Телескоп в Чили засне следите от удара, причинен от част от ракета на SpaceX, която се разби в Луната със скорост около 8690 км/ч.

Много големият телескоп (Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория регистрира т.нар. спектрални линии – цветен отпечатък на натрий и литий в облака от лунен прах, издигнат при сблъсъка.

Според обсерваторията телескопът е заснел тези „химични отпечатъци“ на облака, които са били видими в продължение на пет до десет минути. По думите на астронома Карл Шмид от Центъра за космическа физика към Бостънския университет облакът е достигнал размер от няколко десетки километра.

По-рано Бенджамин Фернандо от Националната лаборатория „Лос Аламос“ в Ню Мексико заяви, че сблъсъкът може да предостави ценни данни за бъдещи сеизмологични експерименти и за оценка на „рисковете от удари на изкуствени космически отпадъци“. НАСА се надява в близко бъдеще да установи постоянно човешко присъствие на Луната, което прави по-доброто разбиране на космическите отпадъци в лунна орбита особено важно.

Ударът е станал близо до т.нар. терминаторна линия на Луната – границата между осветената и тъмната ѝ страна. Подобно на предишни сблъсъци на обекти с лунната повърхност, горната степен на ракетата е издигнала облак от прах, който за кратко е бил осветен от Слънцето, но е бил трудно забележим с просто око от Земята, пише The Guardian. 

Учени ще използват предстоящото събитие, за да оценят заплахите от космическите отпадъци за евентуалните мисии с човешко присъствие

Сблъсъкът на ракетата на SpaceX с Луната е предупреждение за бъдещите бази на естествения ни спътник

По време на сблъсъка около Луната са обикаляли множество спътници, но нито един не се е намирал на подходящото място, за да заснеме момента на удара. Инцидентът е станал около 6:35 ч. по Гринуич в сряда (9:35 ч. сутринта българско лятно време). Частта от ракетата е била висока колкото пететажна сграда и е тежала около четири тона.

НАСА, чрез сондата Lunar Reconnaissance Orbiter, както и южнокорейската мисия Pathfinder Lunar Orbiter планират да заснемат мястото на удара. Очаква се изображенията да покажат останките от ракетата, но проучването им може да отнеме няколко дни.

Начинът, по който облакът от прах е взаимодействал със слънчевата светлина, вече е позволил на астрономите да направят първи изводи за неговия състав.

Според Карл Шмид натрият в спектралните линии най-вероятно произхожда от лунната почва, докато следите от литий може да са останали от самата горна степен на ракетата.

„Наблюдението не премина съвсем гладко и анализът засега е много предварителен, но исках бързо да споделя първите резултати. С времето ще можем да кажем много повече“, посочва Шмид.

Австралийската астрофизичка д-р Сара Уеб от Технологичния университет „Суинбърн“ смята, че огромната сила на удара е образувала „масивен“ нов кратер с приблизителен диаметър 20 метра и дълбочина около пет метра.

По думите ѝ учените са очаквали огромен облак от прах, но не и че ще бъде толкова трудно да бъде наблюдаван.

Основателят на Amazon заявява, че преместването на тежката промишленост от Земята е единственият начин да се съчетаят икономическият растеж с поддържането ѝ като място, подходящо за живот

Джеф Безос: Трябва да колонизираме Луната – за да спасим планетата си

„Разполагахме с множество телескопи и наблюдатели, насочени към Луната, но никой не успя да заснеме ясно самия момент на удара“, отбелязва тя.

Ракетата Falcon 9 на SpaceX на Илон Мъск беше изстреляна през януари 2025 г. с два лунни апарата на борда. След отделянето първата степен се завърна на Земята, докато горната остана в космоса, за да насочи апаратите към Луната.

Тази горна степен е само един от десетките хиляди обекти, класифицирани като космически отпадъци, които се намират в околоземното пространство.