Жестоките горещини, обхванали цяла Европа това лято, са на път да унищожат предвиждания икономически растеж за 2026 г., показват резултатите в проучване, публикувано от Triodos Bank.

Анализът оценява, че щетите, причинени от екстремната жега и горските пожари, ще струват общо 180 милиарда евро или около 1% от БВП. На фона на очаквания растеж в ЕС от около 1,1% тази година, това би оставило блока на прага на стагнацията.

Банката проследява щетите чрез четири сегмента, три от които са количествено изразени като средни стойности за ЕС, съобщава Euronews.

По-ниските добиви от селскостопански култури и млечна продукция, както и последващото повишение на цените на хранителните продукти, съставляват около 0,15%.

Ограниченото производство на ядрена, хидроенергия и топлоенергия, по-ниската ефективност на слънчевата енергия и по-високите цени на едро на електроенергията допринасят с 0,12% до 0,15%, докато нарушените капацитети на железопътния, пътния и водния транспорт – с още 0,15%.

Най-голямото влияние, което и най-трудното за определяне, е производителността на труда.

За всеки служител тя спада, когато температурите надхвърлят приблизително между 25°C до 30°C, като най-големите загуби се наблюдават при работа на открито и при физически тежки професии.

Работата в офисите също страда, тъй като жегата влошава съня и когнитивните способности.

Международен анализ на Allianz, цитиран в проучването, оценява загубата на около 3% от производителността на час работа за всеки градус над 30°C, ако тези температури се запазват в продължение на няколко дни.

Франция оглавява класацията

Резултатите не представляват класация на най-горещите държави.

Triodos Bank оценява всяка икономика според дела на производството в изложените на риск сектори, времето за пътуване до работа, разпространението на климатизацията и аклиматизацията, след което умножава резултата по броя на допълнителните горещи дни, регистрирани тази година.

Франция се оказва най-засегнатата страна, като губи около 1,4% от растежа си – достатъчно, за да я тласне към свиване от около 0,6 % спрямо и без това слабата изходна позиция.

Нидерландия отбелязва спад от около 0,8 пункта, което означава, че показателите ѝ остават почти без промяна.

Испания и Италия имат най-уязвимата работна сила и най-много горещи дни, но десетилетия на адаптация смекчават въздействието на всеки отделен такъв ден.

Полша, с ниско покритие на климатични инсталации и слаба аклиматизация, би била силно уязвима, но там лятото засега остава по-хладно и се очаква растеж от около 2,9%.

Разходи, които не се отразяват в данните за БВП

Човешките жертви до голяма степен остават извън тези цифри на статистиката.

Само по време на юнската вълна от горещини във Франция, Германия, Испания и Италия са настъпили около 20 400 смъртни случая, свързани с жегата, а оценката при приблизително 25 000 смъртни случая през лятото предполага разходи от 1,5 до 7 милиарда евро.

До миналата седмица горските пожари са изгорили над 490 000 хектара в ЕС, при 20-годишна средна стойност от 197 000 хектара според Европейската информационна система за горски пожари, като Франция отбелязва рекорд.

Загубените екосистеми от изгорелите площи могат да възлязат на суми между 100 млн. евро и 4,6 млрд. евро.

Изследването сочи, че адаптацията може да намали загубите на производителност с около 40%, но не и да ги елиминира, а авторите предупреждават, че техните оценки се основават на консервативни предположения.

Авторите на доклада отбелязват още, че адаптацията не е достатъчна и че Европа се нуждае от по-решителни мерки към емисиите, като посочва като противоположен подход решението на ЕК от 17 юли да облекчи траекторията на основната схема за ценообразуване на въглеродните емисии.