоу и Хъфей – индустриалните центрове в сърцето на бума на електромобили, батерии, AI и роботика. Световните лидери също проявяват интерес. Наскоро германският канцлер Фридрих Мерц беше заснет как наблюдава танцуващите хуманоидни роботи на Unitree в Ханджоу – събитие, което се превърна във високопрофилна демонстрация на технологичния възход на страната.

Всичко това се случва в контекста на правителствената политика, като Пекин обещава да насърчава индустриалния туризъм. Властите определиха над 140 официални демонстрационни обекта. Все повече фабрики предлагат публични обиколки за около 60 долара.

Например заводът за електромобили на Xiaomi е приел над 250 000 посетители от март 2024 г. Търсенето е толкова голямо, че билетите, които се разпределят чрез лотария, се препродават на черно за суми до 2000 юана (около 300 долара).

За европейските мениджъри, които се справят с бавния растеж на производителността и се притесняват, че ще изостанат в областта на AI и роботиката, Китай е станал изключително важна дестинация.

Китайски технологични гиганти като ByteDance и Tencent получават първите доставки от модела H200, за да поддържат конкурентоспособността на страната спрямо американските компании в обучението на усъвършенствани модели

Китай допуска ограничени партиди от AI чиповете на Nvidia в разгара на технологичната надпревара със САЩ

Алекс Шенгюн Лу, AI консултант в Praxis Advisory, е ръководил седем делегации от края на 2025 г. насам. Той описва настроенията сред европейците като неспокойни.

„Най-умните хора в Европа са напълно наясно с тази ситуация. Несигурността е осезаема“, споделя той пред Reuters, като добавя, че мениджърите пристигат с „реална нагласа за смирение и учене“. Те искат да разберат как Китай координира внедряването на изкуствен интелект в мащаб и търсят уроци, които могат да приложат у дома.

Въпреки геополитическото напрежение между САЩ и Китай потокът от американски посетители също остава силен. „Хората, които наистина се опитват да правят физически продукти, изобщо не се интересуват от политиката. Американските компании за роботика все още силно зависят от компоненти и хардуер от Китай. Преструваме се, че можем да правим всичко сами в Америка, но е много трудно да се отделим напълно“, казва Джошуа Удърд, американски производствен консултант в Шънджън.

Никой друг град не показва тази тенденция по-добре от Шънджън. Южният технологичен център се представя като витрина на китайските иновации. Той се подготвя да бъде домакин на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) през ноември.

Броят на чуждестранните посетители там е нараснал със 70% миналата година. Той е скочил с над 30% през първото тримесечие на тази година, като до август са регистрирани над 5 милиона влизания. Местните фирми дори създават пространства тип hacker houses по модела на Силициевата долина. В тях чуждестранни предприемачи в сферата на хардуера и AI могат да живеят и работят.

Много от тях използват максимално 10-дневната безвизова политика на страната, за да намерят партньори за следващите си прототипи. Както казва чешкият предприемач Ян Смейкал, който живее в града от 11 години, няма друго място на Земята, което поставя технологиите толкова дълбоко в основата си и ги вплита в ежедневието така, както го прави Шънджън.