Стратегията на Иран се основава на убеждението, че страната може да издържи по-дълго от Вашингтон в продължителен конфликт. За целта Техеран превръща търговските маршрути, корабоплаването и енергийната инфраструктура в Близкия изток в постоянни точки на натиск, които постепенно оскъпяват конфронтацията. Това посочват представители на държавите от Персийския залив и анализатори.

Вместо да се стреми към решителна военна победа, Техеран следва стратегия на внимателно премерена ескалация, чиято цел е да разшири конфликта, без да предизвика пълномащабна война.

Според тях крайната цел е САЩ и техните съюзници да бъдат убедени, че овладяването на кризата ще им струва повече, отколкото приемането на исканията на Иран относно Ормузкия проток.

Посланието от Техеран е, че ако Вашингтон не приеме ново статукво, което да даде на Иран по-голяма роля в Ормузкия проток, конфликтът може да се разпространи и извън района на Персийския залив.

Като поставя под заплаха множество морски проливи и енергийни обекти, Иран смята, че ще засили позициите си при бъдещи преговори.

„Още от самото начало Иран се опитва да надмине Съединените щати по отношение на ескалацията, като непрекъснато разширява възможностите си, така че всяка седмица да разполага с нещо ново – нов географски район, нов вид оръжие, нов тип цел“, коментира пред Reuters Майкъл Найтс от Вашингтонския институт.

„Най-голямото им предимство не е, че могат да навредят на Америка или Израел“, допълва Найтс. „Истинското им предимство е, че могат да нанесат щети на държавите в региона и на световната икономика.“

Brent поевтиня с близо 5%

Надеждите за сделка с Иран свалиха петрола и върнаха Уолстрийт към ръст

Заплахите се разширяват отвъд Ормуз

След като демонстрира способността си да нарушава корабоплаването през Ормузкия проток, през който преди войната преминаваше около една пета от световното потребление на петрол, Техеран даде знак, че няма морски пролив, който да е извън обсега му.

Заплахите срещу корабоплаването в Червено море и срещу саудитската енергийна инфраструктура подсказват по-широка стратегия за увеличаване на цената на защитата на световната търговия, като същевременно се тества готовността на Вашингтон да търпи подобни смущения.

Подходът на Иран отразява убеждението на командирите на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, че „могат да получат повече“, казва източник от Персийския залив.

Според тях президентът на САЩ Доналд Тръмп не желае да бъде въвлечен в нов продължителен конфликт в Близкия изток преди междинните избори през ноември.

„Иранците смятат, че като разширяват войната и увеличават натиска, той в крайна сметка ще отстъпи“, отбелязва източникът. „Тръмп вярва, че може да удари Иран силно и да го принуди да седне на масата за преговори, но те няма да се огънат.“

Ескалация с цел отстъпки

Именно тази логика стои в основата на преговорната стратегия на Техеран.

Американският президент обяви, че разговорите с Иран ще се проведат в понеделник, след като по-рано съобщи, че е отменил предстояща атака с надеждата да бъде постигнато споразумение за повторното отваряне на Ормузкия проток. От Техеран обаче заявиха, че в момента не водят преговори със Съединените щати.

Цените на петрола се понижиха заради признаците за деескалация, а Техеран заяви, че е близо до споразумение с Оман за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток

Тръмп обяви нови преговори с Иран, отменяйки „най-голямата атака след Втората световна война“

Според високопоставен ирански източник ръководството в Техеран е стигнало до извода, че предишните опити за гъвкавост са довели единствено до засилен натиск от страна на Вашингтон. Това е затвърдило убеждението, че Иран трябва първо да изгради силни позиции, преди да започнат реални преговори.

Техеран смята, че Тръмп възприема всяка отстъпка като признак на слабост и реагира единствено на натиск.

По думите на Майкъл Синг, старши научен сътрудник във Вашингтонския институт, Ислямската република вярва, че все още държи инициативата, отчасти защото американската администрация изглежда не е решила докъде е готова да стигне във военно отношение.

„Иранците се опитват да се възползват от това предимство“, коментира той. „Те се стремят да установят суверенитет над протока и да упражняват селективен контрол върху корабоплаването.“

Алън Ейър, бивш американски дипломат и експерт по Иран, посочва, че Техеран следва стратегия на възпиране, насочена към това да принуди Вашингтон да прекрати блокадата си и военните удари.

„Те не искат Съединените щати да диктуват хода на събитията.“

В центъра на спора стои бъдещият модел за управление на Ормузкия проток. Според регионални източници Оман е представил на Иран предложение, подкрепено от държавите от Персийския залив, което предвижда въвеждане на доброволни такси за ползване на протока.

Техеран обаче настоява да получи административен контрол върху Ормузкия проток и право да събира такси за преминаване на корабите. Вашингтон категорично отхвърля подобна възможност и настоява протокът да остане международен морски път, свободен от ирански контрол.

Стратегия на издръжливост

Кампанията на Иран вече е довела до резултат, който според анализаторите потвърждава логиката на стратегията му. С разширяването на заплахите извън Ормузкия проток регионалните и западните държави все повече насочват усилията си към защитата на търговските маршрути и енергийната инфраструктура, вместо към засилване на натиска върху Иран.

Новосформираната морска коалиция, оглавявана от Саудитска Арабия, е пример за тази промяна. Източници от Персийския залив я определят като отбранителен механизъм, насочен към ескортиране на търговски кораби, обмен на разузнавателна информация и защита на морските маршрути, а не към пряка конфронтация с Иран.

Найтс сравнява инициативата с европейската мисия Aspides в Червено море, която беше създадена, за да защитава търговското корабоплаване, а не да променя военния баланс.

За Техеран това е определен успех. Макар да не може пряко да се противопостави на военната мощ на САЩ, Иран все пак е способен да увеличава цената на конфликта, като принуждава правителства и военноморски сили да заемат отбранителни позиции.

Новата ескалация в Близкия изток повиши цените на петрола и засили опасенията за сигурността на корабоплаването

Иран атакува стратегически американски обекти в Кувейт и Бахрейн след удара с дрон в Египет

Всяка нова заплаха – независимо дали в Ормузкия проток, Баб ел Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив, или другаде – изисква все повече ресурси за гарантиране на нормалното функциониране на световната търговия.

В основата си това е битка на издръжливост. Според анализаторите иранското ръководство вярва, че може да понесе икономическия натиск по-дълго, отколкото коалицията, водена от САЩ, може да издържи на постоянните сътресения в световната търговия и енергийните пазари.

Стратегията има и дипломатическа цел. Като показва, че е способен да разширява кризата при необходимост, Техеран се надява да повлияе върху условията на бъдещите преговори.

„Ако ще има преговори, именно те искат да определят условията“, казва пред Reuters Рей Такей, експерт от Съвета за външни отношения и бивш съветник по Иран в Държавния департамент на САЩ. „И двете страни отговарят на ескалацията с нова ескалация.“

Засега обаче нито Вашингтон, нито Техеран изглеждат готови да отстъпят. Докато продължават да изпитват взаимно решимостта си, остава рискът стратегия, замислена да увеличи влиянието на всяка от страните, да прерасне в конфликт, който никоя от тях няма да може напълно да контролира.